Първата мисъл, преди да си даде сметка, колко малко време бе изтекло от започването на битката, беше какво бе забавило толкова много астромеханичния дроид да си вдигне металната задница и да се притече на помощ. Втората й, малко непочтителна мисъл бе, че Арту е избрал да атакува нейния нападател вместо нападателя на Люк, и Мара се запита дали прекомерната покровителственост на Скайуокър не се бе пренесла и върху него. Третата й мисъл бе, че майсторът джедай е прав. Това можеше да е мигът, от който имаше нужда, възможността да изпълни плана си, без да й се налага да загива.
Арту вече бе стигнал почти до стражевия дроид. Между полюсите на оксижена му прескачаше синя искра. Стражът, разбира се, много добре долавяше присъствието му.
Въпросът беше какво щеше да направи… В съзнанието на Джейд мина видение. В него двамата с Люк лежаха на пода сред преплетените нишки. Тя усети как ахна. Това видение от бъдещето ли беше? Как лежат мъртви на пода? Беше ли планът й обречен на неуспех?
Видя ли? — стигна до нея въпросът на Люк през внезапно обзелия я страх. — Разбра ли?
И тогава видението изчезна и Мара разбра какво имаше предвид той. Не видение за смърт, а надежда за живот: приносът на Люк към плана й.
Разбрах — отвърна тя.
Готова…
Мара усети как стисна зъби още по-силно. Без да спира да отбива изстрелите с лазерния си меч, тя се подготви. Арту почти бе стигнал до дроида. Между полюсите на оксижена му все така прехвърчаха искри…
С небрежна и презрителна лекота стражът завъртя лявата си ръка, стовари приклада на бластера, който държеше в нея, върху купола на малкия си събрат и го повали по гръб. За тази част от секундата стреляше само единият от бластерите му.
Сега!
Мара реагира мигновено. Десният й крак се подви и тя залитна надясно. Люк направи същото, притиснал гръб о нейния, докато летяха към пода. Двамата паднаха на земята. Сигурно рамото я бе заболяло от удара, но тя не усети. Люк се завъртя по гръб, за да се обърне с лице към тавана.
Така изведнъж вече нямаше две атаки, които идваха от две напълно противоположни посоки. Вече бяха две атаки, идващи от двама, поотдалечени един от друг противници, които се намираха право пред Люк. А с това вече майсторът джедай можеше да се справи.
Хайде! — изкомандва той. Зелено-белият лъч на меча му прелетя над главата й, парирайки един изстрел, насочен към лицето й. Мара нямаше нужда от подканата. Лазерният й меч вече летеше към стражевия дроид. Едно бързо движение и бластерът в дясната му ръка стана неизползваем. Оръжието в другата му ръка вече се обръщаше към Мара. Лазерният меч промени посоката си и отново удари, превръщайки и втория бластер в неизползваемо желязо.
Големият дроид нададе кратък тътнещ рев — очевидно притежаваше достатъчно чувствителност, за да се раздразни от това, че бе надхитрен така. Но беше и достатъчно умен, за да знае, че преимуществото на неприятеля му е само временно и че лазерният меч не може пряко да му навреди, поне не достатъчно бързо, за да бъде от полза за противника му. Създателите му очевидно се бяха подготвили за такива случаи. Две отделения в долната част на торса му са отвориха и ръцете на стражът извадиха от там други оръжия, които да заменят унищожените.
Но с малко късмет те можеха никога да не му влязат в употреба. Мара вече бе извъртяла лазерния си меч пред стража. Тя простена от усилието, което й струваше това, и замахна с оръжието си. Но не към дроида и кортосната му броня, а покрай него. Джейд заби синьо-белия лъч в мократа стена зад противника си.
Струята, която изби, бе внезапна и силна. Част от нея стигна до мястото, на което лежаха двамата с Люк, на трийсет метра от стената. Мара изпита внезапен уплах от напора на водата, но вече бе късно да я спре. Тя задържа лъча в стената и го завъртя, образувайки десетсантиметрова дупка в нея. Дръжката на оръжието й неведнъж изчезваше от погледа й потопена от водата, която се лееше от разширяващия се отвор. Стражевият дроид обърна глава, за да види какво става, и вдигна бластерите си към лазерния меч… Събирайки последни сили, Мара довърши разреза.
Водната струя изригна от стената със силата на протонно торпедо, удряйки стража право в едрото туловище. Тя помете безпомощния голям дроид от подиума и го повали долу. Мара зърна къс изкривен метал. Водната струя се бе устремила над главата й към другия край на залата… После разпенената вълна я заля от противоположната посока.
Съзнанието й все още бе ограничено от отбранителната работа със Силата и вълната я свари неподготвена. Тя усети как водата я вдига и понася. По някакъв начин краката й се бяха освободили от оплетените нишки и Мара лудо се бореше да се хване за нещо. С лявата ръка улови една от нишките и отчаяно се вкопчи в нея, опитвайки се да се ориентира. В това време я заля друга вълна, Мара изпусна нишката и отново се озова във водовъртежа. Тя изплува на повърхността и си пое глътка въздух, смесена с пяна, избърса водата от очите си и видя трета вълна да се носи към нея…
И тогава две ръце я хванаха под мишниците и с рязко движение, което сякаш щеше да скъса тялото й на две, я изпратиха във въздуха. Мара се удари в нещо твърдо… едната от двете ръце, които я държаха, я пусна, а другата я прехвана по-здраво…
— Дръж се — извика Люк в ухото й.
Мара се извърна в прегръдката му, видя перилото на подиума до себе си и го сграбчи.
— Хванах се.
— Дръж се… връщам се за Арту.
Люк пусна перилото и се хвърли обратно във водата.
С усилие Джейд се прехвърли през парапета и се отпусна тежко. Под нея залата се превръщаше в развълнувано запенено езеро. Водата се качваше бързо. Извънредно бързо. Мара изведнъж разбра защо. Малката дупка, която бе пробила в стената, вече не беше малка. Под напора на водата бяха поддали четири-пет квадратни метра от стената и Езерото на малките риби сега се изливаше в залата. Равнището вече се бе качило до половината подиум…
Вниманието й бе привлечено от някакво движение в другия край на залата. Люк се бе уловил за някаква скална издатина и й махаше.
— Тук съм — извика тя през рева на водата. — Какво искаш?
В отговор сред разпенената вода се появиха няколко сантиметра от купола на Арту. Мара събра сили, присегна се към Силата и придърпа малкия дроид към себе си. Беше доста по-трудно, отколкото бе очаквала. Дроидът се издигаше над водата мъчително бавно. На два пъти почти го изпусна. Очевидно битката със стражевите дроиди й бе отнела повече сили, отколкото бе предполагала.
В крайна сметка успя и Арту застана, тъжно чуруликайки до нея. Беше очукан от подхвърлянето на водата и останал без електронния си бележник за превод на по-сложните изречения, но иначе изглеждаше добре. Мара затърси с очи Люк… Нечия ръка хвана долната пръчка на перилото.
— Извади ли Арту? — задъхано попита той.
— Тук е — тя се пресегна над парапета, за да му помогне. — Как си?
— Добре — задъхано отвърна той, докато се прехвърляше над парапета и тежко се отпусна на пода до нея. — Урок номер едно — добави Люк между глътките въздух. — Джедаят се нуждае от въздух, за да изпълнява задълженията си правилно.
— Ще си запиша — каза Мара и погледна под перилото. — Какво стана с втория страж?
— Погрижих се — отговори Люк. Вече дишаше по-леко. — Ето меча ти — той извади и двете оръжия изпод туниката си и й подаде нейното. — Между другото, добра работа със стената.
— О, страхотна! — възкликна Джейд. — Какво по-добро от план, който завършва с удавянето ти! И като заговорихме за планове, не трябва ли да излезем от тук, преди водата да се покачи още?
Майсторът джедай не отговори веднага.
— Всъщност…
Тя го погледна. Сърцето й се сви от внезапен страх.
— Какво има?
Той хвана ръката й.
— Съжалявам, Мара — каза Люк. — Водата вече е над нивото на коридора. Подземната зала е
