покус“ и някои учени смятат, че това е простонародна версия от „Hoc est meum corpus“.
Празният ми поглед е знак, че не разбирам.
— Не знаете латински, да?
Клатя глава.
— Е, не знам колко сте религиозен и не бих искал да ви скандализирам, но се смята, че фокусническата фраза „фокус-мокус“ — която ние възприемаме като напълно безсмислена, — произлиза пряко от думите на християнското причастие. „Hoc est meum corpus“ — „Това е моето тяло“.
— Не!
— В тази връзка Исус от Назарет съвсем открито е бил наричан магьосник в ранните дни на християнската църква. А чудесата му — хлябовете и рибите, водата, превърната във вино, дори възкресяването на Лазар от мъртвите — са сред стандартния репертоар на уличната магия по онова време. Има римски фрески от втори век, които показват Исус с вълшебна пръчка.
— Не знам какво да кажа.
— Всичко това показва, че магията има дълбоки корени. Помислете си само — ако не знаехте, че ви манипулират по време на едно магическо представление, ще си помислите, че пред очите ви се извършва чудо.
— Сигурно.
— Всъщност… сещате ли се за спиритуалистите? През двайсетте?
— Чел съм за това. Мадам Блаватска и така нататък.
— Именно. Викане на духове, сеанси, такива неща. Е, по онова време е имало голям интерес към общуването с „другата страна“. След неуспешен опит да се свърже с майка си — при който вместо да му заговори на идиш, тя се обърнала към него на английски, който не знаела, — Хари Худини повел кампания за развенчаване на спиритуалистите. Според него те се възползвали от скърбящите и отчаяните и били твърде добре платени в замяна на второразредните си фокуси. Заел се да демонстрира, че и свръхестествените проявления са обикновени магически ефекти — което било още по-лесно, защото цялата публика седяла на тъмно и се държала за ръцете.
— И успял ли?
Кавана свива рамене.
— Не съвсем. Не отчел факта, че хората искали да вярват и вярвали.
— Нямах представа, че магическото изкуство има нещо общо с религията.
— Има. Срещу вас седи един разпопен последовател на върховен жрец — казва той с усмивка.
— И мислите, че човекът, когото търся — ако е илюзионист, — може да се интересува от този аспект на магията.
— Смятам, че може би изучава историята на магията. Разчленяването на онова момиче ме навежда на тази мисъл. Има един номер — мисля, че споменах за него, преди да се отклоня в приказки за магията и религията. Казах ви за номера с птиците, нали?
— Да. Че ги разкъсвали.
— Точно така. И както казах, според мен това все още се прави в Индия. Ето как става. Има едно традиционно фокусническо устройство, наречено „тиган за гълъби“ — макар по-скоро да прилича на дълбок капак на тенджера, — което има скрито отделение. В началото на номера фокусникът отваря едното отделение и оттам излиза птица. Пърха и така нататък. Фокусникът се заиграва за кратко с птицата, след това я разкъсва.
— Буквално я разкъсва?
Свиване на рамене.
— Или я нарязва на парчета. Във всички случаи, птицата е пожертвана. Обикновено бял гълъб, стига да е по джоба на фокусника, защото кръвта изпъква чудесно на белите пера. Много е драматично. Задължително се предлага на публиката да подържи мъртвата птица. Дори да бръкне с пръсти в раните.
— И после? — Главата ми е олекнала. По тялото ми избива студена пот, все едно се разболявам от нещо смъртоносно.
— Фокусникът затваря тигана, пуска шапката си сред зрителите, като ги приканва да подпомогнат умственото му усилие — а да впрегнеш силата на живота изисква голямо усилие. Приканва ги също да насочат собствената си енергия към възкресяването на птицата. Следват един-два неуспешни опита, за да се нагнети напрежението, плюс таен съюзник сред тълпата, който на висок глас изказва съмненията си в способностите на фокусника. След това иде ред на добре изиграна дълбока концентрация, няколко вълшебни думички и… готово!
— Готово?
— Фокусникът вдига тигана — като този път показва на публиката скритото отделение — и оттам излита живата птица.
Кавана разбира грешно ужаса, изписал се по лицето ми. Взел го е за объркване. Мисли, че не съм схванал как става номерът.
— Точно като с онези момичета, които са били убити в Ред Рок, разбирате ли? Едното е пожертвано, после показва другото, живо и здраво. Това е втората причина белите гълъби да са предпочитани за тази цел — всички те изглеждат еднакво. От гледна точка на публиката два бели гълъба са идентични. Те всичките са близнаци, един вид.
Натискът рязко се усилва. Застанал съм на пътя на товарен влак, но не мога да мръдна. Те всички са близнаци. Те всички са близнаци.
Кавана се навежда към мен.
— Добре ли сте?
27.
Два дни ходя по магически представления от все по-долно и по-долно ниво и пробутвам скиците си на Флейтиста. Разпитвам момичетата, които участват в изпълненията. Познавали ли са сестрите Гейблър? Виждали ли са Флейтиста? Да са се явявали на прослушване за магическо представление преди около три години? Мисълта за преплетени магия и убийство не успява да пробие през отегчението им. Разглеждат механично портретните скици, но мислите им са другаде — да се измъкнат за по една цигара, защо не се обажда гаджето, за някой нащърбен нокът.
През деня говоря по телефона и тормозя един след друг хората, продаващи или отдаващи под наем високопроходими автомобили и генератори във Вегас, с настоятелни молби да проверят документацията си за времето, когато са били убити сестрите Гейблър.
— Преди три години? — казва ми един от тях. — Това тук е все едно в друг живот бе, човек. Половината от магазините дори не са съществували тогава.
Дори когато им казвам кой съм, принуден от безразличието, с което се сблъсквам, повечето от хората, с които говоря, са нащрек и веднага минават в отбранителна позиция — или просто са твърде заети. Ако бях ченге, може би щяха да ми съдействат, но при това положение… не. Позовават се на „тайната на клиента“, страх от търсене на отговорност, недостатъчен персонал, непълна документация.
Проверявам имейлите си и оставените ми съобщения в Обществената библиотека на Лас Вегас. Шофлър още е във Франция, така че се обаждам на Мюриъл Петрих. Разказвам й за пробива си. Записва си и ме моли да повторя някои неща. Обещава да се заеме, обещава, че полицията ще засипе всяка асоциация на фокусници и всички билетни агенции за търговски изложения със скиците на Флейтиста и така нататък. Но от начина, по който говори с мен, ми става ясно, че или не е убедена в стойността на така наречения ми пробив, или че моят случай е изпаднал от списъка й с приоритети.
— Защо оставам с чувството, че ще го направите само формално? — питам я аз.
— Стига, Алекс, не е честно. Ще направя необходимото, но — въздишка — не мисля, че ще е кой знае какво. Вие какво искате да направя?
— Да покажете малко ентусиазъм.
Нова въздишка.
— Вижте, имам едно семейство в Северна Парк — четворно убийство. Може и да не е стигнало до
