папки и да съм наясно какво са открили по въпроса. Така че докато чакам Петрих да ми се обади, влизам в интернет.
За пореден път се гмурвам в света на изчезналите деца. И преди съм влизал в сайтове, свързани с отвлечени деца — може би съм пропуснал нещо, може би някакъв ъгъл ми е убягнал.
Отново съм в страната на картонените млечни опаковки, придружен от обяви по края на страницата, обяви на частни детективи, които си предлагат услугите в откриването на изгубени деца. Погълнат съм от лицата на изчезналите — включително и усмихнатите лица на Кевин и Шон.
Поправям се. Никой не „изчезва“. Това не е някакъв фокус. Тези деца са били отвлечени. Мъжът, отишъл на ренесансовия фестивал облечен като Вълшебния флейтист, човекът, изтръгнал синовете ми от моя живот… и въвлякъл ги в своя. И аз ще разбера кой е и защо го е направил.
Влизам в сайт, поддържан от IRE — организация на разследващи репортери и редактори. В началото решавам, че не ми върши работа. По-голямата част от включените отвличания са свързани с виртуалния свят — като в „Опасностите на интернет“. Има десетки истории за безстрашни ченгета и агенти на ФБР, работещи под прикритие в чат румовете.
Но това не може да има нищо общо с моите деца. Някои шестгодишни деца имат забележителни компютърни умения, но не и моите, чийто достъп до компютъра е строго контролиран от Лиз. А и те едва сега се учат да четат — не могат да пишат на ръка, нито на клавиатура. Няма начин да са влезли в чат рум, още по-малко да са си уредили среща с непознат.
Но някои от статиите в архивите на IRE ме плашат сериозно. Една от тях разказва за набожна двойка, която ръководела „приемен дом“ в селската част на Илинойс и която продавала свои повереници на педофили. Друга е за някакви садистични генийчета от Айдахо, които отвлекли десетгодишно дете с намерението да направят филм за убийството му. Кошмар след кошмар, всеки по-страшен от предишния.
Втори сайт ми напомня, че всяка година има по-малко от сто отвличания от непознати и че обикновено не малките деца са обект на тези престъпления, а тийнейджърите. Повече от половината случаи засягат момичета над дванайсет години. Преглеждам десетки сайтове, предложени от търсачката, всеки от които е посветен на изчезнало дете. Тази галерия от изгубени лица ми действа потискащо. А и самите сайтове ми се струват като далечни постове на един огромен свят, също като снимките на опаковките от мляко: ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОВА МОМИЧЕ? Изстрели в мрака.
Сайтовете на отделни деца — findkevinandsean.com е един от тях — се появяват непрекъснато, докато се ровя в нета. Има също и платени обяви за изчезнали деца, които се появяват в дясната част на екрана. Отбелязвам си да поговоря с Езра, моя приятел компютърен гений. Колко ли струва такова нещо? Сега, когато момчетата все по-рядко се появяват в новините, една платена обява, появяваща се при търсене на теми като „отвлечени деца“, навярно би била полезна.
А може би е крайно време, в края на краищата, да наема и специалист по връзки с обществеността. Някой, който ще ни вкара в Дейтлайн или 20/208 и ще задържи момчетата в новините. Семейство Смарт успяха да направят това няколко месеца след изчезването на дъщеря им — едночасов специален репортаж, пълен със снимки и видеоматериал на изгубеното им дете. От репортажа, който изгледах по препоръка на Клер Каросела от Центъра, ставаше ясно, че полицията насочила вниманието си към един работник по поддръжката, бивш затворник, починал няколко месеца след отвличането. Теорията изглеждаше правдоподобна, подкрепена от косвени улики за някаква кола, макар че съпругата на починалия настояваше, че е невинен.
Дори и след смъртта на заподозрения семейство Смарт продължило да лобира за внимание към случая на тяхната дъщеря. Може би просто са се надявали да открият останките й, но тепърва полицията и цялата страна щели да получат урок. Не залагайте всичко на една хипотеза.
Воден от импулс, включвам и „близнаци“ сред другите ключови думи, които съм задал на търсачката — „отвличане“, „изчезнали“, „деца“.
Гугълът изплюва повече от сто хиляди сайта.
Стеснявам търсенето с „изчезнали близнаци“. Дори и така списъкът наброява повече от трийсет и три хиляди адреса. Разглеждам ги двайсетина минути и се оказва, че на практика всички са за Кевин и Шон.
Влизам в Лексис/Нексис с паролата си от телевизията. Набирам ключовите думи „изчезнали близнаци“ и ограничавам търсенето до новини, публикувани преди отвличането на моите момчета.
Списъкът включва повече от хиляда статии, но след кратък преглед установявам, че на практика само три от тях се отнасят за отвлечени близнаци.
Момчетата Рамирес. Пресата съживи този случай само няколко часа след като се разбра за Кевин и Шон, защото приликите между двата случая са наистина поразителни. Хулио и Уилсън Рамирес били отвлечени от час по физкултура в детски център в западен Лос Анджелис. Момчетата Рамирес не само са били еднояйчни близнаци, а и по времето, когато са отвлечени, са били седемгодишни — почти на същата възраст като Кевин и Шон.
Сетил се бях за тях в самото начало на кошмара, докато седях на пейката на Гари Пребъл пред охранителния център на панаира.
Случило се е преди около две години. Момчетата изчезнали и се провело масово издирване — макар и недостатъчно, за да се избегне критиката на тема колко по-големи биха били усилията, ако момчетата били с англосаксонско потекло.
Три месеца след изчезването им убиецът бил хванат с окървавени ръце, така да се каже. Заловен бил в една порутена хижа в планината недалеч от Биг Сър. Телата на мъртвите момчета били открити в хижата — едното в хладилника, грижливо пакетирано като парчета говеждо месо, другото провесено в кладенеца. Убиецът бил арестуван и самоличността му бързо установена. Чарли Вермилиън, сексуален психопат, пуснат от една луизианска лудница месец преди изчезването на момчетата. Сложили му белезници, прочели му правата и го натикали в патрулка. Но преди патрулката да стигне до местния затвор, той бил мъртъв — сдъвкал капсула с цианид, която бил прикачил под яката на ризата си.
Така случаят Рамирес бил затворен и понеже извършителят вече не беше между живите, не можеше да има и никакво отношение към изчезването на моите момчета. Слава Богу! Както ФБР, така и Рей Шофлър работиха по хипотезата за престъпление по подражателство, но не стигнаха до никъде.
Втората група сайтове е свързана с близнаците Гейблър. Това обаче е фалшиво попадение, защото Гейблър са били жени, при това шоугърли от Вегас. Търсачката ги беше изплюла, защото една от ключовите ми думи беше „деца“, а вестниците са писали, че Гейблър наскоро участвали в музикално ревю на някакво място, наречено „Синия папагал“. Ревюто се казвало „Деца на бъдещето“.
Изчезнали са преди около три години и месец по-късно били открити — разлагащите се тела били намерени в обичайния „пресечен терен“ на двайсетина мили извън Вегас. Вестникарските снимки показваха близначките Гейблър живи, една до друга в оскъдни костюми, дългите им крака в мрежести чорапогащи, усмихнатите им лица в рамка от футуристични украшения за глава. Не виждам как биха могли да имат някаква връзка с моите момчета.
Което означава, че ми остават само близнаците Сандлинг — Чандлър и Конър. Познавам и този случай — случая с щастлив край. Доколкото си спомням, майката беше обвинена за отвличането на децата си — макар че май така и не я осъдиха. Имаше и нещо за някакъв неин приятел.
Заради предполагаемото участие на майката досега не се бях задълбочавал в този случай. Сега съм склонен да го направя, защото току-що ми е хрумнало нещо — случайно да познавам друг, погрешно заподозрян в изчезването на собствените му деца?
Преглеждам материалите. Началото е такова, каквото го помня. За разлика от мен Ема Сандлинг не е била уважаван член на обществото, а луда глава, чийто начин на живот най-меко би могъл да се определи като „неконвенционален“. Зависима от хероин наркоманка, минала през безброй лечебни програми, тя далеч не е била идеалната майка. За децата й често се грижели приятели и роднини, а неведнъж се озовавали и в приемни домове.
Някои от статиите споменаваха инцидент, свързан с един от престоите на Чандлър и Конър в приемни домове — наричаха го „първото отвличане“. След като съм прочел това-онова, решавам, че е несправедливо да се нарича „отвличане“, че е силно преувеличено и подвеждащо при това. Въпросното
