— Подлагали ли сте шоколадите и сладките на химически анализ?
Лейтенантът хвърли поглед към Суитцър, който поклати леко глава, сякаш обменяйки тайни сигнали.
— Ние ще го направим, лейтенант — заяви Торсън. — За да решим дали шоколадовите десертчета не са напоени с някакви вещества. Камерата също. Може да не го знаете, но при разследванията ни досега имаме няколко случая с извлечени фотографии. Не мога да навляза в подробности за съдържанието им, но е достатъчно да ви кажа, че са противозаконни. Работата е там, че анализът на тези фотографии демонстрира едно несъвършенство в лещите на камерата, с които са правени фотографиите. Това е също като отпечатък от пръст при всяка фотография. Можем да ги сравним с всяка камера. Но за да го направим, ни е нужна камерата. Ако ни позволите да я вземем със себе си, ние ще направим сравнение, което да ни позволи да докажем, че тези снимки са правени имен но с тази камера. И тогава ще можем да му връчим още обвинения, когато го заловим. Това също ще ни помогне да определим с какво точно се е занимавал този човек. Затова и ви молим да ни предадете вещите му. Всъщност, господа, и ние, и вие се стремим към една и съща цел.
Лейтенантът дълго време мълча. После се обърна и тръгна навътре.
— Да вземеш разписка за вещите — нареди на Суитцър. Това бяха единствените му думи.
Суитцър последва лейтенанта, без да протестира, но Шепнейки нещо за обяснението, което Торсън бе направил, преди да го отпрати за лейтенанта.
Щом двамата се скриха зад ъгъла, се приближих и ядосано му прошепнах:
— Следващия път, когато имаш намерение да ме използваш по този начин, бъди така добър да ме предупредиш.
Торсън весело заяви:
— Добрият следовател използва всички средства, които са му под ръка. Ти просто се оказа такова.
— Вярно ли е това за фотографиите, които могат да се възстановят и за анализа на камерата?
— Прозвуча добре, нали?
Единственият начин Суитцър да спаси донякъде достойнството си беше, като ни накара да изчакаме до преградата още десет минути. Накрая излезе с един кашон, който плъзна по плота към нас. После каза на Торсън да подпише бележката, че е получил вещите. Вместо това агентът започна да отваря кашона. Суитцър захлопна капака.
— Всичко е вътре — заяви той. — Само разпиши протокола, за да мога да си продължа работата. Зает съм.
Тъй като беше спечелил, Торсън милостиво му отстъпи и разписа протокола.
— Вярвам ти. Всичко е вътре.
— Как да ти кажа, навремето имах желание да постъпя във ФБР.
— Е, не си го слагай толкова на сърцето, не си ти единственият, дето се е провалил на изпитите.
Суитцър се изчерви като варен рак и заяви:
— Не беше това. Просто реших, че е по-добре да си остана човешко същество.
Торсън вдигна ръка и сви пръсти в имитация на револвер.
— Добре — похвали го той. — Да ви пожелая ли приятен ден, детектив Суитцър?
— Хей — възкликна Суитцър, — ако някога изпитате нужда от нещо и аз означавам нещо за вас, непременно ми се обадете.
На връщане към колата не се стърпях.
— Сигурно никога не си чувал поговорката, че мухи се ловят по-добре с мед, отколкото с лимон.
— Защо да хабим меда за мухите? — отвърна той.
Отвори кашона едва когато седнахме в колата. След като махна капака, видях въпросните вещи, напъхани в найлонови торбички, и един запечатан плик с надписа „СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО: САМО ЗА СЛУЖИТЕЛИ НА ФБР“. Торсън го скъса и извади някаква снимка отвътре. Беше полароид, направен по всяка вероятност със служебния полицейски фотоапарат. Представляваше едър план на мъжки задник, с добре разтворени бузи, осигуряващи ясна и чиста гледка на ануса. Торсън я оглежда дяколко секунди и после я захвърли на задната седалка.
— Странно — произнесе той. — Защо ли е приложил и снимката на майка си?
Изсмях се.
— Това е най-поразителното доказателство за сътрудничество между ФБР и полицията, което някога съм виждал.
Той обаче не чу забележката ми или поне не я коментира. Лицето му помръкна, докато изваждаше пластмасовата торба с фотокамерата. Наблюдавах го как я гледа втренчено. Повъртя я из ръцете си, оглеждайки я от всички страни.
— Тия шибани задници — изрече бавно той. — И през цялото това време е била в ръцете им.
Огледах на свой ред камерата. Имаше нещо странно в издутата й форма. Напомняше на Полароид, но имаше стандартния 35-милиметров обектив.
— Какво има? Какво не е наред?
— Знаеш ли какво е това?
— Не. Какво е?
Торсън не отговори. Натисна един бутон и я включи. После се вгледа в течнокристалния дисплей на гърба й.
— Няма снимки — произнесе той.
— Защо, какво има?
Не ми отговори. Пъхна камерата в кашона, затвори го и потегли.
Торсън караше колата така, сякаш беше пожарен камион, вдигнат по тревога. На бензиностанцията на булевард „Пико“ рязко удари спирачки и изскочи от колата. Втурна се към телефона и набра някакъв междуградски Номер, без да пъха никакви монети. Докато чакаше да му отговорят, измъкна молив и малък бележник. Видях го да си записва нещо, след като размени няколко думи с някого. Когато набра и следващия междуградски номер, без да слага монети, предположих, че избира специалните им безплатни номера.
Изкушавах се да сляза от колата и да се приближа, за да чуя разговора му, но реших да изчакам. Някъде след минута надраска още нещо в бележника си. През време огледах кашона с доказателствата, който му беще предал Суитцър. Прииска ми се да го отворя и да разгледам отново камерата, но реших, че само излишно ще го разгневя.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво става? — запитах аз още преди да е седнал на волана.
— Разбира се, че имам, но ти така или иначе ще го научиш. — Той отвори кашона и вдигна нагоре камерата.
— Знаеш ли какво е това?
— Вече ме пита. Камера.
— Да, но работата е там каква точно камера.
Зърнах търговския знак на производителя, изписан отпред, докато я въртеше из ръцете си. Голямо „о!“ в бледосиньо. Знаех, че това е знакът на компанията, произвеждаща компютри на име сИ§18по1; 200. [???]
— Това е цифрова камера, Джак. Оня въздухар Суитцър хал хабер си нямаше какво е държал в ръцете си.
Моли се само да не сме изтървали и последния влак.
— Нищо не разбирам вече. Сигурно и аз съм същият въздухар Като него, но можеш ли да…
— Знаеш ли какво представлява цифровата камера?
— Да, не използва филм. Във вестника бяха експери ментирали с една такава.
— Точно така, не използва филм. Изображението, което камерата заснема, се записва върху микрочип. След което може да бъде вкарано в компютър, обработвано, увеличавано, всичко, каквото ти душа поиска, и накрая отпечатано. Зависи само от техниката, с която разполагаш — а това е върхът, идва с обективи „Никон“ — можеш да получиш изключителни снимки. Направо като оригинала.
В „Роки“ бях виждал разпечатки на изображения, правени с цифрова камера. Торсън имаше право.
— Добре, в крайна сметка това какво означава?
