— Две неща. Спомняш ли си какво ти казах за педофилите? За мрежата, която си имат?
— Да.
— Така, знаем със сигурност, че Гладън има компютър, заради факс-модема, нали така?
— Така.
— А сега знаем, че е имал и цифрова камера. С цисфровата камера, компютъра си и същия факс-модем, който е използвал да ни изпрати факса, той е в състояние да изпрати фотоизображение където си иска по света, до всеки, който има телефон, компютър и софтуер, за да може да го приеме. И в този момент ме осени.
— Той им изпраща снимки на деца?
— Той им продава снимки на деца. Поне така мисля. Въпросът, който си задавахме, беше как живее и печели пари? Помниш онази сметка в Джаксънвил, от която е прехвърлил пари на адвоката си? И ето го отговорът. Поета си изкарва хляба, като продава снимки на деца, може би дори на децата, които е убил. А кой знае, може и на ченгетата, които е ликвидирал.
— Има ли хора, които биха…
Не завърших. Знаех, че въпросът ми щеше да прозвучи глупаво.
— Ако въобще съм научил нещо от работата си, то е, че за такива неща има търсене и следователно ще има и предлагане, тоест съществува пазар — отговори той. — Най-черната ти мисъл не е лишена от основание. Най-лошото нещо, което може да си представи човек, е, че има пазар и за тези неща… Трябва да се обадя още веднъж, за да получа списъка на доставчиците им.
— А какво беше второто нещо?
— Кое?
— Ти каза, че са се случили две много важни неща…
— Това е наистина нещо. Много важно нещо, стига само да не сме изтървали и последния влак, защото тия тъпи задници от Санта Моника са седели през цялото време върху проклетата камера. Ако доходите на Гладън, средствата му за транспортни разходи, идват от продажбите на снимки на други педофили, които им изпраща посредством Интернет или някой частен бюлетин за обяви, тогава той е загубил най-главното си оръдие на труда, когато ченгетата са му го отнели.
Почука капака на кашона.
— Трябва да си купи нова — изрекох аз.
— Точно.
— Значи ще отидеш при търговците на сН&гПте. [???]
Не си прост, пич, да знаеш. Не мога да разбера само о правиш още в това въшливо вестникарство?
Този път не протестирах. Тонът му не съдържаше никакво оскърбление, дори напротив.
— Обадих се на номера с код 800 на търговците на сН^Ште [???], които продават модел 200 в Лос Анжелес. Предположих, че той пак ще потърси същия модел. Има си и цялото останало оборудване. Трябва да се обадя, за да разхвърлям задачите. Да ти се намира четвъртак, Джак? Свършил съм ги.
Дадох му монета и той пак изскочи, втурвайки се към телефона. Представих си как се обажда на Бакъс, възторжено му съобщава за откритието и ограничаването на списъка с фирмите за проучване. Седях в колата и си мислех, че Рейчъл би трябвало да говори в момента по телефона. След няколко минути Торсън се върна.
— Отписахме три от тях. Всички са тук на Западното крайбрежие. Боб даде останалите пет на Картър и на някои момчета от местната оперативна служба.
— Трябва ли да се прави заявка за камерите или ги имат на склад?
Включихме се отново в движението и се отправихме към „Пико“. Той направи справка с един от адресите, които си беше записал в бележника при разговора си преди малко.
— Някои фирми ги имат на склад — отвърна. — А ако ги нямат, доставят го най-бързия начин. Поне така ми каза телефонистката на сИ#1Тппе. [???]
— Тогава какво ще правим? Вече е минала цяла седмица. Сигурно вече се е сдобил с такава.
— Не е сигурно. Работим по предположение. Това не е някаква евтиния. Човек си купува такава камера в комплект с работен и редактиращ софтуер, сериен кабел за свързване към персоналния компютър, кожения калъф, светкавица и всички останали екстри, които възлизат общо някъде към бон, че да не е бон и половина. Но…
Той повдигна пръст да подчертае важността на идеята си.
— Ами ако човек вече си има всички екстри и му трябва само камера? Без кабел. Без софтуер. Нищо такова. Ако човек се е изръсил шест бона, за да го пуснат под гаранция и да си плати на адвоката. Няма пукната пара и не само че няма нужда от всички тези екстри, но и не може да си ги позволи?
Тогава си поръчваш само камера и икономисваш пари.
— Точно така. Това е и идеята ми. Мисля, че ако пускането под гаранция е разорило здравата Гладън, както спомена оня негодник адвокатчето, тогава той ще трепери над всеки долар. Ако е решил да си поръча нова камера, сигурен съм, че поръчката му ще е съответно само за камера, без екстрите.
Той беше въодушевен. Прихванах от ентусиазма му, започвайки да виждам Торсън може би в истинската му светлина. Знаех, че това бяха моментите, заради които той живееше. На прояснение и разбиране. На съзнанието, че вече е близо до целта.
— Макавой, пак сме заедно с теб — изрече изведнъж той. — Мисля, че в края на краищата ти ни донесе късмет. Само гледай да е малко по-навреме.
Кимнах в знак на съгласие.
Няколко минути пътувахме в мълчание. Накрая го заговорих:
— Откъде знаеш толкова много за цифровите камери?
— И преди съм се сблъсквал с подобни проблеми, а в последно време случаите зачестяват. В Куантико си имаме отдел, който не се занимава с нищо друго освен с престъпления, свързани с компютрите. Такива с използването на Интернет. Доста от онова, върху което сега плачат — порнографията, престъпленията, насочени срещу деца. Правят редовно брифинги, на които широко огласяват случаите, за да държат хората в течение. Аз поне се опитвам да следя всички новости.
Кимнах.
— Имаше една стара дама, някаква гимназиална учителка, близо до Корнел в Ню Йорк, на която един ден, Както си седяла вкъщи, й щукнало да види какво новопостъпило има в компютъра й и видяла някакъв нов файл. Тя го разпечатала и какво мислиш, че излязло от принтера й? Някакво мътно черно-бяло изображение, на което обаче достатъчно ясно се виждало как някакво десетгодишно момче държи някакъв доста по-дърт от него за оная работа. Веднага се обадила на оперативната ни служба за района и те установили, че някой й го е пратил по погрешка. Адресът й в Интернет бил само от цифри и те преценили, че подателят е разменил местата на две цифри или нещо такова. Така или иначе, маршрутът на файла си е налице и те тръгнали обратно по него, за да се натъкнат на някакъв педофил с доста обширно досие, Между другото, бил от Лос Анжелес. Добрали се бързо до него и му направили обиск, при който го спипали вече здраво, нямало къде да мърда. Първият цифров обиск, Тоя юнак имал някъде към петстотин различни фотографии в компютъра си. Господи, бил инсталирал два диска, защото един не му стигал. Става дума за деца на различна възраст, които по принуда вършели неща, които иначе нормален възрастен човек никога не би направил… Но делото било особено показателно. Получил доживотна присъда без право на обжалване. Имал сИ$1Та1(е [???], макар че може да е била модел 100. Миналата година описаха случая в бюлетина на ФБР.
— Защо се е получило така, че картината при учителката излязла толкова зле?
— Защото не притежавала подходящ принтер. Нали знаеш, при тия изображения са необходими цветен графичен принтер с висока разрешителна способност и специална хартия. А тя си нямала ни едното, ни другото.
Първите ни две спирки се оказаха безплодни. В единия магазин не бяха продавали такава камера от две седмици, а другият беше продал две за последната седмица, Така или иначе, тези две камери бяха изпратени на един добре известен художник от Лос Анжелес, чиито колаж-ни портрети, направени от Полароид, бяха изложени в най-големите музеи по целия свят. Сега бе решил да ей пробва силите с една по-модерна фотографска техника и бе минал на цифровите камери. Торсън дори и не си направи труда да си води бележки за по-нататъшно проследяване.
