В смесения магазин „Лейквю“ бутилките с вино бяха подредени на полиците в дъното, може би защото местните жители не си падаха по изисканите напитки. Избрах бутилка скъпо червено вино и реших да махна етикетчето с цената с надеждата, че Мати няма да разбере измамата. На касата имаше опашка, повечето клиенти бяха летовници по бански гащета и тениски, които се бяха отбили да напазаруват на връщане от плажа. Докато чаках да ми дойде редът, погледът ми попадна на коша със странни и в повечето случаи излишни предмети, който винаги стои на изхода до касата. Забелязах няколко пликчета с етикети с нарисуван хладилник, а надписът гласеше „Магнитоазбука“. Пишеше още, че всяко пликче съдържа „два комплекта съгласни и допълнителни гласни букви“. Взех две пликчета, после сложих в кошницата още едно. Магнитната азбука беше подходящ подарък за дъщеричката на Мати Девор.
Като видя колата ми да спира пред караваната, Кира скочи от люлката, изтича при майка си и се скри зад нея. Слязох от колата и тръгнах към сгъваемата масичка, която бе поставена до стълбата на фургона. Едва сдържах усмивката си, защото детето, което без капчица страх беше разговаряло с мен при запознанството ни на шосето, сега боязливо надничаше иззад Мати, а пухкавата му ръчичка се бе вкопчила в роклята й.
След два часа положението беше съвсем различно. Навън падаше мрак, а Кира седеше на скута ми и въпреки че умираше за сън, с интерес слушаше, докато четях любимата на всички деца приказка за Пепеляшка. Канапето, на което се бяхме разположили, беше тапицирано с грозна кафява дамаска, отгоре на всичко пружините изскачаха тук-там — неписан закон е, че тези канапета се продават само в магазините за преоценени стоки. При все това обстановката ме накара да се засрамя, че съм очаквал да видя обзавеждане, типично за вкуса на хората, които живеят в каравани. На стената зад мен бе окачена репродукция на картината на Едуард Хопър21, на която е изобразена закусвалня без нито един клиент, защото е късно през нощта, а над масичката с пластмасов плот в кухненската ниша висеше репродукция на едно от прочутите платна със слънчогледи на Ван Гог. Най- странното е, че изглеждаха съвсем на място в жилището на колела.
— Стъклената обувка ще й пореже крачето — промърмори Кира, която макар и полузаспала, разсъждаваше съвсем трезво.
— Няма — побързах да я успокоя. — Стъклото за направата на обувки се произвеждало по специална технология и било гладко и нечупливо.
— Ще ми купиш ли такива обувки?
— Съжалявам, миличка, но в наши дни специалното стъкло вече не се работи. Старите майстори са отнесли тайната в гроба. — В караваната беше задушно, а Кира се притискаше към мен и ми стана още по- горещо, ала бях готов да остана така цяла нощ. Не бях предполагал, че ще се чувствам толкова щастлив, задето държа дете на скута си. Навън Мати пееше, докато раздигаше масата и настроението ми още повече се повиши.
— Продължавай, продължавай — промълви Кира. Посочваше картината, на която Пепеляшка мие пода. Вече не беше боязливото момиченце, което се дължи за полата на майка си; изчезнало бе сърдитото хлапе, което в събота сутринта беше решило само да отиде на плажа. Сега Ки бе сънено дете, което доверчиво се беше отпуснало в прегръдката ми. — Няма да издържа дълго.
— Пишка ли ти се?
— Не — отвърна тя и високомерно ме изгледа. — Не се казва „пишкам“, а „юринирам“. Пък и вече бях до тоалетната. Но ако не стигнеш бързо до края на приказката, ще се успя.
— Вълшебните приказки не бива да се разказват бързо, злато.
— И все пак побързай.
— Дадено. — Обърнах страницата и видях картинка, изобразяваща как добрата Пепеляшка сърдечно маха за сбогом на проклетите си сестри, които отиват на бала, издокарани като за дискотека. — Веднага щом Пепеляшка се сбогувала с Тами Фай и Вана…
— Така ли се казват сестрите?
— Аз съм ги нарекъл с тези имена. Харесват ли ти?
— Ъ-хъ. — Тя се настани по-удобно и отново облегна глава на гърдите ми.
— Щом Пепеляшка се сбогувала с Тами Фай и Вана, в ъгъла на кухнята проблеснала ярка мълния, сетне се появила красива жена със сребърна рокля. Косата й била окичена с диаманти, които блестели като звезди.
— Добрата фея, кръстница на Пепеляшка — побърза да обяви Кира.
— Точно така.
В този момент се появи Мати. Носеше бутилката до половина пълна с вино и приборите за печене на скара. Роклята й беше яркочервена, а белите й гуменки сякаш проблесваха в мрака. Косата й беше вързана на опашка и макар че не бе красавицата, запленила сърцето на Ланс Девор в кънтриклуба, беше много хубава. Изгледа двама ни с Кира и направи жест, сякаш вдига нещо. Поклатих глава, за да й подскажа, че е рано да прекъсва забавлението ни.
Продължих да чета, а тя се зае да мие съдовете и отново затананика. Още не беше приключила, когато Ки натежа в прегръдките ми — беше потънала в дълбок сън. Затворих сборника с приказки и го оставих на масичката до двете книги, които навярно четеше Мати. Вдигнах очи, забелязах, че тя наднича от кухненската ниша и вдигнах два пръста в знак на победа:
— Печели Нунан с нокаут в осмия рунд.
Мати избърса ръцете си с хавлиена кърпа и се приближи до мен:
— Подайте ми я.
Станах и заявих:
— Аз ще я занеса. Къде е стаята й?
— Вляво.
Тръгнах по коридора, който беше толкова тесен, че имаше опасност да ударя или краката, или главата на малката в стените. В дъното се намираше тоалетната и неволно забелязах, че блести от чистота. Вратата вдясно беше затворена — навярно в това помещение беше брачното легло, което едно време Мати е споделяла с Ланс Девор и в което сега спи сама. Помислих си, че ако тя има приятел, който от време на време нощува при нея, умело е заличила следите от присъствието му.
Влязох в стаята на Кира и се огледах: видях креватче, застлано с покривка на едри червени рози, и масичка, върху която бе поставена къщичка за кукли. На едната стена бе окачена картина, изобразяваща Изумрудения град, на другата с ярки залепващи се букви бе написано „Царството на Кира“. Стори ми се невероятно, че Девор иска да я изтръгне от свят, изпълнен с красота и майчина обич. Всичко в тази стая подсказваше, че малката не е лишена от нищо и е щастлива.
— Оставете я на леглото и си налейте още вино — прошепна Мати. — Само да й облека пижамата и ще дойда при вас. Нали споменахте, че трябва да обсъдим нещо.
— Добре. — Положих малката на креватчето й и се наведох да я целуна по нослето. Едва не се отказах, но в края на краищата се престраших. Като излизах, видях усмивката на Мати и не съжалих за импулсивната си постъпка.
Налях си още една чаша вино, отидох в мъничката дневна и взех книгите, които бях видял, докато оставях на масичката сборника с приказки. Интересувам се от четивото, което предпочита даден човек, защото чрез любимите му книги и автори си създавам впечатление за характера му. Другият верен ориентир е съдържанието на аптечката му, но в доброто общество ровичкането из аптечката на домакина или домакинята се смята за проява на лош вкус.
Книгите толкова се различаваха по съдържанието си, че сякаш жената, която ги четеше, бе
