— Ясно. — Поколебавам се, след това вдигам чашата.
— Така. — Очите на Айрис блестят. Тя оставя чашата. — Настъпи моментът на истината. — Лапва хапка пиле, аз я наблюдавам как дъвче и имам чувството, че нервите ще ми изневерят.
— Браво. — Накрая тя кимва. — Браво, много добре.
Не мога да се въздържа и по лицето ми се разлива усмивка.
— Наистина ли… хубаво ли е?
Айрис вдига чашата си.
— Господи. Тя успя да направи страхотно печено пиле.
Седя кротко и слушам как двамата си приказват. Разказват ми за Еди и Триш, за времето, когато се опитали да купят местната църква и да я превърнат в гостилница, а аз не успявам да се стърпя и избухвам в смях. Към края на вечерята прочиствам гърлото си.
— Айрис, искам отново да ти благодаря.
— Беше ми много приятно. — Айрис бодва парче броколи. — Открай време обичам да командвам хората.
— Честно. Много съм ти благодарна. Не знам какво щях да правя без теб.
— Следващия път ще направим лазаня. И ниоки. — Айрис отпива от виното и попива уста със салфетката. — Ще си направим италиански уикенд.
— Следващия уикенд ли? — Зяпвам я. — Ама…
— Да не би да си въобразяваш, че си готова? — Тя се залива от смях. — Едва сега започваме!
— Ама… не мога да ти отнема всичките уикенди…
— Още не си готова за дипломиране — заявява тя весело. — Нямаш друг избор. С какво друго мога да ти помогна? С чистенето? С прането?
Отново започвам да се притеснявам. Сигурна съм, че тя знае каква каша съм забъркала вчера.
— Не знам как да използвам пералнята — признавам накрая аз.
— Ще ти кажа. — Тя кимва. — Ще намина, когато те излязат, и ще я погледна…
— И не мога да шия копчета…
— Копчета… — Тя посяга към един лист, грабва химикалка и записва, докато дъвче. — Можеш ли да шиеш?
— Ами…
— Шиене… — Тя надрасква и това. — Ами гладене? — Вдига поглед и ме поглежда малко стресната. — Не може да не ти се е налагало да гладиш. Как успя да се справиш?
— Изпращам дрехите на Стейси Никълсън — признавам аз. — От селото. Тя иска по три лири на риза.
— Стейси Никълсън ли? — Айрис оставя химикалката. — Тази мошеничка!
— В обявата си казва, че е опитна гладачка.
— Тя е на петнайсет години! — Айрис бутва стола назад и поглежда строго. — Саманта, няма да ти позволя да плащаш на Стейси Никълсън, за да ти глади дрехите. Ще се научиш как става.
— Ама аз никога…
— Ще те науча. Всеки може да глади. — Тя влиза в една стая, вади стара дъска за гладене, покрита с пъстър плат, нагласява я, след това ме повиква: — Какво ти се налага да гладиш?
— Главно ризите на господин Гайгър — отвръщам аз и нервно пристъпвам до дъската за гладене.
— Добре. — Тя включва ютията и завърта копчето. — Трябва да е гореща за памучни дрехи. Не бива да започваш, преди да си нагласила температурата. Сега ще ти покажа как да се справяш с ризите… — Тя се завърта и намръщено оглежда чистото пране в килера. — Ризи… ризи… Натаниъл, свали си ризата за малко.
Застивам на място. Забелязвам, че и Натаниъл е стреснат.
— Мамо! — Той се засмива притеснен.
— Не ставай смешен, миличък — настоява нетърпеливо Айрис. — Можеш да си свалиш ризата за малко. Нали не се притесняваш, Саманта?
— Ами… — Гласът ми се опитва да се скрие някъде. — Ами… не, разбира се, че не…
— Това е парата. — Тя натиска копче и от ютията се издига облак пара. — Винаги проверявай дали в резервоара има вода… Натаниъл! Чакам!
През парата виждам как Натаниъл бавно си разкопчава ризата. Веднага виждам гладката загоряла кожа и бързо извръщам поглед.
Трябва да се държа като възрастен човек. Той просто си сваля ризата. Какво толкова?
Подхвърля ризата на майка си, а тя сръчно я поема. Забола съм поглед в земята. Няма да го поглеждам.
Изобщо няма да го поглеждам.
— Започваме с яката… — Айрис приглажда яката върху дъската за гладене. — Не е нужно да натискаш силно. — Насочва ръката ми, докато ютията се плъзга по плата. — Не оставяй гънки.
Това е смешно. Аз съм зряла жена. В състояние съм да погледна един мъж без риза, без да се превърна в развалина. Просто ще… ами ще го зърна само за миг. Точно така. Така няма да мисля повече за него.
— Сега подгъвите… — Айрис обръща ризата и аз започвам отново. — Много добре… върни се сега на маншетите…
Повдигам ризата, за да я обърна, и в този момент съвсем случайно, всъщност си е нарочно, вдигам очи.
Леле боже.
Не съм сигурна дали ще успея да престана да мисля за него след този поглед.
— Саманта? — Айрис грабва ютията от ръката ми. — Ще изгориш ризата!
— Ау! — Идвам на себе си. — Извинявай. Аз… просто се разсеях.
— Бузите ти поруменяха. — Айрис слага длан на бузата ми. — Добре ли си, миличка?
— Сигурно е от… парата. — Започвам да гладя отново, а лицето ми е като току-що излязло от фурната.
Айрис отново започва да ме инструктира, ала аз не чувам и дума. Докато движа ютията напред-назад като слепец, не спирам да си мисля за: а) Натаниъл, б) Натаниъл без риза и в) дали Натаниъл си има гадже.
Накрая разтърсвам изгладената риза с ръбове точно където трябва.
— Браво! — хвали ме Айрис и ръкопляска. — С малко практика ще се научиш да свършваш една риза за четири минути.
— Изглежда страхотно — усмихва се Натаниъл и протяга ръка. — Благодаря.
— Няма защо! — Усещам, че се изкисквам с дрезгав глас и бързо извръщам поглед, а сърцето ми е готово да изскочи.
Браво, супер. Само един поглед към голите му гърди и аз загубих ума и дума.
Честно казано, не съм и предполагала, че съм такава плиткоумна патка.
13
Той няма гадже.
Изкопчих го от Триш снощи, докато се преструвах, че разпитвам за съседите. Имало някакво момиче в Глостър, но той приключил с нея преди месеци. Пътят е чист. Сега ми трябва стратегия.
Докато се къпя и обличам на следващата сутрин, съм обсебена от мисли за Натаниъл. Знам, че се държа като четиринайсетгодишна глупачка, че в скоро време ще започна да пиша по стените „Саманта обича Натаниъл“ и ще рисувам сърчица. Пет пари не давам. Да не би докато бях зряла, хладнокръвна професионалистка, да ми вървеше повече?
Сресвам се, поглеждам към зелените поля, обгърнати в мъгла, и кой знае защо ми става леко на сърцето. Няма причина да съм щастлива. Ако погледнем внимателно, при мен е пълна катастрофа. С успешната ми кариера е свършено. Семейството ми няма представа къде съм. Изкарвам нищожна трошица в сравнение с преди и върша работа, която се състои в прибиране на мръсното бельо, което работодателите ми са разхвърляли по земята.
