пълномощията и ние ще ти кажем каква е нашата мисия.
Бухалът внезапно се озова на земята срещу тях.
— Сухоземен глупак — изкряка Бялата Чайка. — Сега си наш!
И водачът скочи напред, като протегна клюн, за да нанесе първия удар във вражата гръд.
— Хо, хо, я по-кротко — извика с помирителен тон Бронзовият Бухал. — Хайде, спри…
Твърдият клюн на Чайката удари в гръдта му и Бухалът зазвъня като камбана. Вложената в атаката срещу неуязвимия бронз сила запокити Чайката на земята, зашемети я и я остави на милостта на противника.
— Хайде, хайде, няма да те нараня — успокояващо рече Бухалът. — Не можеш…
Останалите две птици се втурнаха към него в надежда, че ще спасят водача си, и също се оказаха на земята.
— … да ме раниш.
На Бухала му се видя забавно, че трите го гледат с такъв респект, и започна да се смее.
— За бога — издума насред кикотенето си и протегна ноктеста лапа, — успокойте се и гледайте да не се нараните. Върни се да поговорим! — Последната фраза се отнасяше до третата Чайка, която бе литнала надолу.
— Кажи на момчето си да се върне — добави Бухалът към водача на чайките, който почти се беше съвзел от шока. — Никого няма да ударя. Ако ви е изпратил нашият враг, ще ви върна обратно или ще ви устроя прилично погребение в Морето, ако предпочетете да се биете. Ако пък сте приятели… — е, може да мога да ви помогна по пътя.
Като видя, че нито боят, нито бягството ще му помогнат, водачът извика литналия си другар, обърна се към Бронзовия Бухал и каза:
— Само че кой е твоят враг? Не съм сигурен, че той е и мой враг. И ако не е, ще трябва да опитаме да ти видим сметката, метално чудовище. Или да умрем при опита!
Така отвърна Бухалът:
— Аз служа на народа от Долината, на вълшебника Флеърмън Господаря на огъня и на законния херцог — Торнууд от Уейнес.
— Ти назова две имена, които ние почитаме — рече Бялата Чайка. — Ние служим на Торнууд Херцога и носим от него военно послание на Флеърмън Господаря на огъня. Летим от Тетгард цял ден и тази нощ без никаква почивка. Ако бяхме добре нахранени и със запазени сили, може би щяхме да успеем да те надвием, нощна птицо.
Бронзовият Бухал се разсмя.
— Не, не бихте могли да ме възпрете, защото съм направен от чист бронз и магия.
— Няма как да те убедя в добрите си намерения — бавно рече водачът. — Казаха ми да предам нещо на Господаря на огъня, когато го открия. Ако можеш да ни заведеш при Вълшебника, ще ти докажа, че заслужавам доверие.
— Тези дни е безразсъдно да се довериш на някого без доказателства. Летете след мен на запад на височина седем дървета. Ще стигнем Хълма на Вълшебника след час и преди полунощ ще можете да се срещнете с Флеърмън. Само летете в нишка след мен — предупреди той, когато излетяха от билото. — Аз мога и ще поваля долу всеки от вас, който не ме следва точно.
Те вече бяха забелязали острите му нокти и жестоките шипове и бяха подобаващо впечатлени.
Бухалът пикира надолу, само за да обясни вкратце на Посумтейл, и после поведе трите чайки към Хълма.
— Ти май нарече Торнууд „Херцога“? — попита Бухалът, летейки без усилие. — Значи ли това, че той е решил да приеме херцогската диадема?
— Щом питаш, не. Самият Торнууд все още се нарича „търговец“ и „морски капитан“ — безразлично каза водачът. — Хората обаче най-често му казват „херцоже“ и „Ваша Светлост“.
— А той къде е сега? Знам, че отплава на север и на изток към крепостта Тетгард. Какво е станало? Имало ли е битка?
— Като му дойде времето. Като му дойде времето — отвърна първата Чайка. — Точно сега бързам да предам съобщенията и новините на Вълшебника и трябва да пестя всичкия си дъх за летенето.
— Разбирам — каза металната птица и започна да увеличава скоростта, докато и на трите Чайки наистина не им се наложи да пестят всичкия си дъх, за да останат в близост зад нея.
Дъглас Брайтглед дремеше край камината на Джуджето. Наблизо Синият Чайник му подсвиркваше приспивни песни. Чиниите тихичко се измиха и се наредиха да съхнат. Денят бе дълъг и тежък и младият Чирак даже не беше станал от масата, където бе ял. Котачето Перт скочи в скута му, сви се доволно на кълбо, погледа как съдовете се движат насам-натам и потъна в кратка дрямка.
Ала то чу пристигането на Бронзовият Бухал и разбра, че го придружават други птици с особена нова миризма на риба и корабен катран. Заби като предупреждение нокът в бедрото на Дъглас, тупна тежко пред огнището и загледа с очакване кухненската врата.
Дъглас се разсъни мигом и скочи на крака, като посегна към затъкнатия на кръста му нож. Той проследи котешкия поглед и видя вратата на кухнята да се отваря от тласъка на Бухала.
— Какво има, Перт, та това е просто Бронзовия Бухал — рече с прозявка, която секна при вида на триото Бели Чайки, клатушкащи се в редичка след стария му приятел.
— Гости?
— Пратеници, както самите казват — отвърна предпазливо Бухалът. — Търся Флеърмън. Тук ли е?
— Доколкото знам, да — каза Дъглас, прибирайки ножа в ножницата. — Влезте, приятели. Да ви предложим ли храна? Явно сте минали дълъг път, за да ни видите.
— Срещнах ги над брега оттатък Височините — обясни Бронзовият Бухал, докато се наместваше на облегалката. — Заповядайте, Морски птици, настанявайте се.
— По-гостоприемно! — смъмри го Чиракът. — Какво бихте желали за вечеря, Чайки?
— Риба… ъ-ъ, ако имате — рече водачът. — Или хляб, или някакво месо, или каквото там имате. Летяхме цяла нощ и цял ден, за да стигнем до дома на Флеърмън Господаря на огъня. Тази бронзова птица ни каза, че е тук.
— А, тук е, тук е! — рече Дъглас. — Аз съм Дъглас Брайтглед, Чирака на Вълшебника Флеърмън. Струва ми се, че Господарят спи, но госпожица котката отиде да го събуди. Синичък, можем ли да дадем на тез добри морски птици нещо за ядене и пиене? Мисля, че трябва да разполагаш с нещичко…
Бяха сервирани парченца риба от Кривия поток — понякога Синият Чайник изглеждаше истински магьосник — и Чайките скоро похапваха първата сладководна риба в живота си.
— Солта малко недостига, ако разрешите да забележа — каза водачът. Дъглас му показа как да използва Солницата.
Пристигна самият Вълшебник сред вихрушката на нощната си роба и видът му моментално отстрани последните опасения на Чайките. Няма как да сбъркаш Вълшебника, рекоха те. И че имат съобщения само за неговите уши.
— Можете да говорите спокойно пред всеки в тоя дом — заяви Флеърмън. — Всички тук сме приятели и в един или друг смисъл войници в битката срещу Ледения крал. Какви са съобщенията и новините?
Водачът на Чайките важно закрачи към ръба на кухненската маса, като внимателно заобиколи Синия Чайник, който в тоя момент предлагаше още риба на неговите другари. Седна, а в разрошените му пера прозираше умора.
— Казвам се Керфю — започна той. — Аз съм водач на ятото, известно под името Бритълшел Уайтс, за което може би сте чували, макар и тъй навътре в земята. Самият аз никога не съм бил толкова далеч от Морето.
Придружават ме жена ми Тротта и най-възрастният ми син Трато. Произхождаме от отдавна известен клан на далеко, бързо и високо летящи водачи. Обикновено избират нас, когато трябва да се предават съобщения. Имаме добра памет — нещо твърде важно, доколкото простите чайки са глупаци и трудно помнят и собствените си имена.
Преди няколко години бяхме на островите Уейнес, както вие ги наричате. По нашему те са Светлия бряг — добави той заради Дъглас, — защото тамошният пясък е много бял. Бяхме на Уейнес и се сприятелихме с един морски капитан на име Торнууд.
