Мъжът, който се появи на екрана на интеркома, бе на средна възраст и притежаваше леко късогледия поглед на човек, който от дълги години се взира в екрана на компютър.
— Полковник Удей, ваше превъзходителство. Имперско разузнаване, отдел „Анализи“. Окончателният доклад за записа, който ни изпратихте, е готов.
— Прекрасно — каза Дизра. — Изпратете го незабавно.
— Да, сър — отвърна Удей, погледна надолу и натисна клавиша за прехвърляне на доклада. На бюрото на мофа премига друга червена лампичка, след това угасна, обозначавайки началото и края на прехвърлянето. — Не можахме да разберем много за самия кораб — продължи полковникът. — Каквото успяхме да извлечем, е в доклада.
— Благодаря — каза Дизра, като се опита гласът му да не прозвучи твърде нетърпеливо. Колкото по- бързо успееше да изключи този словоохотлив глупак, толкова по-скоро двамата с Тирс щяха да минат ред по ред през доклада. — Ще получите похвала за бързата си работа.
— Позволете първо да кажа две неща, ваше превъзходителство — каза Удей и вдигна два пръста.
— Сигурен съм, че всичко е включено в доклада ви — отвърна Дизра и се пресегна към копчето. — Благодаря ви…
— Според придружаващата файла бележка записът е направен от изтребител извън Малък Пакрик — продължи полковникът. — Оказва се, че не е така.
Мофът замръзна с пръст над копчето.
— Моля, обяснете!
— Всъщност файлът е съставен от два различни записа — каза Удей. — Смятаме, че единият е правен в системата Каурон, а другият — или в системата Носкен, или в Дромпани. Нито един от тях не е направен от изтребител на Новата република.
Дизра изгледа остро Тирс. Лицето на кралския гвардеец се бе превърнало в каменна маска.
— Как разбрахте? — попита мофът.
— Че не са направени от изтребител ли? — попита на свой ред полковникът. — Сензорните профили не отговарят. Предполагам, че първият е правен от изтребител тип X или А, а вторият — от добре оборудван боен кораб. Не на Новата република. Потвърждаващата сигнатура не отговаря на тяхната — Удей сви рамене. — Що се отнася до това, къде са правени, това лесно се разбира от разположението на звездите на фона на записа.
Дизра си пое дъх.
— Благодаря ви, полковник — каза той. — Много ни помогнахте. Както казах, ще бъдете похвален.
— Благодаря, ваше превъзходителство — отвърна Удей.
Дизра натисна копчето и лицето на полковника изчезна от екрана.
— Е — каза мофът и отново погледна към адютанта си. — Изглежда, са ни излъгали.
— Да, така изглежда — каза майорът с тих глас. Изведнъж лицето му пребледня като на смъртник. — Мисля, ваше превъзходителство, че сме предадени.
Дизра изруга грубо.
— Само онзи проклет клонинг ни е предал! Само той! Изобщо не трябваше да им се доверяваме! Траун никога нямаше да се впусне в такова нещо.
— Успокойте се — каза гвардеецът. Гласът му изведнъж бе станал остър. — Траун знаеше какво прави. И не забравяйте, че много от тези клонинги загинаха, сражавайки се за Империята.
— И въпреки това са противни — просъска Дизра. Беше говорил с клонинги, беше им заповядвал да влизат в битки; дори ги бе продавал на пиратите Каврилу в замяна на безценните изтребители на Зотип. Въпреки това кожата му още настръхваше от тях. — Не можеш да им имаш вяра.
— Можем ли да оставим Кариб Девист и предателствата на клонингите за малко? — напрегнато се намеси Флим. — Струва ми се, че по-важният въпрос е защо ни е изпратил фалшив запис и какво печели от това?
Тирс си пое дълбоко дъх, за да си възвърне спокойствието.
— Наистина това е въпросът. Дизра, как е пристигнал записът?
— По безпилотна сонда от свързочната база на Убикторат при Паршун — отвърна мофът. — Изпратена от дежурния агент…
— Изпратена направо тук? — прекъсна го майорът. — Без прехвърляне или промени в курса?
— Да — отвърна Дизра и сви едната си ръка в юмрук, когато внезапно и със закъснение го връхлетя истината. — Искали са местоположението на Бастион.
— И са го получили — мрачно довърши бившият гвардеец. Предавателят бе вече в ръката му. — Майор Тирс до Столичната служба за сигурност. Пълна тревога! Вероятно наличие на шпиони в града, открийте ги и ги поставете под наблюдение. Не ги задържайте, повтарям, не ги задържайте. Предстои потвърждение от моф Дизра — той получи потвърждение за приемане и изключи предавателя.
— Трябва да им изпратите потвърждение, ваше превъзходителство — каза гвардеецът.
— Знам — отвърна Дизра и се намръщи. — Извинете ме, ако днес съм малко по-муден от обикновено, но защо да не ги задържат. В града ми има шпиони или саботьори, а вие не искате да бъдат задържани.
— Не мисля, че са саботьори — каза Тирс. — Все пак са тук от два дни, а още нищо не е хвръкнало във въздуха.
— О, това е успокояващо — студено отвърна мофът. — Защо не искате да бъдат задържани?
— Както Траун често казваше, всеки проблем крие в себе си възможност — майорът отмести поглед настрани. — Струва ми се, че пред нас се открива много интересна възможност.
Дизра се намръщи и проследи погледа му…
— Дано не си мислите това, което предполагам! — предупреди Флим. Очите му неспокойно шареха между Тирс и Дизра.
— Разбира се, че си мислим това, което предполагате — увери го майорът. — Бунтовнически шпионски отряд изправен лично пред върховния адмирал Траун. Това би било върхът на представлението ви.
— Искате да кажете последната цепеница в погребалната ми клада — поправи го актьорът. — Тирс, да не сте полудял?
Трябва само да ме погледнат, и ще имате мъченик върховен адмирал.
— Което може да не е толкова лоша идея — прошепна Дизра, докато пишеше на клавиатурата потвърждение на тревогата, вдигната от адютанта му. — Тирс е прав… това е идеална възможност да покажем вездесъщността ви.
— Нямам търпение да им я покажа — кисело отвърна Флим и кръстоса ръце.
— Успокойте се, адмирале — каза майорът, избута мофа настрани и извика на екрана карта на града. — След петнайсет минути ще бъдат намерени, а след трийсет всичко ще е приключило.
От екрана на интеркома дойде избипкване.
— Ваше превъзходителство.
Дизра изруга под нос и натисна копчето.
— Да, какво има?
На монитора се появи млад мъж с открито излъчване.
— Майор Керф, ваше превъзходителство. Космическо движение Бастион — представи се той. — Совалката му току-що кацна.
Мофът хвърли поглед към адютанта си над екрана и в отговор получи свиване на раменете.
— Чия совалка е кацнала?
— Мислех, че знаете, сър — отвърна Керф с леко объркване. — Каза, че идва да се види с вас в двореца, и реших, че…
— Оставете решенията си, майоре — остро го прекъсна Дизра. — Кой е?
— Ами адмиралът, сър — заекна майорът. — Нали знаете… адмирал Пелаеон.
Сервитьорът в откритото кафене постави чинията с панирани тримпийски парченца на масата, полуподигравателно прие парите и с широка крачка се отправи към навеса, под който бе разположен барът.
