— И защо е така?
Сервитьорката идва да вземе поръчките ни. Кавана си поръчва лимонада. Аз се спирам на сандвич и кафе.
— Внимавайте — казва той. — Сандвичът ще е с размерите на самолетоносач.
— Господин Кавана — смъмря го сервитьорката, — може би приятелят ви има по-добър апетит от вашия.
— Предупредих ви — казва Кавана. — Та докъде бяхме стигнали?
— Попитах ви защо магията е толкова популярна тук.
— Вярно. Е, това важи не само за магията, а за всички представления на живо. Хората не могат да залагат през цялото време и също както никой не идва във Вегас, за да си купи билет за лотарията, така и никой не идва във Вегас, за да иде на кино. Това е уникално място. Вижте големите хотели например. Те дори не се нуждаят от знаци с имената си. Самите те са знаци. Приличат на холивудски декори, фон, на който туристите са актьори. Старчето от Скрантън, двойката от Хантсвил — идват във Вегас и изведнъж вече играят главната роля в собствения си филм. Блясъкът, макар и намирисващ на кич, е навсякъде и ги заразява. Защото не са само във Вегас, а също в Кайро, Париж, Венеция и Ню Йорк — само че с гарнитура от шоугърли, игрални автомати и безплатни напитки. Плащат си да гледат представления на живо, защото това се прави във Вегас. Ходиш на шоу. — Разперва ръце в красноречив жест. — На дамите им харесва. А магията е популярна, защото изглежда толкова добре на сцена. — Той се навежда към мен със срамежлива усмивка. — Всъщност аз си имам теория за това.
Приканвам го с жест да ми разкаже за нея.
— Толкова сме привикнали към филмовите специални ефекти, че вече почти нищо не може да ни изненада и стресне. Гледаме нещо наистина невероятно, каскада или специален ефект, постигнат с къртовски труд и много пари — само че те просто не ни правят впечатление. Вече не. Дори не се питаме как са ги направили.
— Правят го с компютри, с каскадьори, такива работи.
— Именно. Точно затова магията не излиза добре по телевизията, защото всичко може да се направи на запис. В известен смисъл какво е един филм, ако не удължена илюзия и фокус? Гледаме една реалност с пълното съзнание, че тя не е истинска. Когато видим нещо на големия екран, ние знаем, че е фалшиво. Но когато видим нещо в реално време, със собствените си очи, все още сме склонни да се доверяваме на сетивата си. Така че дори и най-простичкият номер предизвиква удивление. Мога да направя номер с карти и хората зяпват. С други думи, магията все още е магия, когато хората я гледат отблизо. Все още предизвиква изумление. Все още предизвиква реакцията, към която се стреми всеки илюзионист — „Как го направихте това?“ И между другото, аз никога не казвам.
— Никога?
— Почти никога. Твърде разочароващо е. Някои магически илюзии се постигат с много сложни устройства и механизми, не ме разбирайте погрешно. А в миналото фокусниците са били в челните редици на технологията и механичните изобретения. Има някои удивителни устройства от осемнайсети и деветнайсети век, прекрасни неща наистина. Така че не искам да подценявам ролята на хитроумните устройства. Но много често тайната и на най-удивителния ефект се крие в нещо простичко, грубо дори. Малко восък, жица, магнит. По-добре тези неща да си останат тайна. Не за това идват хората на магически представления.
— А защо идват?
— Идват, за да бъдат измамени, да бъдат надлъгани, да се изпълнят с удивление. Точно в това се крие насладата — а не в това да откриеш, че нещо изумително е било постигнато с помощта на скрита жица, огледало или помощник сред публиката. Удоволствието идва от това, че са те измамили и че нямаш представа как е станало това.
— Разбирам.
— Худини например, който е бил истински шоумен, наблягал на това. Преди някой от коронните си номера с измъкване настоявал да бъде проверен гол — обикновено от полицията, — за да се докаже, че буквално не е скрил нищо в ръкава си. Проверявали и шортите му, или каквото там щял да носи по време на представлението, преди да го придружат до сцената. За щастие това било преди да се въведе проверката на телесните кухини.
— Имате предвид, че…
— Да. Криел е нещо в ануса си. Това поне е подозрението, но то няма за цел да омаловажи изкуството на Худини. Той е бил изключителен атлет и е тренирал не по-малко от Ланс Армстронг12.
— Никой не тренира чак толкова.
— Може и да преувеличавам, но наистина е тренирал сериозно. Например има един номер, при който той е с белезници на ръцете, целият е увит в заключени с катинар вериги и е потопен в студена вода — ледена вода. Вярно — трябва да е имал нещо като пила или шперц, за да отключи катинара и белезниците. И все пак е бил потопен надолу с главата във вода с температура един-два градуса, с приковани ръце и крака и увит в тежки вериги. Добре, имал е шперц — но дори и с него все пак е трябвало да отключи катинарите. Години преди това се упражнявал да задържа дъха си, докато не започнал да издържа по три минути и половина. Удивително! А за да се подготви за тези измъквания в студена вода, всяка нощ в продължение на седмици седял във вана, пълна с ледени кубчета, докато тялото му не се приучило да понася шока и да остава функционално — Кавана раздвижва пръстите си — в ледената вода. Онова хлапе, Дейвид Блейн, скоро направи нещо подобно. Стоя в лед няколко дни — това всъщност е най-вече подвиг на издръжливостта, ако не друго. Подобни изпълнения също имат дълга и почетна традиция в магията. Да те погребат жив. Всъщност всякакъв вид физически подвизи са били част от магическите представления. Наливане на огромни количества вода в гърлото през фуния. Ядене на камъни. Ходене по горещи въглени. Интересно ще е да се види дали Блейн няма да възроди и този аспект.
— Блейн?
— Не сте ли го чували? Струва си да се поинтересувате — вече показа няколко свои представления по телевизията. „Улична магия“ беше първото, ако не се лъжа. Както и да е, много впечатляващо.
— Но… нали сам го казахте. Че магията не излиза добре на екран.
— Блейн направи нещо наистина новаторско — концентрира се върху публиката. Прави номерата си пред малки групи — един човек или трима — четирима, не повече. И камерата следи реакциите им. Те пощуряват, направо откачат, сякаш не са на този свят. Буквално не могат да повярват на очите си. Прекрасно! Някои от тях дори захлупват лица в ръцете си, сякаш не вярват, че ще могат отново да погледнат света.
Добавям това към записките си: Дейвид Блейн.
Кавана въздъхва.
— Мога да ви разказвам цял ден. Така че ще е по-добре, ако ми кажете какво точно ви интересува.
— Не съм сигурен какво точно искам да знам. — Казвам му, че разследвам убийството на сестрите Гейблър и че според мен убиецът им може да е бил илюзионист.
Той събира ръцете си в кула и опира брадичка на върха им.
— Помня случая. Ужасно. Но какво ви навежда на мисълта, че може да има нещо общо с магията?
Когато му казвам какво съм научил, той се обляга назад. Чувам го как си поема шумно дъх, изражението му е сериозно, дори мрачно.
— О, Боже! — казва той. — Разрязаната дама. Исусе Христе… звучи почти като виц.
Показвам му постера ТЪРСИ СЕ със скиците на Флейтиста. Лицето му се смръщва.
— Не знам. Може би. Мога ли да го задържа?
— Разбира се.
Сгъва постера точно на половина, прокарва нокът по ръба, прегъва го още веднъж и го пъха в джоба си.
— Не съм сигурен, че мога да се съглася с вас — че илюзионист е извършил престъплението. Надявам се да не е така. Може да е бил просто някой с отвратително чувство за хумор. Ако е илюзионист… ще откриете, че мнозина от нас имат някои общи характеристики. Дали ще ви е от помощ да ви разкажа за това, как мислите?
