момчетата Сандлинг са избягали в търговския център — също не е далеч. Хрумва ми, че е много вероятно Байрън и момчетата да са пътували към Мерц.
Възможно е връзките, които правя, да са повече пожелателни, отколкото правдоподобни. Може би Мерц просто има бизнес интереси в северна Калифорния и въобще не живее там. Може Мерц и Будро отдавна да не поддържат връзка. Може Будро още да е тук, в Ел Ей. Може всичко да е вятър и мъгла, както би казал Шофлър.
Но аз не мисля така.
Има петстотин четиридесет и пет мили от Лос Анджелис до Анкър Бей. Много дълъг път с кола. Ако до два часа успея да се кача на самолет, мога да стигна до Сан Франциско и оттам да продължа с кола.
След двайсет минути на компютъра вече съм готов да си запазя самолетен билет, когато си спомням — пистолетът!
Обмислям дали да не тръгна с кола, но това би ми отнело осем часа най-малко. Хрумва ми и да се откажа от пистолета, но вече така или иначе съм го купил и предпочитам да го задържа.
Запазвам си място на полета до Сан Франциско, после прескачам до универсалния. Купувам си голяма кутия солени бисквити, два тирбушона, ножица, запушалка за кухненска мивка, шкурка и руло алуминиево фолио. Багажът се проверява, вярно, но най-вече за експлозиви. От един репортаж, който Фокс неотдавна излъчи, знам, че доста престъпници успяват да пренесат оръжие в проверен багаж. Лесно е да прикриеш пистолет, като го сложиш в кутия заедно с други метални предмети и запълниш празнините със смачкано на топки фолио, а после да увиеш цялата кутия с няколко пласта от същото фолио. Скенерът го отчита като метална форма с различна плътност.
Изхвърлям бисквитите и след пет минути съм готов да тръгна. След час и половина вече седя на място 23А на полет 1421 на Юнайтед и пътувам на север.
45.
Докато пресека моста Голдън Гейт след задръстването по пътя от летището, вече е почти пет. Адресът, който съм намерил в Мрежата, определено е на административна сграда, а не на жилището на Мерц. Сигурно ще се наложи да отида до съдебната палата на окръг Мендочино в Юкиа, за да открия каква недвижима собственост е регистрирана на името на Люк Мерц или на Секвоя Солюшънс, но засега се отправям директно към Анкър Бей. Градът не е голям. Ако Мерц живее наблизо, все някой ще знае къде.
Наближавам Кловърдейл, когато звъня на Шофлър. Мисля си, че той може би познава някого в местното шерифство, някой, който би могъл да ми помогне.
— Как беше във Франция? — питам аз, когато той вдига.
— Страхотна храна. Направо невероятна. — Пауза. — Кой е всъщност? Ти ли си, Алекс? Къде си, мътните да те вземат? Звучиш като от Луната.
— В Калифорния съм. Помислих си, че ще можеш да ми помогнеш.
— Знаеш, че ще го направя, стига да мога.
— Да познаваш някого в северна Калифорния? Крайбрежието над Сан Франциско?
— Защо? Какво си намислил?
— Мисля, че момчетата ми са тук.
— Къде?
— Близо до Анкър Бей.
— Къде е това?
— На около четиридесет мили южно от Мендочино.
— Хм. — Въздиша дълбоко. — По-добре ми разкажи всичко. Защо смяташ, че момчетата са там?
Колебая се.
— Дълга история е и няма начин да ти разкажа всичко по мобилния. Основното е, че знам кой ги е отвлякъл.
— Знаеш?!
— Казва се Байрън Будро и ако нещо се случи с мен, Рей, искам да ми обещаеш, че ще тръгнеш след него. Има си богат приятел на име Мерц. Люк Мерц. Мерц е белгиец.
— Хм. — Нова въздишка. — Виж сега, ако искаш да ти помогна, наистина трябва да ми разкажеш всичко, Алекс.
— Познаваш ли някого там или не?
Въздишка.
— Всъщност не. Преди познавах един тип в Хелдсбърг, но него го застреляха, докато разбиваха една контрабандна мрежа.
Телефонът пращи и жужи.
— Ако се случи нещо с мен — казвам му, — свържи се с един частен детектив на име Пинки Страйбър в Ню Орлиънс. Той ще ти разкаже всичко.
— Не ми харесва тази работа, Алекс. Няма да помогнеш на момчетата си, ако ти видят сметката. Задръж ден-два. Познавам няколко от колегите в Сан Франциско. Дай ми време да задвижа нещата.
Завивам на път към крайбрежието и си давам сметка, че си губя времето. Полицията няма да ми помогне. Всичките ми доказателства са косвени. Хартиени зайци и вуду погребения, пощенски марки и трикове с въже. А връзката с Мерц е още по-съмнителна.
Никой съдия няма да издаде заповед за обиск на основание на моите „доказателства“, още по-малко за жилището на мултимилионер като Люк Мерц.
— Пинки Страйбър — повтарям аз на Шофлър. — Улица Декатур, Ню Орлиънс. Записваш ли си?
— Казвам ти, Алекс, задръж малко. Мога да…
Натискам копчето да прекъсна разговора и продължавам към крайбрежието.
Лесно намирам адреса на Секвоя Солюшънс. Намира се в сграда в стил Дивия запад, където се помещават дузина малки офиса. Почти десет е и всички отдавна са си тръгнали с изключение на мъжа с уморен вид в офиса на „Коустъл хиропкатикс“.
Той отваря предпазливо вратата и надниква над очилата си към мен.
— С какво мога да ви помогна?
— Познавате ли човека от номер двеста и десет, надолу по коридора? „Секвоя Солюшънс“.
Той клати глава.
— Не. Всъщност май никога не съм виждал някой да влиза в онзи офис — казва ми той.
— Един човек на име Мерц?
Той пак клати глава.
— Повечето от офисите тук нямат редовно работно време. Аз съм изключение. Съжалявам.
Питам го за телефона на агенцията, която дава офисите под наем, и той ми го казва. Те трябва да имат договор за отдаване под наем на помещението и следователно някаква информация за Мерц. Ще се свържа с тях утре сутринта.
Междувременно ми трябва стая.
Това се оказва проблем. Август е, тук няма много места, където да отседнеш, а и те отдавна са резервирани. В Анкър Бей удрям на камък. Поемам на север към Пойнт Арена, но и там удрям на камък. Навсякъде питам за Мерц и „Секвоя Солюшънс“. И в това удрям на камък. Никой не е чувал за него.
Служителят в „Буена Виста Котиджис“ в Пойнт Арена се смилява над мен и се обажда тук-там.
— Бинго — казва той. — „Брейкърс Ин“ в Гуалала. Имат една отказана резервация.
— Къде е това?
— Тръгнете на юг по шосе 101. Следващото градче след Анкър Бей.
— Много ви благодаря. Оценявам помощта ви.
— Е, и на мен може да ми се случи да закъсам някъде.
Почти единайсет е, когато спирам на паркинга пред „Брейкърс Ин“. Стаята ми е голяма с тераса към морето, казва ми хлапето на рецепцията.
Градината около мотела тежи от цветя и увити с трендафил арки. Оттатък спокойния естуар вълните
