Р.S. Напомня ми, че не сте отговорили на въпроса му путката й тегли ли? Отговорът живо го интересува.
Препрочетох бележката за втори, после и за трети път. Понечих да я оставя на масата, но размислих и я прочетох за четвърти път. Сякаш не можех да проумея смисъла й. Трябваше насила да подтисна желанието веднага да се обадя на Мати. „Всичко свърши, Мати — ще й кажа. — Твоето уволнение и опитът да ме хвърли в езерото бяха последните атаки в тази война. Той се предава.“
Няма да го сторя. Не и докато не се уверя в искреността на стария дявол.
Вместо това се обадих в „Уорингтън“, където попаднах на четвъртия телефонен секретар за тази вечер. Е, Девор и Уитман не си бяха правили труд да оставят топли, закачливи съобщения — леден глас, като изваден от мотелска машина за лед, просто ми нареди да оставя съобщение след сигнала.
— Нунан е — казах. Но преди да успея да продължа, се чу прещракване и някой вдигна слушалката.
— Как ви хареса къпането? — попита Рожет със загадъчен, присмехулен глас. Ако не я бях виждал, сигурно щях да си представя някоя двойничка на Барбара Стануик, свита на кълбо върху диван с червена кадифена тапицерия, загърната в прасковено розов халат, стиснала в една ръка телефонната слушалка и цигаре от слонова кост в другата.
— Ако ми паднете в ръцете, госпожо Уитмор, ще ви накарам да разберете чувствата ми.
— Оооо — отвърна тя. — Бедрата ми тръпнат.
— Моля да ми спестите описанието на бедрата си.
— Колко сте безчувствен, господин Нунан — рече тя. — На какво дължим удоволствието от вашето обаждане?
— Отпратих господин Осгуд без отговор.
— Макс го очакваше. Каза: „Нашият млад развратник ще предпочете да отговори лично. Личи му от пръв поглед.“
— Загубите развалят настроените му, а?
— Господин Девор
— Да. Ужасно.
— И с право. Питам се давате ли си сметка какъв късмет извадихте?
— Може ли да ви кажа нещо?
— Разбира се, Майк — може ли да ви наричам Майк?
— По-добре се придържайте към господин Нунан. Значи… слушате ли ме?
— Със затаен дъх.
— Шефът ви е стар и откачен. Подозирам, че не може вече да събере две и две, камо ли да спечели дело за настойничество. Преди седмица загуби играта.
— Нещо определено ли се стремите да ми кажете?
— В интерес на истината, да, тъй че ме слушайте внимателно: ако отново се опитате да предприемете нещо, макар и най-бегло наподобяващо случилото се, ще намеря стария мръсник и ще му натикам сополивата маска в задника, та да си проветрява дробовете отдолу. А ако ви видя на Улицата още веднъж, госпожо Уитмор, смятам да потренирам с вас тласкане на гюлле. Разбирате ли какво ви казвам?
Спрях задъхан, едновременно изумен и доста отвратен от себе си. Ако някой ми беше казал, че мога да говоря по този начин, щях да се изсмея.
След дълга пауза продължих:
— Госпожо Уитмор? Там ли сте още?
— Тук съм. — Исках да е побесняла, но ми се стори, че е развеселена. — Та кой бил в лошо настроение, господин Нунан?
— Аз, и не го забравяй, мръсница такава.
— Какъв е вашият отговор за господин Девор?
— Приемам сделката. Аз млъквам, адвокатите млъкват и той се омита от живота на Мати и Кира. Но ако продължи да…
— Зная, зная, ще го смажете от бой. Питам се как ли ще се чувствате само след седмица, арогантно, глупаво създание такова?
Но преди да успея да й отговоря — беше ми на върха на езика да й кажа, че и най-добрите й удари са нескопосани — тя затвори.
Известно време продължих да стискам телефонната слушалка, после я поставих на вилката. Дали е капан? Не бях сигурен. Трябва да кажа на Джон. Не беше оставил номера на родителите си на телефонния секретар, но Мати го имаше. Но ако отново й позвъня, длъжен съм да й разкажа случилото се току-що. Може би е най-добре да оставя всички телефонни разговори за утре. Да преспя с тези мисли.
Пъхнах ръка в джоба си и едва не я прободох на скрития вътре нож. Извадих го, отнесох го в кухнята и го прибрах в чекмеджето. После измъкнах флакона със спрея, обърнах се да го поставя на най-горната полица и застинах. В кръга от плодове и зеленчуци пишеше следното:
Аз ли съм го написал? Бил съм толкова дълбоко в зоната и толкова замаян, че съм направил мини кръстословица на хладилника и дори не помня? И ако е така, какво означава това?
„Може някой друг да го е написал — рекох си. — Някой от невидимите ми съквартиранти.“
— Слез на 19 — прочетох на глас, протегнах ръка и докоснах буквите.
Посока на компас? Или може би означава 19 отвесно. Което отново предполага кръстословици. В кръстословиците понякога дават най-обикновени подсказки: „Виж 19 водоравно“ или „Виж 19 отвесно“. Ако тук се има предвид това значение, точно в коя кръстословица трябва да проверя?
— Нуждая се от малко помощ — заявих, но не последва отговор — нито от астралното измерение, нито от собственото ми съзнание. Най-сетне извадих кутията бира, която си бях обещал, и се настаних на дивана. Отворих дебелата книга с трудни кръстословици и разгледах онази, която решавах в момента. Тя се казваше „Алкохолът е в хола“ и беше пълна с глупави игрословици, които са смешни само за любителите на кръстословици. Пиян актьор? Марлон Бренди. Пиян роман? Да изпиеш присмехулник. Обяснението на деветнадесет вертикално беше „медицинска сестра от Ориента“, която всеки почитател на кръстословиците по света прекрасно знае, че се нарича „ама“. Явно тази кръстословица нямаше нищо общо със събитията в живота ми, или поне аз не виждах връзката.
Разгледах и други кръстословици, проследявайки все 19 отвесно. Инструмент на скулптор (длето); етанол и диметилов етер, напр. (изомери). Разочарован, захвърлих книгата. Откъде е ясно, че става дума точно за този сборник? Сигурно в къщата има още петдесет такива, по три-четири в чекмеджето на всяка масичка. Отпуснах се на облегалката и затворих очи.
