— Палестро, скъпи мой недоубити баронете, добрите хора от Херцогството могат да разкъсат на части този крадец на дребно, ако го намерят, ала ако имат малко време да размислят, биха могли да сторят нещо много по-лошо.
— Ммможе ли да има нещо по-жестоко от сссмъртта? — запелтечи Блейдър.
— Колко слабо познаваш своите събратя, Хората — провлече Фриджън и прекара пръсти по подлакътника на ледения си трон.
— Нали не мислите, че ще го обесят на бърза ръка? — попита царедворецът Палестро.
— Много по-зле — изсмя се Ледения крал. — Те ще го съдят по закона, ще го намерят виновен и ще го пратят с доживотна присъда в затвора. В каторгата!
Блейдър потръпна — както и мнозина от присъстващите създания.
— И туй все още не е най-лошото! След време някои от тях ще започнат да го съжаляват. И дори може би… ще му простят!
Из цялата зала се понесе ужасен шепот. Блейдър пребледня и се разтрепери от неизпитван досега ужас.
— И сетне, когато той се превърне в работлив, наплашен, тъп крепостник, привързан към земята като унизен, оскотял роб, ще стоварят върху му още едно потресаващо наказание — най-голямото, най- непоносимото, най-обидното и най-унизителното от всички… Ще го забравят!
Дали причина бяха думите му, или начинът, по който ги изрече, ала Блейдър сякаш изневиделица потъна в черна яма, която изчезна, едва когато някакъв противен фаворит със студена ноктеста лапа повдигна главата му и тикна под носа му стъкленица с гаден, но проясняващ съзнанието амоняк.
С изненада видя, че Фриджън още седи на трона си, гледа го и се усмихва презрително. На Блейдър страшно му се искаше да бъде забравен, но Леденият крал не бе приключил с него.
— С кккакво мммога да ви бббъда полезен, сир? — избъбри, без да чака да бъде попитан.
— Добре, добре! Блейдър, можеш да бъдеш щастлив, че ще си ми от полза. Ще се върнеш в Херцогството.
Блейдър беше на снежинка от повторния припадък, но слугата тикна пак вонящата течност под носа му и той дръпна глава назад, като без да иска, още веднъж сплете взор с Краля.
— Нали ще подредиш нещата така, че да не те хванат, драги Блейдър?
— О, ддда, разбира се, сир!
— Аз несъмнено ще те наградя, ако успееш. Как ти звучи собствено Херцогство?
Алчността избухна в дебелия череп на Блейдър.
— Да! О, да, сир!
— Ако успееш, момчето ми, ще се намери едно свободно Херцогство. — Сега Фриджън изглеждаше настроен почти приятелски. — Всичко, което трябва да сториш, е да ми докараш Флеърмън Господаря на огъня жив.
Все още зашеметеният Блейдър само кимна и избъбри:
— Разбира се, сир.
— Просто като фасул — добави категорично Фриджън. — Сега върви и ми доведи Флеърмън. Нямаш ли въпроси?
— Не, никакви… но, а-а-а, ами какво… — канеше се да запита какво да прави с Юнисед, ала размисли. Леденият крал се извърна, за да поднови заседанието на съвета си.
Блейдър изтърча при Юнисед. В края на краищата той се бе изхитрил да оцелее като херцог години наред, като почти винаги беше правил каквото му скимне.
— Ей, разбери къде мога да открия Кралския Управител — нареди Блейдър вместо поздрав. — Какво прави досега?
— Търсих Кланджън, Кралския Управител — рече сухо Юнисед, — тъй като само той може да разреши отпускането на мебели, хартия за писане, писалки, мастило, храна, дървени въглища и дрехи.
— Добре, зарежи всичко освен храната и дрехите. Имаме поръчение. Намери тоя Кланджън и измъкни от него топли дрехи за двама ни, бърз кораб и екипаж. Трябва да се върнем в Херцогството.
— Хекубо кръвопийце! Знаеш ли какво ще ни направят?
— Разбира се, че знам! Нали ти казах, че получихме поръчение. Трябва да заловим Вълшебника от Хълма. Побързай! И внимателно. Запиши вярно инструкциите и след час да си тук.
Юнисед хукна по ледения коридор да търси повторно Главния Управител. Блейдър седна на табуретката и курдиса мангала така, че да го затопли, без да направи дупка в ледения под. Откъде да знаеш какво страшилище живее отдолу.
— Връщаме се в Херцогството — мърмореше той и трепереше. — Поне отново ще се стоплим.
В библиотеката на Вълшебника Бронзовият Бухал разви една голяма карта.
— Ето го Хълма на Вълшебника — каза птицата, сочейки с края на крилото средата на картата. — На запад е Старото кралство, а пък…
— Всъщност, Бухале, аз мога да разчитам карти. Това е Пертсайд, а тук е град Трънкети.
— Нахално момче! — сгълча го Бухалът. — Искам да ти покажа това, дето очевидно не го виждаш. Ако вървиш направо на североизток, оттук за Дуелмленд няма шосе, нито някакъв пряк път.
Дъглас се надвеси, за да разгледа въпросния район, проследи Кривия поток до извора му на Първата височина, а после и спускащата се към Морето земя.
— Ако тръгна нагоре по Потока и през Височините до Морето и след туй карам по крайбрежието, не виждам как мога да пропусна страната на Брайърмот.
Целият район е съвсем пуст и изоставен. Парч му е името и доколкото си спомням, няма нито села, нито пристанища, нито замъци, нито реки или езера, няма Хора, няма дори птици или животни.
Флеърмън влезе в библиотеката и остави един наръч книги върху и без туй претоварената маса.
— За какво спорите?
— За най-добрия начин един Пътуващ магьосник да се добере до Дуелмленд — отвърна Бухалът. — Аз казвам, че трябва да тръгне на север до Столицата, после на изток по старото Източно шосе до владенията на Брайърмот. Единственото затруднение ще бъде пресичането на Възвишенията.
— Хммм. Затова пък е достатъчно голямо. Възвишенията на Джуджетата… даже армията на Юнисед заобиколи Дуелмленд, за да избегне минаването през която и да е част на Възвишенията. Там има някаква много силна магия. Ужасна и от черна по-черна.
— Сигурно не е толкова голяма, че един Пътуващ магьосник, който е Господар на огъня, да не може да се справи? — попита с увереност Дъглас. — Аз знам туй-онуй от Черната магия. Вие ме научихте.
— Помня, че едва не ми разцепи главата, когато се опитвах да те уча на левитация — изръмжа Майстора. — А това пък, дето го направи с малкия прашен дявол, си беше направо скандал. Ти, моето момче, имаш нужда от доста внимателно учене и практикуване, преди да бъдеш готов да се пребориш с Черна магия. Освен това ще трябва да избегнеш бегълците от битката при Хайлендорм. Не, не ти препоръчвам северния маршрут за Дуелмленд.
— Тогава откъде?
— Те ще очакват да минеш с товара си по Морето. Огурян трябва да съсредоточи вниманието си върху наближаващата битка. Ако Перлата трябва да се движи по Морето, ще се разсейва. Ще почувства, че трябва да изпрати войски да осигурят преминаването ти, а с това само ще привлече вниманието към теб и твоя товар. Едва ли можем да си го позволим, така че, Пътуващ магьоснико, пътуването по Морето е изключено.
Дъглас загриза кокалчето на пръста си.
— Значи остава пътят, за който мислех отначало, сър.
— Точно така, каквото и да разправя Бухалът.
— Има всевъзможни опасности… — накани се да спори Бухалът.
— Всевъзможни смъртоносни опасности ще има, откъдето и да тръгне момъкът — отсече Вълшебникът. — Струва ми се, че ще се оправи по-добре по крайбрежието на Парч, отколкото през Възвишенията или открито Море. Освен това ти ще си с него.
— Правех си сметка да те следвам — призна си Бронзовият Бухал.
— А, естествено! Само че последния път, когато ме придружаваше — ти и Черният Пламък — о, зная за
