Убийството като шедьовър

реални измерения.

Само че той е реален. Той е човек, който живее някъде, купува си хранителни продукти, носи определен вид чорапи… и е похитил синовете ми. Понеже не знам достатъчно, за да си създам реална представа за него, трябва да се съсредоточа върху онова, което знам. И върху онова, което е направил. Отвел е децата ми и е имал причина да го направи.

МОТИВ — изписвам най-отгоре на първата страница на жълтия си тефтер. И после се замислям за възможностите.

Пари? Липсата на искане за откуп изглежда отхвърля тази възможност.

Отмъщение? Дали някой не е отвлякъл момчетата, за да ми отмъсти заради мой репортаж? Вярно, покрай работата си съм имал контакти с лоши хора, но Шофлър проучи тази възможност и я отхвърли. При престъпления за отмъщение извършителят по правило известява жертвата. „Факторът злорадство“, както го нарича Шофлър.

— Този тип наистина е умен — тениската, телефонното обаждане и така нататък, — само че факторът злорадство все още не е налице. Ако ти връща за нещо и не те уведоми за това, къде отива удовлетворението му?

Двамата с Шофлър размишлявахме върху това, опитвайки се да свържем уликите, оставени от Флейтиста, с някое от моите журналистически разследвания, само че не стигнахме до нищо.

Сексуален хищник? Това е основната версия, но нещо ми пречи да я приема. Защо ще отвлича две деца — това само би го затруднило. И друго — защо ще се връща с тях в къщата, защо ще се обажда на мобилния ми телефон, защо допълнително ще обърква разследването с окървавената тениска? Сексуалните престъпници са импулсивни. Или така поне се твърди. Връщането в къщата, оставянето на следи — това е предумишлено. Не се връзва с класиката.

Детско порно? Сладки руси близнаци. Дали не са били отвлечени, за да участват във филм или да бъдат продадени на някого, който си пада по близнаци? Шофлър работи и по тази хипотеза, много сериозно, но и тя не го доведе до никъде. Първо, повечето малолетни, попаднали в сенчестия свят на детското порно, не са отвлечени, а „закупени“ от роднини или осиновители. А и едно такова отвличане, което със сигурност ще предизвика буря от медийно отразяване, едва ли би било по вкуса на една субкултура, която предпочита да стои на тъмно. И все пак…

Религиозен маниак? Нищо не сочеше натам.

Медицински експерименти? Шофлър отхвърли теорията за доктор Менгеле с основанието, че няма нито един прецедент в базата данни за отвлечени близнаци с такава цел. Но ако Кевин и Шон са били първите?

Дълго седя и се опитвам да измисля други възможности. В днешния свят на късни раждания и безплодни двойки не е немислимо момчетата да са били отвлечени от някого, който отчаяно иска да има дете. Някой, който е дебнел из панаира, съзрял е възможност и се е възползвал. Размишлявам известно време върху идеята за вманиачен кандидат-родител.

Който и да е бил, той или тя трябва да живеят като отшелници, извън обществото, защото никой не е виждал момчетата след деня на отвличането им. А и какво биха означавали в такъв случай десетцентовите монети? Тениската? Телефонното обаждане? Как би се вписало всичко това в родителския сценарий?

Отшелник. Хрумва ми нещо очевидно, за което не съм се сещал преди. За разлика от случая на Елизабет Смарт, няма начин човек да се разхожда с двама еднояйчни близнаци, без да предизвика подозрение. Така че където и да са, който и да ги държи, ако са живи, момчетата са скрити от чужди погледи, изолирани са.

Плъзвам очи по списъка си с възможни мотиви — пари, отмъщение, сексуален хищник, детско порно, религиозен маниак, доктор Менгеле, кандидат-родител. Така съставен, списъкът ме вледенява. Най-малко ужасяващите мотиви предполагат безцеремонна лудост; най-тревожните говорят за изначално зло.

Поемам си дълбоко дъх. Под списъка с мотивите изписвам втора дума с главни букви:

УЛИКИ

заек оригами

кокоша кръв

редица монети

Подхвърлени от похитителя. Джуди Джоунс установи, че заекът е сгънат от стандартен материал, няма отпечатъци от пръсти и е със средна сложност на изпълнението. И толкоз.

И все пак Флейтиста го е оставил на раклата откъм страната на Шон. Защо?

Кокошата кръв. Възможно е напоената с кръв тениска да е имала за цел да хвърли подозрението върху мен, но по това можеше да се спори. Кокошата кръв може да е имала друго някакво значение. Полицейската лаборатория установи, че кръвта е от порода кокошки, типична за повечето птицеферми.

Монетите. Криминолозите ги провериха за пръстови отпечатъци и не стигнаха доникъде. Направен бе дори опит да се проследят до източника им — но се оказа, че макар да няма много от тези дребни монети в обращение, все пак наброяват милиони. Издавани са в продължение на почти трийсет години — от 1916 до 1945, — когато са били заменени с нова серия. Полицията и ФБР също работиха по тази нишка — монетния двор производител и датата на издаването им, но не откриха нищо смислено.

И въпреки това монетите не са били оставени случайно — Флейтиста си е направил труда да ги подреди. Това трябва да значи нещо.

Има и други улики. Кучето например. Флейтиста е използвал сладкото кученце като магнит за деца. Шофлър провери как стоят нещата с уипетите и ни каза, че породата става все по-популярна. Много уипети имало. Но колко много може да са всъщност? Никога не съм виждал да разхождат уипет на каишка.

А и самият Флейтист — костюмът му. Само дегизировка ли е бил, или и той има някакво скрито значение? Ще трябва да си припомня приказката за Вълшебника флейтист. За костюма — откъде можеш да купиш или наемеш костюм на Флейтиста? Зърнах го съвсем за кратко, но ми се стори доста сложен и автентичен. И онези богати надиплени яки? Една за него и една за кучето. Откъде се купуват такива яки? Дали Шофлър е проверил това? И ако е проверил, какво е открил? Под УЛИКИ добавям:

уипет

Флейтиста — приказка

костюм

яка

Ще трябва да погледна папките на Шофлър. Само че сега май са папките на Мюриъл Петрих.

Вдигам телефона и се обаждам на Петрих. Не е там. Оставям съобщение и звъня на домашния й телефон. Вместо делово съобщение с женски глас, секретарят ме изненадва с гласа на малко дете, което има затруднения с произнасянето на буквата „р“.

— Здлавейте, свълзахте се с дома на Питъл, Мюлиъл и Блитани. Ако…

Гласът на момиченцето, толкова сладък, уязвим и горд от себе си, ми идва в повече. Сякаш пропадам в пропаст. Онова, което съм загубил. Затварям.

Идва ми пак да звънна на Петрих. Искам да й кажа да изтрие записа на детския глас от секретаря. Както добре би трябвало да знае, всеки може да открие адреса й по номера на телефона. Да не е луда? Обявява на всеки обадил се, че в къщата има дете?

Поемам си дълбоко дъх, обуздавам импулса си и самовнушената бдителност. Въпреки професията си Петрих все още смята света за дружелюбно място. Знае — но всъщност не знае, — че всичко това може да се изпари за секунда.

15.

Няма смисъл да се захващам с монетите и заека без преди това поне да съм прегледал полицейските