— Ние добре познаваме Торнууд и също сме негови приятели — кимна Флеърмън.
— Тъй рече и Бронзовият Бухал — съгласи се Керфю. — Оттогава често пренасяме заповеди и съобщения между корабите му или между корабите и брега. Добрият капитан настоя да ни плаща с трохи от пресен хляб. Обичаме ги, макар че от тях се пълнее. Когато преди няколко седмици отплава за Хайлендорм, той ме помоли да водя флотата му — общо седем високи кораба — тъй като краят на годината наближава и Мъглите на плитчините Меридиън се разрастват.
Водачът млъкна, за да отпие глътка топъл чай от чашата, която Синият Чайник постави пред него, и вдигне глава, та течността да се плъзне в гърлото му.
— Пристигнахме от плитчините Меридиън на минутата и точно на мястото — перфектна навигация, ако мога така да кажа. Посрещнаха ни със сигнали от върха на скалата Кораба на феите. Една малка рибарска лодка доплава при нас и един човек, когото знаете, някой си Кримай…
— Всички познаваме стария Кримай — рече изненаданият Дъглас. — Той още ли е с Тет в Хайлендорм?
— Очевидно — рече сухо водачът, — защото той донесе съобщение от вожда за херцога, а после откара Торнууд обратно на брега.
И се върнаха обратно, като казаха, че всички кораби с Юниседовата армия плават на изток, за да атакуват крепостта откъм фиорда. Да се опиташ да заобиколиш по вода и да атакуваш Тетгард откъм Морето! Много безразсъдна работа дори в хубаво време и за най-добрите моряци!
За да съкратя разказа, ще кажа само, че корабите дойдоха в залива Уестфи и натовариха коне, хора, военни машини и оръжия. После отплаваха — или по-скоро се повлякоха — покрай нос Морска кула право към Кораба на феите, където пристигнаха точно когато вятърът се смени.
Беше хубаво, ясно и студено утро и Морето беше гладко като яйце. Всички чайки, рибарки, водни бикове, фрегати, гаги и всевъзможни други морски птици надойдоха отдалече. Долетяха даже и няколко хайлендормски лешояда, които иначе не се доближават и на едно крило разстояние до Морето. Кацнахме на скалите да гледаме сеир.
Значи точно когато първата от дванайсетте армейски черупки влезе на завет под Кораба на феите, вятърът ги изненада и те спряха. От мъглата излязоха Торнуудовите „Дар“, „Толбранд“, „Феърейчър“, „Брайтуинг“ и всички останали уейнески кораби. От устието на крепостния фиорд доплаваха и петте съда от флотата на Тет, предвождани от капитан Пеланс с неговия бърз „Кларис“ и младия Кримай с двуостър меч — дълъг, колкото му е боят.
Та нашите кораби имаха вятър, а Блейдър трябваше да сложи гребла и да накара своите пехотинци да опъват. Страхотна гледка! Предполагаме, че и без противниковите флотилии Блейдър щеше да изгуби половината си кораби върху скалите — просто докато се опитва да стигне входа на крепостта.
И тогава уейнесци и сърцатите рибари на Тет се спуснаха връз тях като акули и още при първия сблъсък потопиха два товарни кораба. Другите подвиха опашка и отплаваха по вятъра, без изобщо да спрат в залива Уестфи. Десетте кораба, които останаха, започнаха къса и яростна битка. Проля се и кръв, повечето на Юниседовите хора.
Пелансовият „Кларис“ приближи флагманския кораб и го взе на абордаж. Пеланс бе ранен и Кримай стоя над него с двуострия си меч, докато не го отнесоха обратно на борда на „Кларис“. Беше аха-аха, както казват моряците, но смелата атака даде време на „Дар“ да доплава от другата страна и също да направи абордаж.
Достатъчни бяха пет минути режи, коли, мушкай и Юниседовите пехотинци и екипажът хвърлиха оръжието и свалиха флага. Лъжехерцогът даже не беше там! Аз видях как Блейдър, комодорът му, избяга с китоловна лодка в последния момент, като изостави хората си. Опитах да предупредя Торнууд, но докато се промъкна до него, Блейдър беше изчезнал към залива Уестфи.
Щом свалиха знамето, всички останали също се предадоха. Близо петстотин човека бяха пленени живи. Три пъти по толкоз отидоха да нахранят акулите. Сега няколко дни Морето ще е мръсно!
Тет каза, че когато пристигнала вестта за поражението на Блейдър, Юнисед заповядал на остатъка от армията си да прибере палатката му и се върнал до Фрег — предполагам с надеждата, че там ще завари корабите си. Точно тогаз обаче хайлендормците атакували откъм Улея и насекли остатъка от армията на парчета.
До вечерта всичко свърши. На сутринта Тет, който си мислеше, че е пленил херцога-узурпатор, откри, че човекът, дето го бяха заловили в палатката на Юнисед и в юниседовите дрехи, въобще не е херцогът, а един от генералите му. За него последно чух, че Тет го сложил да работи на бунището на крепостта.
— Ами лъжехерцогът? — попита Флеърмън.
— А, Юнисед избяга на север, в Пущинака. Може би щеше да направи по-добре, ако се бе предал. Пущинакът е гол, безводен, грапав като акулова кожа и е смърт за пътешествениците.
— Подозирам — поклати глава Флеърмън, — че Юнисед добре знае какво прави. С малко помощ от страна на неговия зъл господар той може да се добере през лошите земи, които са в посока север към изток, до Вечния лед.
Водачът на Чайките кимна на свой ред и отпи още чай.
— Не остана вече много за разправяне. По-голямата част от армията падна в плен или бе избита. Хайлендормците са по петите на неколцината, които се изхитриха да избягат през Външния пръстен в Пясъчната земя, а Прашните дяволи пък преследват ония, дето офейкаха към Дуелмленд. Те трябва да са големи късметлии, ако ги пленят Джуджетата! Що се отнася до останалите, чух, че между Хайлендорм и Столицата не е останала никаква храна. Войниците на Юнисед са излапали всичко по пътя си на изток.
— Предупреди Френстил и Посумтейл — обърна се Флеърмън към Дъглас, — веднага, щом разсъмне. Опълчението трябва да се вдигне по тревога, за да излови дезертьорите, които стигнат до Долината.
Флеърмън се обърна към Керфю.
— А нашите приятели? Торнууд, Кримай — ранени ли са? Сигурен съм, че Тет би желал цялата работа да се свърши на сушата.
— Всички са живи и здрави! Торнууд вече го титулуват „херцоже“ — каза Керфю, — колкото и, както ми се струва, да прекалява със скромниченето си.
— Подозирам, че сега, след като Юнисед е прогонен или убит, ще склони — въздъхна вълшебникът.
Дъглас погледна внимателно Господаря на огъня и видя по дълбоко набразденото му лице смесица от триумф и тревога.
— Най-накрая спечелихме една битка. Знам, че това е първата и най-малката от нашите битки, но все пак я спечелихме. Това си има своите предимства, сир.
Флеърмън Господаря на огъня внезапно се усмихна и усмивката му просия като слънце след черна буря. Усмихна се, после стоя дълго време втренчен в една точка, поглаждайки брадата си. Накрая се засмя на собствената си разсеяност и благодари на водача на Чайките, като го потупа по крилото. С последната глътка чай трите Морски птици се измъкнаха от вратата, за да си намерят място за нощуване.
— Трябва да се приготвя за заминаване… — започна Флеърмън.
— Заминаване? — викна Дъглас. — Заминаване? Аз си мислех…
— Съжалявам, но ще те разочаровам, момчето ми. Фриджън се кани да действува. В Топлите моря, разбираш ли, където може най-много да навреди на света. Трябва да изпълня мисията си. Така че ще се стягам.
Изправи се и въпреки строгото му изражение, в очите му имаше възбуда, искра на предчувствие.
— И за теб също е време да тръгваш. Искам да идеш до Дуелмленд и пещерите на Брайърмот.
— Което — продължи, докато минаваше през хола и се качваше по стълбата, — е напълно подобаващо. Вече не си мой Чирак!
Дъглас зяпна към стълбата в пълно объркване и недоверчив потрес. Флеърмън Флоуърстолк се наведе от първата площадка и му се усмихна.
— Виждаш ли, за пътешествие е нужен Пътуващ магьосник.
— П-п-пътуващ магьосник? Аз! Но… но — задърдори объркано Дъглас. — Но аз не знам почти никакви магии! Как мога да бъда Пътуващ магьосник? Има още твърде, твърде много да се уча, Магистре!
— Не — твърдо рече Флеърмън. — Не, ти вече завърши или, ако ти харесва повече, си взе матурата. А колкото до магиите, знаеш повече, отколкото осъзнаваш. Повече, отколкото вярваш.
Дъглас гледаше подире му като вцепенен. После бавно се върна в кухнята и спря пред огнището на
