Уви! Дилърът не иска да ми даде тази информация, явно го е страх да не си загуби комисионната. „Ако изпратите книгата на мен — пише той, — мога да я покажа на клиента си следобед. Аз, разбира се, ще ви възстановя разходите по изпращането и застраховката.“
Само че това е невъзможно. Книга няма. Нито има гаранция, че купувачът е Люк Мерц. И въпреки това — друга следа и друг план нямам.
Замислям се дали да не хвана самолет до Сан Франциско и да се срещна с дилъра, но… няма да свърши работа. Без книга той дори няма да ме изслуша.
Което ме оставя само с информационния брокер. Защото едно нещо е сигурно. Дилърът — [email protected] — трябва да се е свързал с клиента си, след като е научил, че книгата се предлага за продан. Така че двамата трябва да са разговаряли.
Обаждам се на брокера, който потвърждава, че може да открие с кого е разговарял дилърът предния ден — но не и преди края на сметководния цикъл на телефонната компания.
— Докато не обработят данните, няма как да се добера до тях — обяснява той.
Объркан съм и се обаждам на човек, който знае много за базите данни. Чаз ми е приятел от колежа и се занимава с компютърни симулации — военни игри — за Пентагона. Оказва се обаче, че си няма и идея как бих могъл да се сдобия със списък на телефонните обаждания на книжния дилър.
— А има и друго — казва той, — откъде знаеш, че му се е обадил по телефона? Може да му е изпратил имейл.
Добър аргумент.
— И как да се добера до имейлите му?
Чаз се замисля.
— Знаеш ли му потребителското име?
— Да.
— Тогава ти трябва само паролата му.
— И как да я науча?
— Зависи. Ако работи с имейл програма, която му позволява да използва нешифровани пароли, можеш да заредиш автоматичен речник и да го пуснеш да проверява. Но това може да ти отнеме дни и най- вероятно ще те хванат.
— Защо?
— Защото ако сървърът има включена система за засичане на нарушители (което е почти сигурно), на всеки три секунди системата ще те засича и акаунтът ти ще се записва в архивиращата програма на сървъра.
— Което не е добре.
— Най-вероятно ще те арестуват. — Чаз прави пауза. — Разбира се — казва той, — винаги можеш да се опиташ да я налучкаш.
— Да я налучкам?
— Паролата — обяснява той. — Девет от десет души — почти всички — използват една и съща парола.
— Каква? — питам аз.
— „Парола“. Това е най-популярното. Също „промениме“ — и това се използва много. Както и „променитова“. Също имена на домашни любимци. Той има ли куче?
— Не знам — казвам му. — Може и да има.
— Опитай Шаро и Черньо. Джак.
— Стига бе! Няма да опитвам Шаро.
— Ами недей. Той какво работи? Казвам ти — за да налучкаш нечия парола, не ти трябва висше образование.
— Продава книги. Предимно книги за фокуси.
— Опитай Худини. Нещо такова.
Така и правя. Опитвам ги всичките, включително и „Шаро“. Когато не се получава, опитвам с имена на известни магьосници от книгите за магическо изкуство, които съм изчел.
блакстоун
каланг
търстън
келър
копърфийлд
зигфридирой
зигфрид&рой
блейн
маскелин
зоркар
лансбъртън
пен&телър
пенителър
джонделанд
карлкавана
Нищо. Опитвам друга тактика:
абракадабра
сезамотворисе
сезам
фокусмокус
мокусфокус
И страницата се отваря.
Отивам в кутийката за получени писма на дилъра — има дузина имейли от вчера. Сред тях има и едно от [email protected].
Интересува ме, разбира се, но първо искам да видя книгата.
Сигурен ли си, че офертата е реална?
Прочитам го и пак го прочитам. Но това е всичко. Няма какво друго да се научи от текста. Влизам в sequoia.net, трудя се в продължение на един час, опитвайки се да пробия паролата на Мерц — но без успех. Белгиецът е твърде умен, за да използва нещо, за което всеки би могъл да се досети.
После се сещам — sequoia.net, е някакъв бизнес адрес. Включвам търсачката „Кой кой е“ и я пускам да търси, най-напред Sequoia Net, после Sequoia Networks, след това Sequoia Enterprises и така нататък, с всички типични корпоративни названия, за които се сещам. Предполагам, че компанията се намира някъде в Калифорния. (Иначе дилърът нямаше да каже, че ще покаже книгата на клиента си утре следобед.)
И ето я и нея:
Секвоя Солюшънс
11224 Фиш Рок Роуд
Офис 210
Анкър Бей, Кал
Влизам в глобалния сайт с карти и искам указания как да стигна дотам с кола и карта. Преписвам указанията на една от хотелските бланки, а от картата виждам, че Анкър Бей е само на няколко мили от Пойнт Арена — където е била пусната картичката на Байрън до Димент. Юрика — градчето, където
