нещо сериозно. Още малко по-нататък теренът е толкова пресечен, че вече не знам дали съм на пътеката.
Преходът все още ми доставя удоволствие, но постепенно осъзнавам, че не съм във форма и съм неподготвен. Трябваше да си взема водач… или поне топографска карта.
Скоро и слънцето ще се превърне във фактор. Вече усещам горещината зад все още прохладния въздух, която чака да се изсипе безмилостно отгоре ми веднага щом слънцето ме огрее. Въздухът е започнал да се затопля, а слънчевата светлина се отразява в скалите и се провира като лъчи на лазер покрай очилата ми. Когато не съм на сянка, усещам как скалата се затопля под пръстите ми.
Когато най-после стигам до дъното на Ледения каньон, слънцето ми дава временна отсрочка и аз решавам да се изкача малко нагоре, като си избирам маршрут към тясна скална издатина, където малко разкривено дърво расте върху камъка. Изкачването е по-трудно, отколкото съм очаквал, и когато най-после стигам до издатината, едва си поемам дъх и нямам търпение да седна. Веднага се вижда, че не съм първият, открил това място. В корените на дървото има смачкана хартийка от дъвка, а някой е загасил четири цигарени фаса в една цепнатина. Изваждам шишето хладка вода и отхапвам от шоколада.
И ето ме тук, изпотен и с омекнали мускули, кацнал на скалната стена, която Джош Громелски е избрал да изкачи. Поглеждам нагоре към мястото, където е намерил останките на Клара Гейблър. Само че местопрестъплението не ми… как се беше изразил Холи Голдстайн… не ми казва нищо. Довършвам шоколада и си мисля „и сега какво“.
Така, значи убиецът е избрал труднодостъпно място. Срязал е Клара Гейблър на две, докато е била още жива. Използвал е електрически трион. Направил си е труда да довлече оборудването си на отдалечено място. Момичетата са се явили на прослушване за магическо шоу. И какво? Какво общо има всичко това с Шон и Кевин?
Взимам хартийката от дъвка и четирите фаса, увивам ги здраво в обвивката на шоколада и ги прибирам в джоба си заедно с празното шише от водата. Спускам се надолу към дъното на каньона и не мога да повярвам, че съм тук, в пустошта край Лас Вегас, и гоня… и аз не знам какво. Какво правя? Лиз е права. Това е просто друга версия на хамстера в колелото. Губя си времето. Пилея пари. Цялото това пътуване е безсмислено.
Бесен съм на себе си, докато се спускам твърде бързо по осеяния с големи камъни терен, прескачам от скала на скала, рискувайки да си счупя някоя кост, само и само да стигна по-бързо до дъното на каньона.
И тогава прозирам — като удар между очите. С такава сила прозирам, че за миг тотално губя концентрация. Следващото ми усещане е, че стъпвам не където трябва, а после вече падам, нося се през празния въздух. Удрям се в една скала, после успявам да се хвърля към плосък камък. Тромаво триетапно приземяване обелва кожата от коленете ми. Лежа проснат на издатина над шест-седем метра празно пространство. Гледам как очилата ми се търкалят по каменистия склон, после навеждам глава и затварям очи.
Оставам така за няколко мига, камъкът е нагорещен под бузата ми, а адреналинът препуска през тялото ми. Въпросният адреналин може и да е бил предизвикан от падането, но самото падане беше резултат от откритието, връхлетяло ме изневиделица по време на рискованото ми спускане.
Къде са били открити близначките Гейблър?
В Каньона на вълшебника.
За какво е било прослушването, което са очаквали с нетърпение?
За магическо шоу.
Снимките от местопрестъплението се появяват пред вътрешното ми око, горната и долната половина на Клара. Клара Гейблър, разрязана на две. „Срязана с електрически трион — предположил бе Чизуърт, — срезът от ляво на дясно през торса.“
Разрязана на две.
Били са на сцена. Затова са били със сценичните си костюми. Било е представление.
По време на което Клара Гейблър е била разрязана на две. Кръвта, процеждаща се от кутията е била истинска, писъците не са били актьорско изпълнение, а викове на болка и ужас. Да разрежем младата дама на две. А после наистина живото момиче се появява, двете му половини съединени като с магия.
Само че този път фокусът е бил в това, че не е имало фокус. Имало е дубльорка. Близначка.
Седя на издатината, вперил поглед над пустинята, над просторната земя към Ивицата. Махам ситните камъчета, забили се в ожулената ми длан, и правя всичко по силите си да се съсредоточа единствено върху момичетата Гейблър. Значи Езме Брюстър е била права. Било е забавление. Шоу на живо.
Изправям се, глезенът ме боли, кръв се стича от коленете ми. Устата ми е пресъхнала, главата ме боли, светът пред мен ту се фокусира в ясна картина, ту губи очертанията си. Обезводнен съм. Примижавам срещу ярката светлина, оглеждам се за най-щадящия път надолу и тръгвам към дъното на каньона.
Само че този път движението не ми помага. Не мога вечно да възпирам мислите си от подреждащата се мозайка. Не успявам напълно да потисна спомена за близнаците Сандлинг и как похитителят им правел фокуси. Какви фокуси? С карти и монети. „Караше монетите да изчезват.“ Магически фокуси.
Фокуси с карти. Разрязване на дамата на две.
Близнаци в първия случай, близнаци във втория случай.
Препъвам се по пустинния терен към паркинга и се чувствам като слепец на ръба на пропаст. Опитвам се да задържа объркването си и да забравя за ужасното предчувствие, което ме порази по пътя ми надолу от онова криво дръвче.
Но когато стигам до колата, отварям прозорците и стоя отвън на убийствената жега, запасите ми от самозаблуда се изчерпват. Повече не мога да го удържа. На повърхността връзката е слаба, но в сърцето си знам, че Шофлър и този път е бил прав в догадката си. Има връзка между близначките Гейблър, момчетата Сандлинг и моите синове и връзката е магия.
За пръв път след изчезването на синовете ми имам представа какво може да ги чака и тази представа ме хвърля в бездънно отчаяние. Ако съм прав, човекът, който ги е отвлякъл, е същият, който е убил сестрите Гейблър. Флейтиста не е просто убиец, а и садист. И не просто садист, а любител на забавленията с талант в причиняването на болка и в заблуждението.
Синовете ми са суровина за един артист убиец.
25.
Обаждам се на Шофлър да му кажа, че догадката му може да се окаже печеливша, че връзката между сестрите Гейблър и моите синове е такава, за каквато не бихме се сетили и след хиляда години — магията. Искам да го обсъдя с инспектора, да получа съвет от него. Само че той се оказва във Франция на някаква конференция по сигурността. Оставям му съобщение.
Но и така мога да се досетя какво би ме посъветвал. Докато съм във Вегас, трябва по възможност да открия дали Флейтиста не е работил като фокусник тук и да проуча възможните местни следи.
Оказва се, че ако ти трябва магия, то Вегас е мястото. Само за три дни вече съм видял повече гълъби и запалени свещи да се материализират и да изчезват, отколкото мога да преброя. Започва да ми се струва като нещо съвсем нормално разни мъже с фракове да щракат с пръсти и гълъб или патица — или гъска дори — да запърхват сякаш дошли от нищото. Или да обръщат цилиндрите, си с главата надолу и да ги потупват в знак, че вътре няма нищо, дори да призовават доброволец, който да пъхне ръка в празната вътрешност. А после следва махване с вълшебната пръчица и ето! Заек. Истински заек, който започва да подскача объркано по сцената.
Нагледах се на шалове, въжета и листове хартия, които фокусниците нарязват на парчета, а после ги връщат в първоначалното им състояние с помощта на няколко вълшебни думички. Присъствах на подвизи по телепатия, невероятни бягства, левитации, десетки трансформации (парче хартия в птица, топка в заек, кукла в жена, въже в змия).
Вече не помня колко пъти видях дългокраки красавици да изчезват, след което се появяват, ухилени до уши, от най-невероятни и неочаквани места — от задния вход на театъра например. В „Сан Ремо“ Магическите шоугърли (топлес на вечерните представления) са точно онова, което подсказва заглавието — дългокраки красавици, които изпълняват фокуси с карти, монети и естествено — със зайчета.
