— Моля.
— Така, повечето фокусници се запалват по изкуството още като деца. И за това има две причини. Първо, нужно е много време, за да се развие необходимата сръчност на ръцете. А и много от номерата изискват наистина многобройни упражнения. То е като… хм — поглежда към тавана, — … като карането на скейтборд. Дори и по-лесните движения със скейтборд — знам го, защото внукът ми е запален по този спорт, — изискват много упражнения, часове и часове наред. Същото е и с магията. Един възрастен човек би се стреснал сериозно от количеството време, което е необходимо, за да се овладее… ами, да речем, разбъркването фаро.
— Какво е това?
— Ако разцепиш тестето на две и разбъркаш, сечеш и разбъркаш така осем пъти, като картите от едната половина се вмъкват между картите на другата, накрая тестето е в първоначалната си последователност.
— И хората могат да направят това?
— О, да. Самият аз на десет години вече го можех. И все още го мога. Но изисква много упражнения. Толкова много, че един възрастен просто би се отказал. Децата обаче — те са готови да вложат необходимото време.
— Хм.
— Така че ако имате повече от един заподозрян, може би ще е добре да откриете дали някой от тях е обичал да прави фокуси като малък.
— Нека ви питам нещо — има ли някакви номера, в които се използват деца като… обект?
— Ами да, на рождени дни. Включваш доброволци от публиката. Но ако имате предвид асистента на фокусника, то това почти неизменно е млада жена, за да се внесе и малко сексапил в шоуто. А и оскъдно облечени жени определено успяват да отвлекат вниманието на публиката в необходимия момент — твърдя го от личен опит. Хората винаги се заглеждат по тях. В миналото често са се използвали деца като асистенти. Пак те са изпълнявали и всички роли, които днес се поемат от жени — левитирали ги, затваряли ги в кутии, или в урни, или в кошници, след което ги транспортирали на далечни места или ги превръщали в животни и после пак в деца.
Събирам сили да попитам:
— И в номера с разрязването на две?
Кавана се мръщи.
— Може би. Не мога да посоча точната година, но тази илюзия е сравнително нова. Всички представления, където съм го виждал или съм чел за тях, се изпълняваха с участието на жени асистентки.
— Хм. Нещо друго за илюзионистите, което според вас е добре да зная?
— Ами да ви кажа честно, мислех си за вашия човек. Ако наистина е фокусник, то според мен се интересува от магията като изкуство, интересува се от историята й.
— Защо мислите така?
— Ами… заради онова, което е направил с онези момичета. Разрязването и възстановяването са били част от фокусническия репертоар в продължение на векове, но в наше време могат да се видят само антисептични трикове. Може да се види хартия — или банкноти, или въже, или плат — разкъсани или разрязани на парчета. Или пък илюзионистът кара някого от публиката да напише нещо на лист хартия, която след това е скъсана на малки парчета преди накрая да бъде върната в първоначалния й вид. Банкнота от двайсет долара, нечия вратовръзка — това е достатъчно за днешната публика. Дори и стандартното „разрязване на дамата на две“ е безкръвно. Тя се усмихва през цялото време. Никой не вярва, че я нараняват — и дори че има опасност да я наранят. Четох някъде — не помня кой се беше изказал, — че този номер бил зле прикрит показ на сексуален садизъм. — Свива рамене. — Не знам за това. Номерът все още е много популярен. Но със сигурност е безкръвен. Искам да кажа, че вкусовете се променят. В миналото публиката е обичала да гледа кръв.
— Какво имате предвид?
— Публиката и до днес обича насилието, не ме разбирайте погрешно. Опасността — заплашваща някой друг, разбира се — ни кара да се чувстваме по-живи. Но в сферата на магията публиката не си пада толкова по кръв, колкото преди. Станали сме гнусливи. Много хора, които обичат пържоли и бургери, смятат, че ловът например е нещо варварско. Да се чуди човек какво биха си помислили за една кланица.
— Ще станат вегетарианци.
— Именно. Но тази гнусливост — това е нов феномен. Имало е времена — и то не много отдавна, — когато хората принципно са обичали да гледат как животни се разкъсват едно друго на парчета или дори как разкъсват хора. В Дивия запад или в добрата стара Англия публичните екзекуции са били изключително популярни. Хората се стичали рано, за да си запазят най-добрите места за гледане. Сигурно са си устройвали и малки пиршества, докато са чакали началото на екзекуцията. При магическите представления е било същото. Само като пример, по времето на Худини е имало популярен номер, наречен Прераждане. Плакатите показвали фокусника с огромен меч. А афишите за представлението призовавали: „Днес ще накълцат човек! Елате да видите! Елате всички!“ По време на представлението упоявали човек с хлороформ — уж — и после го разчленявали, а окървавените му части били пръснати по цялата сцена. И това става пред очите на публиката, не забравяйте. После събирали частите на нещастника, покривали ги с платно, магьосникът изричал вълшебните думи или размахвал вълшебната си пръчка и — хоп! — човекът скачал на крака, цял и непокътнат.
Започва да ми се гади.
— И това далеч не е бил единственият номер от този вид. Номерата с разчленяване датират от древността. В Индия било популярно фокусниците да режат езиците на деца — това било стандартът. Разкъсани птици, нарязани на парчета змии — уличните фокусници в Индия сигурно и досега го правят. Показвали кръвта — дори потапяли камъчета в нея. И след като птицата — обикновено използвали птици, защото те са евтини и ефектни — възкръсне, продавали камъчетата като амулети, напоени със силата на живота.
— Чакайте малко… имате предвид, че кръвта е била истинска, така ли? Не може да бъде!
— О, напротив. Е, не и в случая с детските езици. Но с птиците? Без съмнение. По мое мнение… стига да имате време?
Кимам.
— Според мен тези номера датират от древността. Разчленяването и възстановяването към цялост и живот — това е силата на смъртта и живота, нали така? В самото начало магьосниците не са били обикновени артисти, чиято цел е да забавляват публиката. Те са заемали значително по-високо място в обществото. Такава поне е общоприетата теория — че днешните фокусници са вчерашните жреци или шамани.
— Сериозно?
— Религията и магията винаги са били свързани и омесени. И това е защото магията работи на границата между естественото и свръхестественото, между живота и смъртта, между реалността и илюзията. И религиозните водачи, ако питате мен, винаги са използвали магически устройства и фокуси, за да привлекат вниманието на последователите си и да затвърдят влиянието си. По това няма две мнения. Мили Боже, има скици върху папируси, които показват как древните египтяни са използвали хидравлични устройства, с чиято помощ вратите на храмовете се отваряли уж по волята на жреца.
— Отвори се, Сезам?
Смее се.
— Добре казано. А има и солидни доказателства, че жреците в древна Гърция са използвали нещо като рупори, за да карат статуите в Делфи да говорят. Което кара човек да се пита какво ли се крие зад плачещите и кървящите статуи. Дори и „вълшебните думички“ имат своите дълбоки религиозни корени.
— Какво имате предвид?
— Ами „абракадабра“ например — това е дошло директно от еврейската Кабала. Въобще думите, символите — Кабалата е мистичен текст за… в някаква степен… за силата на думите.
— Наистина? Значи „абракадабра“ значи нещо?
— Абсолютно. А „фокус-мокус“ — това е дори по-шокиращо. Първоначално то е звучало като „хокус-
