Това откритие подтикна ФБР към бързи действия за откриването и залавянето на Поста. Агенти на ФБР и полицията в седем града провеждат разследване под ръководството на Секцията по бихейвиористични науки към ФБР. Разследването понастоящем се е съсредоточило най-вече върху Финикс, където се е случило последнотю убийство, приписвано на Поета, съобщи източникът ни.
Източникът, пожелал да остане анонимен, отказа да съобщи как са били разкрити действията на Поета, но заяви, че едно съвместно изследване на ФБР и Фондацията по прилагане на законите върху полицейските самоубийства е осигурило ключовата информация…
Статията продължаваше с изброяването на жертвите и някои от подробностите по всеки случай. След това беше отделено място за екипа към Секцията по бихейвиористични науки, като завършваше с парафраза на неназован източник, според който ФБР разполагало с много факти що се отнася до това, къде се намира или каква е самоличността на Поета.
Докато приключа със статията, страните ми пламнаха, от гняв. Няма нищо по-лошо от това да спазваш поето обещание, когато един от хората, с когото си сключили, споразумението, го е нарушил. По мое мнение материа лът беше много слаб, много думи, въртящи се около няколко факта, и всички приписани на анонимен източник. Уорън не беше споменал дори факса, или, което беше по-важно, убийствата-примамки. Знаех, че материалът който щях да напиша по най-възможния бърз начин щеше да обрисува един доста пълен портрет на Поета, Това обаче не намаляваше гнева ми. Защото каквито ц колкото да бяха недостатъците на статията, ставаше ясно, че Уорън е разговарял с някого от бюрото. Не можех да се примиря с мисълта, че този човек в момента седеше на една маса с мен.
— Имахме уговорка — произнесох аз, вдигайки поглед от компютъра. — Някой е изпял това на онзи мръсник, Той знаеше всичко, което ми беше известно, когато отидох при него в четвъртък, но после се е свързал с някого от бюрото за останалото. Вероятно някой, който…
— Това може да е вярно, Джак, но… — започна Бакъс.
— Той научи всичко това само благодарение на теб — прекъсна го Торсън. — Трябва да обвиняваш единствено само себе си.
— Грешиш — изгледах го злобно аз. — Вярно, дадох му почти всичко, но не и Поета, поради простата причина, че тогава и представа си нямах, че наричате престъпника така. Този случай анулира уговорката ни. Някой, който е трябвало да си държи езика зад зъбите, се е раздрънкал. Всичко изскочи наяве. Трябва да напиша статията за утрешния брой на вестника ни.
Настъпи кратка тишина.
— Джак — започна Бакъс, — знам, че това няма да те утеши, но искам да знаеш, че когато ми остане малко свободно време през това разследване, ще направя всичко възможно да открия откъде е изтекла информацията и този човек повече няма да работи при мен, а най-вероятно и в бюрото.
— Ти си прав. Това едва ли ще ме утеши.
— Но въпреки това имам една молба към теб.
Изгледах го. Направо не ми се вярваше, че е толкова глупав, за да се опитва да ме убеждава да отложа статията си, когато всички телевизионни станции и вестници страната щяха да затръбят за случая.
— Каква е тя?
— Когато пишеш статията си… Искам да не забравяш, че ние все още преследваме този човек и трябва да го заловим. Ти разполагаш с информация, която би могла да ни попречи да го хванем. Говоря за някои специфични неща. Опита за съставяне на психологически портрет. Подробности за възможното използване на хипноза, презервативите. Споменеш ли ги тези неща, Джак, те ще бъдат повторени от всички телевизионни станции и вестници и тогава той ще промени начина си на действие. Нали разбираш какво имам предвид? Това само ще затрудни работата ни.
Кимнах, но след миг го изгледах студено.
— Не си ти човекът, който да ми казва какво да пиша и какво не.
— Знам. Моля те само да помислиш за брат си, за нас и да внимаваш какво пишеш. Вярвам ти, Джак. Наистина ти вярвам.
Дълго време размишлявах над думите му и после отново кимнах.
— Боб, аз сключих сделка с теб, в резултат на която ме прецакаха, и то жестоко. Ако ти искаш да ви запазя задника, това ще е нова сделка. Днес отвсякъде ще ти звънят репортери. Искам да ги препращаш всичките към отдела за връзки с обществеността в Куантико. Разговарям единствено с теб и цитирам единствено само теб. Също така факсът от Поета е изключително мой. Осигуряваш ми това и аз няма да спомена подробностите от психологическия портрет или за хипнозата в статията си.
— Съгласен съм — каза Бакъс.
Така бързо ми отговори, че започнах да подозирам дали йе е знаел какво точно си мислех.
— Но има едно нещо, Джак — прекъсна размишленията ми той. — Нека се споразумеем да не споменаваме един ред от факса. Ако започнем да получаваме признания — така ще можем да пресяваме откачалките.
— Няма проблеми.
— Аз ще бъда тук. Ще кажа на дежурните да пропуска само твоите обаждания и на никой друг от пресата.
— Ще ви звънят доста хора.
— Намерението ми беше да оставя този проблем да обществените връзки в Куантико.
— Ако съобщението, което ще излъчат, включва първоначалната следа, кажи им да не използват името ми. Нека само да споменат, че източници от „Роки Маунтън Нюз“ са задвижили цялата работа.
Бакъс кимна.
— И още нещо… — Направих пауза, преди да продъджа: — Още си мисля за изтеклата информация. Ако разбера, че „Лос Анжелес Таймс“ или който и да е друг вестник публикува днес факса на Поета, всичките ни уговорки отпадат и аз ще изнеса в статията си абсолютно всичко, което ми е известно. Ясно ли е?
— Разбрано.
— Ти, невестулко мръсна! — изсъска Торсън. — Какво си въобразяваш ти, бе, дребен въшлив драскач? Че можеш да ни се друснеш на масата и да ни диктуваш…
— Да ти го начукам, Торсън — отговорих му аз. — Знаеш ли откога само чакам да ти го кажа? Още от Куантико. Шибай се, разбра ли? Ако някой иска да се обзаложи, веднага се хващам на бас, че ти си човекът, изпял всичко, така че не ми се прави на умник с тия номера за невесту…
— Мамичката ти мръсна! — изрева той и скочи.
Бакъс обаче беше още по-бърз и положи ръка върху рамото му, връщайки го полека на стола. Рейчъл наблюдаваше сцената с усмивка.
— Спокойно, Гордън — изрече Бакъс. — Спокойно. Никой не обвинява никого в нищо. Нека да не нажежаваме излишно обстановката. Всички сме доста напрегнати днес, но това не е причина да избухваме. Джак, това е опасно обвинение. Ако можеш да го подкрепиш с нещо давай. Ако не, тогава нека забравим случая, все едно, че никой нищо не е казал.
Не му отговорих. Освен предчувствието ми, че Торсън бе пошушнал историята, за да ме прецака, поради някаква своя параноя към репортерите и заради връзката ми с Рейчъл, не разполагах с никакви доказателства. Накрая всички заеха местата си и само се споглеждаха едни други.
— Това наистина беше дяволски забавно, момчета, аз си имам работа днес, дето не може да чака — заяви Рейчъл.
— И аз трябва да тръгвам — казах. — Кое по-специално искаш да премълча за факса?
— Загадката — отвърна Бакъс. — Не споменавай Бест Пале.
Помислих за момент.
— Добре. Няма проблеми.
Изправих се: Рейчъл също стана.
— Ще те откарам до хотела.
— Толкова ли е лошо някой да те изпревари? — запита тя, докато пътувахме обратно към хотела.
— Лошо е. Предполагам, че и вие изпитвате същото, когато някой престъпник ви се изплъзне. Надявам се Бакъс добре да подреди Торсън. Мръсен педал!
— Много ще му е трудно да докаже каквото и да е. Та това е само едно подозрение.
