Подминал съм портата, навлизам в един завой и виждам полицейска кола на пътя. Решавам, че просто патрулират, но колата изведнъж светва като коледна елха, после извива да ми пресече пътя.
Чакам зад волана като добър гражданин. Подсещам се да си поема дълбоко дъх. Като по-млад се държах нагло с ченгетата, които ме спираха за превишена скорост, но след десетина години влизане и излизане от военни зони се научих да сдържам нрава си пред властите. Понякога младите войничета на пропускателните пунктове са толкова нервни, уплашени или безразлични към живота на другите, че почти всичко може да доведе до престрелка.
Бъркам в задния джоб, вадя шофьорската си книжка и изваждам документите на взетата под наем кола от жабката. Ченгето не бърза да излезе от патрулката. Накрая почуква на прозореца ми. Аз го свалям. Млад е, на двайсетина и нещо. Кожата му е пъпчива и носи едно от онези войнишки кепета с козирка.
— За какво става въпрос?
— Шофьорската книжка и талона — казва той.
Естествено. Въздъхвам и му ги подавам. Той оглежда документите, после тръгва назад към колата си. Стои там дълго, може би десет минути и чак тогава се връща, без да бърза. Подава ми документите.
— По каква работа сте тук, сър?
— Обърках пътя. — Той ме поглежда. — Хм.
Опитвам се да потисна импулса си да се разприказвам. Колкото по-малко казваш в разговор като този, толкова по-добре. Хлапето обаче е от търпеливия вид, а аз не мога да си държа устата затворена.
— Исках да погледам океана — казвам аз. — Може и да не е най-доброто време за такова нещо. През нощта. Къде все пак е пътят към обществения плаж? Мислех, че е тук някъде.
Той килва глава настрани.
— Наблизо ли сте отседнали?
— В „Брейкърс Ин“ — казвам му аз, доволен, че мога да отговоря смислено поне на този въпрос. „Брейкърс Ин“ е добро място, от онези, в които би отседнал един честен и платежоспособен гражданин.
Той кима.
— Знаете ли защо ви спрях?
Клатя глава.
— От „Мистери“ се обадиха с оплакване. Някаква кола се движела много бавно покрай имението. Реших, че може да е контрабандист или пък някой, който оглежда мястото с цел обир.
— Не — казвам с усмивка аз. — Просто турист. — Посягам назад за предпазния си колан и го дръпвам през гърдите си.
— Излезте от колата, сър — казва той.
— Какво?
— Океана можете да го видите съвсем добре и от „Брейкърс Ин“.
— Но не можеш да се поразходиш по брега — възразявам аз. — Само това исках да направя. Хайде стига, аз…
— Нещо не е наред — казва той отсечено. — Излезте от колата.
Правя го. Той ми казва да опра длани върху капака. Обискира ме. Казва ми да остана така, докато се обади за „подкрепление“.
След двайсет минути пристига втора патрулка с включени светлини. Следва кратък разговор — в резултат на който двамата полицаи решават, че имат основание да претърсят колата ми. Слагат ми пластмасови белезници като „предпазна мярка“.
През четиридесетте секунди, докато намерят пистолета ми, аз се боря с изкушението да изскоча от патрулката и да си плюя на петите. Заставям се да мисля за момчетата. Няма да им помогна, ако ме застрелят в гръб, което най-вероятно ще се случи, ако побягна. Как позволих да се стигне до това? Иде ми сам да се застрелям заради глупостта си — трябваше да оставя пистолета в хотела. Къде ми е бил умът? Какви са последствията за притежание на незаконно оръжие? Какви са законите за огнестрелните оръжия в Калифорния?
Два часа и половина по-късно, в 2:04 през нощта, процедурата е приключила. Облечен съм в оранжев гащеризон и се намирам във временния арест в Санта Роса, където е седалището на окръг Сонома. Прочели са ми правата. Ще бъда обвинен в незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Самият пистолет е обект на отделно разследване. Мога само да се надявам, че не са убили някого с него.
Трудно ми беше да реша на кого да се обадя, но накрая реших това да е баща ми. Макар че го събудих и му изкарах акъла с обаждането си по това време, знаех, че той ще ми намери добър адвокат.
— Татко?
— Алекс, какво?
— Бързам. Няма много време.
— Какво искаш да кажеш? — пита баща ми, гласът му трепери от уплаха. Но после сам оттегля въпроса си. — Няма значение. Какво да направя?
Нощта продължава безкрайно. Отначало мисля само за това по колко много начина нещата могат да се объркат, как малкото оставащо време може да се стопи безвъзвратно. Онова, което съм чел за трика с въжето, ме навежда на мисълта, че представлението ще се състои рано сутринта на десети август, преди мъглата да се е вдигнала. Сега е девети август. Кога отваря съдът? В девет сигурно. Кога ще се гледа делото ми? Кой знае?
Крача. Не мога да стоя на едно място. Когато публиката се е настанила и е готова да види легендарния трик с въжето, когато едно от децата ми излезе с Байрън Будро на сцената като негов асистент (а другото вече е скрито и чака да дойде ред за триумфалната му поява), аз още ли ще бъда тук, безсилен в ареста на окръг Сонома?
А дори адвокатът да се появи и да ми издейства освобождаване под гаранция, как ще проникна в „Мистери“?
46.
Адвокатът клати глава.
— Едва ли е можело да ви се случи в по-неподходящ окръг — казва ми той. — Това е богаташки район с ниска престъпност и на оръжията не се гледа с добро око. Гаранцията ще излезе солена на баща ви.
— Но все пак смятате, че ще ме пуснат под гаранция, нали?
— О, да. Освен ако съдията не е изкарал много кофти нощ. Така де, досието ви е чисто. Приятелите ви се отзоваха да гарантират за вас — наложи се да ги вдигна посред нощ, но събрах необходимите показания. А и нека си го кажем честно — обстоятелствата са във ваша полза. Ако някой отвлече моите деца… сигурно бих постъпил като вас. Въпросът е — защо не сте го направили законно?
Аз само клатя глава.
— Единственият проблем е оръжието. Купили сте го в някакъв парк от нелегален имигрант? — Той примижава. — Кой знае?
В десет и петнайсет съм изправен на съд.
— Ваша чест, мисля, че щатът ще е в безопасност, ако господин Калахан бъде освободен срещу гаранция.
— Представите ни за безопасност се различават, господин Донкастър. Както изтъкна господин Хуарес — той кима към помощник окръжния прокурор, — господин Калахан не е свързан с нашата общност. Няма работа, няма местни контакти. В този смисъл съществува риск от бягство.
— Но това е първото му нарушение. Във всяко друго отношение господин Калахан е примерен гражданин. А и Ваша чест трябва да вземе предвид сполетялото го наскоро нещастие. Задължителни посещения при психоаналитик, които да насочат в правилна посока разбираемата му скръб и гняв, биха били подходящо отсъждане…
— Преди да продължите в същия дух, господин Донкастър, нека ви уведомя, че пистолетът на клиента ви вероятно е свързан с едно убийство в окръг Сан Диего.
