— Флеърмън взе Перлата, плати ми добре за нея и изчезна също толкова бързо, колкото се беше появил. Каза ми да изчакам пет дни и че след това ще имам шанс да избягвам от този адски кораб. Успях да сторя това близо до остров Уейнес и от Морето ме извади уейнски кораб.
— Оттогава досега съм все на този кораб и при този капитан. Станах помощник-капитан — палубно повишение, както му викаме ние. Преди пет дни носехме припаси за флотата на Торнууд близо до Хайлендорм, когато ни нападна странен кораб без никакъв флаг. Пиратите, ако това въобще бяха пирати, ни завзеха на абордаж. Преследваха ни из целия кораб. Всички от екипажа бяха или убити, или принудени да работят за тях. А аз… някой беше оставил една малка лодчица да се влачи зад кораба и аз се спуснах в нея преди да успеят да ме хвана и се изгубих във Вечните Мъгли. Гребах и се носих по вълните четири дни преди да стъпя на този бряг посред бурята снощи.
— Оставих си лодката пред линията на прилива. Бях решил да си тръгна пеш за вкъщи. До днес се чувствах твърде зле от Морската Вода, която бях принуден да пия, но тази сутрин се опитах да намеря пътя към дома. Вървях по плажа до залез слънце, когато видях палатката ти тук на скалата. Имах нужда от новини и от някой, който да ме упъти в правилна посока. Много не ме бива да се оправям при пътуване по суша, а ме е страх да тръгна по Море с толкова кръвожадни пирати наоколо.
— Затова реших да си пробвам късмета и запалих този огън, за да си личи, че нямам враждебни помисли, след което се скрих зад палатката, когато ти дойде. Когато те видях, те заговорих. Останалото го знаеш…
— Радвам се, че ме заговори!
— Е, момчето ми, ти чу моята история от игла до конец. А какво ще разкажеш за себе си? Може да не съм съвсем на прав път, но и не съм твърде зелен за много неща. Младо момче като тебе с такава голяма палатка? На това отдалечено място? И тая странна роба, и това, че си приятел с един Магьосник?
— Правилно си познал — каза Дъглас. — Аз самият съм Пътуващ Магьосник. Ученик съм на Господаря на огъня.
— Така си мислех и аз, или поне нещо подобно — усмихна се Каспар Мерлин. — Веднъж и аз да имам късмет.
Бронзовият Бухал се върна сутринта и трябваше също да чуе историята на моряка. Дъглас направи така, че да я чуе в съкратен вид, защото иначе щяха да прекарат в слушане целия ден. Денят беше хладен и сух, подходящ за пътуване край Пустошта на Парч, която все още бе пред тях.
— Накъде ще се отправиш сега? — попита Бухалът Каспар, докато Дъглас привършваше с почистването и смаляването на завивките и палатката.
— Ами… имам намерение да се запътя към къщи, ако все още имам дом, в който да се завърна. Целта ми е Уестонг, добра ми птицо.
— Хм, това поставя известни проблеми — каза птицата. — Ако тръгнеш на север, без съмнение ще попаднеш или на войници, които догонват Армията, или на Джуджета, които ги гонят. Ако се отправиш на запад, което без съмнение е най-прекият път към дома ти, ще се окаже, че трябва да минеш точно през Столицата, където има най-голям недостиг на храна и чужденците са нежелани гости. На някои места, доколкото чувам, ги хвърлят веднага в затвора, или ги изпращат да досаждат на най-близкия съседен земевладелец.
— На юг пътят е хубав, но блатата между Уейнес и Нос Суерм също са пълни с бандити, остатъци от армията. Не би искал сам да се срещнеш с тях. Уейнес ще те посрещне така, както винаги посреща опитните моряци, но Торнууд е отвел всичките си кораби на изток.
— Това са стари новини за мен! Така ми казаха и като бях на онзи търговски кораб.
— Трябва да се опиташ да стигнеш до Долината. Следвай брега в продължение на два дни, свий навътре през Билото и слез в Долината. Хората от Долината вероятно ще ти помогнат да продължиш пътя си и ще ти кажат последните новини от Уестонг.
Дъглас вдигна поглед от раницата си, която затваряше и се приближи до тях.
— А ти накъде отиваш, млади Магьоснико? — попита Каспар.
— Имам да свърша една работа за Флеърмън — каза Дъглас. — След това, ако мога, ще се присъединя към Майстора си в Топлите Морета.
— О, аз би трябвало да дойда с вас и да ви помогна, защото вие бяхте много мили и гостоприемни към мен.
— Ние, обаче, трябва да пътуваме сами — каза Пътуващият Магьосник твърдо. — Аз и Бухалът.
— Е, тогава ще тръгна през Долината — каза Каспар.
Каспар дълго вървя, през този и следващия ден също и измина доста път по гладкия пясък. По обяд на втория ден видя палатката на Магьосника на издатината над брега и се покатери до нея.
Наоколо изглеждаше безлюдно. Той извика Флеърмън по име докато се приближаваше, но без резултат.
— Трябва вече да се е качил на някой кораб — каза си той на глас. — Иначе досега да се е появил. Но пък не би си оставил палатката неприбрана, нали?
Той няколко пъти извика „Ехо“, повдигна наметалото на палатката и погледна вътре. Вътре нямаше никой. Три Морски Чайки изпищяха високо отгоре към него, но наоколо, освен звука от прибоя, цареше пълна тишина.
Каспар намери разхвърляни по пода одеяла и една изместена от мястото й опора на палатката.
— О-хо! Тук е имало борба! На бас се хващам, че не приятел на Магьосника е идвал. Хванал го е докато е спял и го е отвлякъл! Въпросът е, накъде?
Тъй като беше Моряк, той знаеше, че единственият начин, по който тези, които бяха отвлекли магьосника, биха могли да дойдат и да си тръгнат, без да оставят следи, беше по вода, и затова се върна на плажа и започна да търси следи.
Неговите остри сини очи бързо откриха тънки линии и отпечатъци от крака по финия пясък до водата, както и мястото, където някакво въже е било вързано за една скала и се е протрило. Следите бяха пресни, все още неразмити от прилива.
— Значи, моето момче, виждаме, че те са дошли след предишния прилив и са си тръгнали преди новия. Преди по-малко от дванайсет часа, но вероятно през нощта, за да хванат Магьосника докато спи.
Той се върна по стъпките си обратно до палатката на Магьосника и седна, за да обмисли ситуацията.
— Е, Каспаре, момчето ми, този Магьосник… дължиш му една услуга. Срещата с неговия чирак почти сигурно ти спаси живота, ти беше толкова гладен, когато видя палатката му, там горе, а той ти даде да ядеш и те запаси с храна и за предстоящия ти път. Каспар Мерлин не пропуска да върне добрината, нали така?
— Освен това не те ли завладя силното чувство там, че стават твърде важни неща, щом един Огнегадател е трябвало да се намеси. Трябва да изиграеш картите, които съдбата ти е отредила, Каспаре, сега след като си отново замесен в опасна история.
Той разглоби палатката, нави одеялата вътре в нея и хвърли вързопа на рамото си.
— Каспаре, трябва да намериш лодка и да ги последваш. Може би ще успееш да направиш нещо за добрия Магьосник.
Той се спря, за да напълни с вода манерката, която Дъглас му беше дал и да хапне малко хляб.
Високо над главата му трите Чайки все още гневно пищяха по него.
— Какво ли им става и на тях? — попита се той и отново се запъти към брега.
— Ти, миризлив старец! Ти, гнусно птиче гнездо! Ти, ужасен… ужасен… трол такъв! Ти… ти… ти…!
Пискливият глас на Юнисед достигна най-високата си нота и се прекърши. Той затропа гневно с крака в ням гняв и вдигайки една празна винена бъчонка я изхвърли колкото можа по нависоко и по-надалеч в Морето.
Флеърмън, седнал в дъното на китобойната лодка с вързани зад гърба си ръце и неудобно облегнат на някакви издатини, просто гледаше бившия Дук, без да се смее или да се мръщи. Това още повече ядоса другия.
— Ти никога не си ме взимал на сериозно — извика Юнисед, размахвайки юмруците си пред Магьосника. — Когато те повиках в Столицата, ти просто отказа да дойдеш и ми отвърна с глупави, гърчави
