Ридинг („Събирам сведения“ беше много по-приемлива фраза отколкото „шпионирам“.) Най-важното било да разберем какви са отношенията между двамата Девор и дали Роджър знае за плановете на баща си относно Кира. Освен това възнамерявал да проучи с какво се е занимавал старият Макс, откакто се е завърнал в ТР-90. За целта щял да наеме друг частен детектив, когото му препоръчал Ромео Бизонет, моят „адвокат под наем“.
Докато говореше, като от време на време правеше справка в джобния си бележник, си спомних какво беше казал за богинята на правосъдието по време на първия ни телефонен разговор: „Окови я с белезници, запечати устата й с лепенка, изнасилвай я и я охулвай.“ Е, може би не постъпвахме толкова жестоко с горката Темида, но бяхме доста грубички с нея. Представих си как ще принудят Роджър Девор да пристигне тук чак от Калифорния, за да го разпитат за сексуалните му предпочитания. Съжалявах го, ето защо непрекъснато си напомнях, че не ние, а баща му го е поставил в толкова неловко положение.
— Успя ли да си уредиш среща с Девор и с главния му правен консултант? — попитах.
— Още не съм. Хвърлил съм въдицата, свалил съм картите си… избери любимата си метафора и я използвай.
— Пуснал си машината в ход — сериозно обяви Мати.
— Заложил си капана — добавих.
Спогледахме се и избухнахме в смях, а Джон ни изгледа, печално поклати глава и отново отхапа от студената поничка.
— Налага ли се да се срещнеш с Девор само в присъствието на адвоката му? — попитах.
— В противен случай съществува реална опасност като спечелим делото, Девор да подаде възражение, основано на неетично поведение от страна на адвоката на Мари Девор — отвърна Джон.
— Пепел ти на устата! — възкликна тя.
— Говоря съвсем сериозно. На срещата непременно трябва да присъства адвокатът му. Но мисля, че ще се запозная с компютърния гений едва по време на следващото ми посещение. Още не съм го зърнал и ще пукна от любопитство.
— Щом ти трябва толкова малко, за да бъдеш щастлив, гледай в четвъртък вечер да бъдеш на игрището на софтбол — промълви Мати. Сърцето ми се сви от горчивината, която долових в гласа й. — Гарантирам, че Максуел ще бъде там. Ще седи на луксозната си инвалидна количка, ще се залива от смях, ще ръкопляска и на всеки петнайсет минути ще вдишва кислород от проклетата бутилка.
— Идеята си я бива — отговори Стороу. — През двата почивни дни се налага да бъда в Ню Йорк — заминавам apres Осгуд — но може би ще се върна във вторник. Не е зле да взема и бейзболната си ръкавица. — Той стана и се залови да прибира мръсните картонени чинии и остатъците от храната. Помислих си, че изглежда едновременно превзет и странно трогателен, също като Стан Лоръл, когато си сложи кухненска престилка. Мати учтиво го отблъсна и се залови да разчисти масата.
— Никой не хапна от шоколадовите десертчета — печално обяви тя.
— Занеси ги на дъщеричката ти — предложи Джон.
— В никакъв случай. Не й разрешавам да яде такива боклуци… — Внезапно осъзна какво е казала и избухна в смях. С Джон също се засмяхме.
Мати беше оставила стария си джип на паркинга зад паметника, изобразяващ войник с униформа от Първата световна война, чиято каска почти не се виждаше от курешките. До джипа беше паркиран нов- новеничък форд „Торъс“ с етикет на агенцията за коли под наем „Херц“ на предното стъкло. Джон отвори задната врата и остави на седалката дипломатическото си куфарче, което беше едновременно елегантно и непретенциозно, сетне се обърна към Мати:
— Ако успея да се върна във вторник, ще ти телефонирам. Ще ти се обадя и в случай, че чрез онзи Осгуд уредя да се срещна със свекъра ти.
— Следващия път аз черпя — усмихна се тя. — Ще купя от италианските сандвичи, явно ви харесаха.
Той се усмихна и стисна с едната си длан ръката на Мати, а в другата — моята ръка. Приличаше на наскоро ръкоположен свещеник, който се готви да извърши първото си бракосъчетание. После започна да ни дава последни инструкции:
— Ако се наложи, разговаряйте по телефона, обаче не забравяйте, че сигурно ви подслушват. Не бива да се виждате, но в краен случай може да се срещнете в супермаркета, или пък на Майк да му се наложи да вземе книга от библиотеката.
— За тази цел трябва да подновиш картата си — с престорена строгост каза Мати.
— И никакви гостувания в караваната. Ясно ли е?
Двамата с Мати кимнахме, ала Джон като че не ни повярва. Запитах се дали израженията ни и поведението ни не издават тайните ни помисли.
— Девор обвинява Мати, че е безотговорна и неспособна да се грижи за детето си, но може би ще претърпи провал — продължи Джон. — Не му давайте повод да промени стратегията си. Ще обяви двама ви за любовници, нищо чудно да намекне за нечисти помисли на Майк по отношение на Кира.
— Какво говориш! — потресено възкликна Мати и отново заприлича на разгневено дванайсетгодишно момиче.
— Този човек толкова отчаяно желае Кира, че нищо чудно да обвини Майк в педофилия.
— Но това е нелепо! Обаче ако свекърът ми е готов да ме очерни, то и ние…
Стороу кимна:
— И ние ще му отвърнем със същото. Ходът на съдебното дело ще се следи от всички големи ежедневници. Бог ми е свидетел, че ще се постарая да го избегнем. Шумните съдебни процеси се отразяват пагубно на възрастните, камо ли на децата. — Наведе се, целуна Мати по страната и добави: — Съжалявам, но това е горчивата истина. — Тонът му подсказваше, че наистина съжалява. — Делата за попечителство неизменно са свързани със скандали и с изваждане на показ на нечии кирливи ризи.
— Не мога да повярвам, че… че някой ще прибегне до толкова непочтени средства само и само да спечели — едва чуто прошепна тя.
— Отново те предупреждавам. — Джон опита да си придаде суров вид, което бе почти невъзможно, защото бе прекалено млад, а лицето му — прекалено добродушно. — Положението е двойно по-опасно, защото противникът ни е много богат и не разполага с убедителни доказателства. Бог знае докъде може да стигне.
— Още ли се страхуваш за Ки? — попитах Мати. — Още ли чувстваш, че е в опасност?
Мислех, че ще отговори уклончиво — янките мразят чужди хора да се бъркат в живота им — но очевидно разумът й надделя над вродената й горделивост. Увъртането беше лукс, който тя не можеше да си позволи.
— Страхувам се. Имам предчувствие, че ще се случи нещо лошо.
Джон се намръщи. Сигурно и на него му беше минало през ум, че Девор ще прибегне към незаконно деяние, за да получи детето.
— Постарай се винаги да я държиш под око. Вярвам в интуицията. Случило ли се е нещо, което да потвърди страховете ти?
— Не — побърза да отговори тя и погледна към мен, за да ми подскаже да държа езика зад зъбите си. Отвори вратата на джипа и тави на задната седалка плика с шоколадовите десертчета — в крайна сметка й беше дожаляло да ги изхвърли. После се обърна към нас и в очите й проблесна гняв: — Няма как да последвам съвета на Джон. — Пет дни от седмицата съм на работа, а през август, когато новопостъпилата информация се прехвърля на микрофилми, ще работя и през съботните дни. Ки обядва в трапезарията на лятното Библейско училище и вечеря при съседката Арлен. Заедно сме само сутрин. През останалото време… — Знаех какво ще каже още преди да го е изрекла и все пак изтръпнах от думите й. — През останалото време е беззащитна в ТР.
— Ще ти помогна да намериш детегледачка — предложих, като си помислих, че услугите на помощничката в домакинството ще ми струват много по-малко от услугите на Джон Стороу.
— Не! — извикаха двамата едновременно, погледаха се и се разсмяха. Но макар да се смееше, Мати
