наводнена.
Мара се взря в лицето му… нямаше представа, че водата нахлува толкова бързо.
— Добре — каза тя, налагайки си да звучи спокойно. — Значи залата се пълни с вода. Ако можем да се доберем до стълбището, ще можем да се изкачим в крепостта, нали?
На бузата му трепна едно мускулче.
— Не ме разбра — отвърна той. — Водата вече е заляла коридора. Това означава да изминем стоте метра без въздух. А по всяка вероятност и целият път до подземната зала.
— Ами ако изпаднем в хибернационен транс? — подхвърли Мара. — Като онзи, в който изпадна, когато трябваше да стигнеш от базата на пиратите до „Звезден лед“.
Джедаят поклати глава.
— Подземната зала се наводнява, а може би вече е наводнена. Течението по коридора едва ли е достатъчно бързо, за да ни изтласка навреме.
При това нямаше да могат да плуват, докато са в транс. Мара махна едно кичурче мокра коса от лицето си и се опита да помисли.
Арту нервно изпиука.
— Виждам — отвърна Люк.
— Какво виждаш? — попита Мара.
— Водата отново се покачва — с нежелание отговори той. — Това означава, че подземната зала вече е пълна. Единственият дренаж, с който разполагаме, са двете дупки, които направихме — едната в стълбището и другата в пещерите.
Мара преглътна.
— Малки са.
— Да, твърде малки, за да поемат дебита, който влиза — съгласи се Люк. — Страхувам се…
Той не довърши. Мара се взря във водата, която вече бе достигнала равнището на отвора, през който продължаваше да се излива. Ясно личеше по вълничките на повърхността.
— Когато дойде за първи път — каза тя, — ти казах, че ако искаш, можеш да се върнеш на Корускант и да оставиш на мен и комджайците да се оправим с крепостта. Ти отказа и ми отговори, че трябва да си тук и да не питам защо.
Люк си пое дълбоко дъх.
— На Тиерфон имах видение за теб. Още преди да разбера, че си изчезнала. Видях те във вода, обградена от нащърбена скала — Люк се поколеба. — Приличаше…
— На удавена?
Той въздъхна.
— Да.
Известно време двамата седяха, без да говорят. Единствено плискащата се вода нарушаваше тишината.
— Е, значи това е краят — най-сетне каза Джейд. — Поне разполагам с малката утеха, че сама си го направих.
— Не се предавай толкова бързо — каза Скайуокър. Но тя не долови в гласа му никаква особена надежда. — Сигурно има начин да се измъкнем от тук.
— Не съм ти го казвала… — отвърна Мара. Погледът й се плъзна по чертите на лицето му. — След като те взехме от пиратската база на Каурон, Фаун ми каза, че двамата с теб сме добър екип. Права беше. Наистина бяхме добър екип.
— Наистина сме добър екип — поправи я джедаят и я погледна почти нервно в очите. — Знаеш ли, докато се биехме със стражевите дроиди, нещо стана с мен. С нас. Бяхме толкова близо един до друг в Силата, като един човек. Беше… беше много особено.
Мара повдигна вежди. В изключителната сериозност на положението им се мярна някаква искрица веселие. На лицето му бе изписана странна стеснителна откровеност.
— Наистина ли? — попита тя. — Колко особено?
Люк се намръщи.
— Нямаш ли милост? — тихо попита той.
— Кога съм била милостива с теб? — престорено обвинително възкликна Мара.
— Немного често — призна Люк. Видимо събирайки смелост, той се пресегна и отново взе ръцете й в своите. — Мара… ще се омъжиш ли за мен?
— Имаш предвид, ако излезем живи от тук?
Люк поклати глава.
— Без значение, дали ще излезем живи от тук.
При други обстоятелства сигурно щеше да се сметне за задължена да го накара поне малко да се изпоти. Но водата се вдигаше и изглеждаше безсмислено. Нямаше и смисъл от стария отбранителен модел на поведение.
— Да — отвърна тя. — Ще се омъжа за теб.
ГЛАВА 40
Още един турболазерен изстрел отмина „Надмощие“, оставяйки следа от изгорено по илюминатора на мостика. „Като поличба“, мрачно си помисли Лея, излезе от външния кръг екрани и пристъпи към централното контролно табло. Поличба за собствения й неизбежен крах. Тя добре осъзнаваше, че това, което се готвеше да направи, означаваше край на политическата й кариера. Вероятно щяха да я изпратят в наказателна колония, можеше дори да й струва живота. Но сега животът на Хан висеше на косъм и нищо друго нямаше значение.
Лея застана зад ишореца при руля и надзърна през рамото му към контролното табло. Индикаторите и уредите, естествено, бяха с ишорски надписи, но самото контролно табло бе взето от куатския корабен парк и тя добре познаваше разположението. Лея си пое дълбоко дъх, присегна се със Силата и премести ръчката на подсветлинния двигател.
Кормчията забеляза, че нещо не е наред. Мърморейки под нос, върна ръчката в предишното й положение. Лея отново я бутна напред, но този път въведе и курс към далечната комета, която прорязваше мрака на космоса. Кормчията отново промърмори, но този път по-високо и отново хвана ръчката. Само че този път тя не помръдна. Лея я държеше здраво със Силата, противодействайки на усилията му да я върне. Той спря смаян и тя се възползва от възможността да я бутне още по-напред. Кормчията завъртя креслото си, за да погледне към капитан Авмуру… И с крайчеца на окото забеляза, че Лея стои зад него.
— Какво правите тук? — извика той и завъртя креслото си още, за да я изгледа ядосано. — Стража!
Лея се обърна. Двама стражи се насочиха към нея с бластери в ръце. Тя отново се присегна със Силата, изби бластерите от ръцете им и ги запокити на пода на палубата.
— Съветник! — извика Авмуру и скочи от креслото си. — Какво правите?
Лея не отговори. Вместо това се присегна към дръжката на тягата на контролното табло.
— Не! — извика кормчията и скочи от креслото с протегнати към гърлото й ръце.
Извитите му пръсти така и не успяха да я стигнат. Лея го хвана с помощта на Силата във въздуха и промени посоката на скока му. Вместо върху централното контролно табло кормчията се сгромоляса на пода в задната част на мостика.
— Стража! — извика капитанът на „Надмощие“. — Цялата стража!
Лея пак се обърна към руля и отново увеличи скоростта. Сетивата й пламнаха предупредително и тя грабна лазерния си меч точно когато двамата стражи в другия край на мостика вдигнаха бластерите си и ги насочиха към нея. Лазерният й меч с лекота отби зашеметителните им изстрели. Лея и този път изби оръжията от ръцете им, но този път ги попридърпа и ги преряза на две с меча си.
— Съветник, спрете незабавно! — заповеднически извика Авмуру и тръгна към нея с равна крачка. — В противен случай ще обявя от името на Ишори война на Новата република.
— Цялата система на Ботауи е в смъртна опасност — високо отвърна Лея. — Отказахте да предприемете действия, за да се противопоставите на тази опасност, затова ги извърших аз.
