— Нещо от тези несъмнено възхитителни разговори помага ли ни да влезем във Високата кула? — кисело попита Мара.
— Не много — отвърна Люк и откъсна мислите си от социалната структура на ком кае. Застана до жълтеникавата стена под мястото, където бе кацнал Режещия камъни, и прокара ръка по повърхността й. Ако имаше скрита врата, беше добре маскирана. — Да търсим ли дръжка, или да отворим по лесния начин?
В отговор се чу изсъскването от активирането на меча на Мара.
— Дръпни се! — нареди тя. — Ти също, комджаецо.
Режещия камъни побърза да прехвръкне до един от близките стенни свещници. С три сръчни движения Мара направи в стената отвор, достатъчен, за да мине човек. Стиснала здраво лазерния си меч, тя прекрачи от другата страна и се обърна надясно. Люк, прекрачил непосредствено след нея, се обърна наляво.
Намираха се в тесен коридор, не повече от метър и половина широк, който наляво подобно на залата зад тях се губеше в мрак. В другата посока свършваше само на няколко метра. Там започваше стълба, която водеше нагоре и също тънеше в мрака.
— Насам — тихо повика през рамо Люк и тръгна към стълбата.
Стъпалата бяха тесни и също както в коридора и залата лъчите на фенерчетата им не стигаха до края им. Вляво над главата си Люк едва различи част от наклонен таван. „Още едни стълби, реши майсторът джедай, свързвани с площадка, която не можем да видим.“ От вътрешната страна на стълбите вертикално на горе се издигаше редица от дебели цилиндри. Излизаха отнякъде под равнището на коридора и изчезваха в тъмнината нагоре.
— Ние сме нагоре — каза Мара. — Охо!
— Какво има? — попита Люк, намръщи се и се присегна със Силата. Не долови опасност.
— Стъпалата — отвърна Джейд. Лъчът на фенерчето й сочеше към най-ниското стъпало. — Това вече прилича на материала от Хиджарна.
— Можем ли да проверим?
— С няколко бластерни изстрела няма да е трудно. Но звукът сигурно ще стигне по-далеч, отколкото ни се иска. А и в момента материалът е без значение… Нали не се каним да нападаме крепостта!
— Да, опитваме се да проникнем в нея — съгласи се джедаят. — Май ще трябва да става един по един.
— Е, вече имаме навик — отвърна Мара, разхождайки нагоре-надолу по стълбите лъча на фенерчето си. — Напомня ми тайния коридор, който Палпатин бе направил в двореца си.
— А на мен ми напомня за сервизната шахта на Илик на Нов Кам — каза Люк и си спомни за дългата разходка, която бяха направили с Хан по онези стълби до претъпканата с имперски войници площадка.
— Защо никой от строителите на тайни стълбища не е благоволил да направи турболифт? — възмути се Мара. — Или поне асансьор за дроиди.
— Щеше да е хубаво — съгласи се Скайуокър. — Е, не ни остава друго, освен да поемаме нагоре!
Люк реши да пусне Режещия камъни и останалите комджайци напред в тясното, но относително открито пространство пред тях. Той пое след тях, понесъл Арту, а Мара и Дете на ветровете вървяха последни. Мара се опита да протестира, че не е уморена и че може прекрасно да се справи с дроида, но Люк възрази, че стълбите са безопасни и той може спокойно да се справи. Не може да се каже, че тя се противи особено упорито. Дроидът все повече й натежаваше и тя с удоволствие се освободи от товара му за известно време.
— Имаш ли представа, какво е това? — обърна се тя към Люк и прокара пръсти по първия от дебелите вертикални цилиндри, докато минаваше покрай него. От мястото си Мара вече можеше да види първата площадка. Тя набързо преброи двайсет цилиндъра. — Не приличат на вентилационни шахти.
Малкият дроид избипка.
— Арту казва, че са енергопроводи — отвърна Скайуокър. — Сигурно отвеждат енергията до Високата кула от източника, който той засече в залата.
— Това е страшно голяма мощност — каза Мара и се вгледа отблизо в цилиндрите. — И по двайсетте ли се тегли енергия?
Дроидът отново избипка.
— В момента са активни само три — отвърна Люк. — Но другите също са в изправност. Може би захранват генератори на щитове или оръжия?
— И аз си го помислих. От пещерата се виждаха три цели и една разрушена кула.
— Да, спомням си записа, който „Звезден лед“ донесе — каза Люк. В гласа му се долавяше напрежение. — Ти предположи, че взривът, който я е разрушил, може да е прокопал и каньона, по който си дошла. Толкова ли е твърд камъкът на Хиджарна?
— Не знам — отвърна Мара. — Но камъкът на Хиджарна плюс седемнайсет енергопровода могат да го направят.
Люк подсвирна тихо и поклати глава.
— Знаеш ли, с всяка минута това място започва да става все по-непревземаемо. Не ми се нрави.
— И на мен никак — мрачно поклати глава тя. — Особено ако се окаже, че е в неприятелски ръце. Ще бъде по-лошо от планината Тантис.
Стигнаха площадката, завиха към следващите стълби и продължиха да се изкачват. Известно време Мара се опитваше да брои стъпалата, но някъде около двеста се отказа, обявявайки начинанието за безсмислено.
Отминаха четвъртата площадка, когато Джейд усети присъствие. За няколко минути се съсредоточи върху усещането, за да се увери, че не се лъже. Тъкмо се бяха качили на петата площадка, когато Мара се наведе и погледна Люк.
— Люк — прошепна тя. — Имаме компания.
— Знам — прошепна той в отговор. — Усетих ги. Сигурно се приближаваме до обитаемите части на Високата кула.
— Усещането не ти ли е познато?
— Много — увери я той. — Усещам ги като пилотите, които се опитаха да ме свалят, когато идвах.
— Никога не съм се приближавала толкова до някой от тях — потръпна Мара. — Но със сигурност ми се е случвало да усещам това присъствие.
— Траун ли? — попита Люк.
— Траун — кимна Мара.
Няколко минути двамата мълчаха.
— Ти го каза — припомни му Мара. — Ти каза, че това може да са хора от неговия народ.
— На това започва да прилича — отвърна Люк, вдигна глава и махна. — Режещ камъни?
Чу се плясък на крила и комджаецът кацна на едно от стъпалата пред джедая.
— Каза, че има места, от които можете да виждате и да чувате обитателите на Високата кула — каза Люк. — Колко остава до най-близкото такова място?
Режещия камъни заприказва. Мара изведнъж се пресегна и хвана ръката на Люк.
— …Не е много далеч — чу тя гласа на комджаеца, отекващ в съзнанието на майстора джедай. — Два- три завоя.
— Още малко ли? — попита Мара и се намръщи.
— Мястото вероятно се намира някъде към средата на стълбището — каза Люк и хвърли поглед към цилиндрите. — Тези енергопроводи поне би трябвало да заглушат биоритмите ни, ако някой реши да прави проверки. Удобно е.
— Но и Арту няма да засече нищо — напомни Мара. — Не е толкова удобно.
— Е, вас няма да затрудни — обади се Дете на ветровете.
— Вие владеете Силата.
— Вярно — съгласи се Люк.
— Някой от нас повече от другите — добави Мара и потисна гримасата си.
