списъка със симптомите. — Харами брои на пръсти: — Стомашна болка. Парестезия. Афония. Еуфория. Депресия. Парализа…
— Извинете — прекъсвам го аз. — Какво е парестезия?
— И афония? — допълва Пинки.
— Парестезия е… усещане сякаш нещо ти лази по кожата. Афония — когато не можеш да говориш.
Кимам.
— Значи е имал тези симптоми?
— Да, и вече му е много трудно да се движи, дори да диша. Изобщо не може да говори. Интубираме го. Правим промивка на стомаха и започваме интравенозно хидратиране. Прилагаме активен въглен.
— Док е знаел, че Клод е бил отровен — казва Малдонадо.
— Не помага — продължава вече развълнувано Харами. — След още два часа Клод е мъртъв.
— И забележете — казва Малдонадо, — в смъртния акт докторът вписва: „Дихателен арест — отравяне с фугу“.
— Отравяне с фугу? — излайва Пинки. — Това не е ли, когато ядеш някакъв вид риба?
— В Япония — добавям аз.
Харами кима и започва да се храни.
— Страхотна история беше — казва ухиленият до уши Малдонадо. — По-късно написах статия за това. Разбирате ли, такава смърт обикновено се случва само на запалени японски кулинари. Откачалки, практикуващи нещо, което може да се нарече кулинарна руска рулетка.
Харами кима.
— Вярно е.
— Тези хора сигурно смятат, че рискът е първокласна подправка към храната. И в резултат всяка година петдесетина японци забиват лица в чиниите си, предали Богу дух, докато са се наслаждавали на великолепните фугу сашими. Фугуто е издуваща се риба и е високо ценена като деликатес. Единственият й сериозен недостатък е, че кожата, черният дроб и половите жлези са силно токсични.
— Разчиташ на уменията на готвача — казва Харами. — Но се случва да…
— Достатъчно е ножът за суши на готвача да бодне леко някой от тези опасни участъци и смъртоносна доза отрова прониква в останалото.
— Тетродотоксин — казва Харами.
— Виждате ли, работата е там, че Клод се озовава в спешното отделение на болница в Луизиана — казва Малдонадо. — Повечето лекари не биха разпознали симптомите. Сам обаче…
Харами кима.
— Класически симптоми. Знаех, че съм прав. Не се усъмних и за секунда, дори когато аутопсията показа, че в стомашното съдържание на починалия няма следи от въпросната риба. Изобщо никаква морска храна.
— Клод е ял само снакс и чипс — обяснява Малдонадо. — Плюс бирата. И това е всичко, открито при аутопсията в стомаха му. Заключението е, че Сам греши.
— Аз обаче знам, че не греша — казва Харами. — Искат да променя становището си в смъртния акт, само че не знаят защо старият Клод е спрял да диша.
— И правят тест — допълва Малдонадо, — само за да затворят устата на Сам. Газова хроматография. И естествено, кръвта на Клод е пълна с тетродотоксин.
— Но не и стомахът — уточнявам аз.
— Полицията се видя в чудо — казва Малдонадо. — Как можеш да получиш отравяне с фугу, без да си ял риба? Има ли други източници на този токсин?
— Аз не знаех отговора на този въпрос — включва се Харами. — Така че патологът направи запитване в Центъра за контрол на заболяванията в Атланта. Скоро получихме отговор. Калифорнийският тритон и източният саламандър също са източници на тетродотоксин.
— Но какво от това? — казва Малдонадо. — Нали? Клод Будро не е ял нито тритони, нито саламандри. Ял е чипс. Така че как се е озовала отровата в кръвта му? Патологът вече се е наточил не по-малко от нашия Сам. Залавят се здраво на работа. Дали не е вдишал нещо? Възможно е. Защото са открили още един източник. Оказва се, че тетродотоксин на прах е отрова, използвана при някои вуду ритуали. Зомбовски прах.
— Тогава решихме, че може да сме попаднали на нещо — казва Харами. — Патологът вади починалия и прави още тестове. Но не — в назалните проходи и дихателната система на Будро няма и помен от токсина. Нищо. — Ръцете му политат нагоре. — Истинска загадка. Накрая направихме още една газова хроматография. Фокусирахме се върху кръвоносната система. Този път… — Харами кима енергично — получихме отговор. Освен тетродотоксин, кръвта на Будро съдържа следи от латекс и диметил сулфоксид. — Усмихва се. — Аааа, ясно, казваме си ние.
С Пинки се споглеждаме.
— Това е разтворител. Байрън е смесил разтворителя с тетродотоксин и е намазал със сместа гумите на татковата си инвалидна количка. Старият Клод върти с ръце върху гумите количката от стая в стая и смъртоносният коктейл прониква през кожата в кръвообращението му.
— Трансдермално проникване — уточнява Харами.
— Като никотиновите лепенки — обажда се Пинки.
— Оттам нататък не беше трудно да се сетим, че Байрън го е направил — продължава Малдонадо. — Всички знаеха, че се мотае с онзи вуду вещер долу при гробището. От него е взел отровата. А разтворителя го поръчал по пощата, чрез каталог. Дори не се е опитал да си прикрие следите. Но и защо да го прави? Просто е извадил много лош късмет. Ако линейката не се е придвижила рекордно бързо. Ако който и да било друг лекар в Луизиана е бил дежурен в спешното… Ако интересът му към вудуто не беше известен на всички… — Малдонадо разперва широко ръце.
— Разкриха го — казва Харами. — На практика аз го разкрих. Затова и толкова се изнервих, когато го пуснаха. Защо изобщо са го пуснали? Такъв като него — убил е баща си, толкова потаен, толкова умен. Такъв като него… никога не става по-добър. И ето сега какво стана. — Поглежда към мен. — Съжалявам. Надявам се да намерите синовете си. Откога ги няма?
— От трийсет и първи май.
— Дано ги намерите — повтаря Харами, после свежда поглед, защото сам знае, че не вярва в това.
37.
По обратния път към Морган Сити „онстар“ телефонът на Пинки звъни. Системата е хендсфри и звукът се чува през озвучителната система на беемвето.
— Тук е Пинки.
— Господин Страйбър?
— Джез… ти ли си? Прекрасната дама от Плакамин?
— Аз съм.
— Алекс Калахан е в колата с мен, така че не говори мръсотии.
— Здравейте, господин Калахан. Аз всъщност се обаждам заради вас.
— Здравей, Джезабел. За какво става дума?
— Господин Страйбър ме помоли да проверя дали няма да открия заповедта за освобождаване на Байрън Будро. Естествено, не можах. Изгоряла е при пожара в съда. Но открих нещо друго интересно.
— И какво е то?
— Не то, а кой. Медицинска сестра, която е работила в приюта. Била е там през осем от годините, в които е бил и Байрън. Знае всичко за него.
— Джезабел, ти си чудо на природата! — възкликва Пинки.
— О, стига, не беше трудно. Просто попитах татко, той попита гаджето си, а тя пък попитала фризьорката си. Сещаш се. Накрая стигнах до онази жена.
— И коя е тя? Имаш ли й номера?
— Ами там е работата… Нея малко я е страх от Байрън. Така че ме помоли да не разкривам името й.
