Точните думи на Флеърмън бяха…?
— Просто, че той и Чайките ще продължат до Вечния Лед и ще видят какво могат да научат там. И че аз трябва да дойда тук и да ви предам неговите думи — повтори Каспар.
— Той не даде ли някакви съвети, заповеди, или пожелания?
— Дори и да го е сторил, голямата Чайка е забравила да ми ги предаде.
— Не мисля, че Чайката ще забрави — каза Брайърмот.
— Чайките може да забравят и да са разсеяни — добави Бронзовият Бухал, който бе седял наблизо и слушал внимателно, — но в този случай не вярвам пратеникът на Флеърмън да е пропуснал да каже нещо.
— И аз така мисля — съгласи се Дъглас. — Което отново ни връща към първоначалния въпрос — какво да правим сега?
Джуджето и Морякът запалиха своите лули и се облегнаха назад, за да помислят.
— Какви са твоите намерения? — попита Брайърмот.
Дъглас каза:
— Аз трябваше да ти предам на съхранение една вещ от голямо значение. След това трябваше да отплувам и да се присъединя към Флеърмън в Уотеранд.
— Тогава струва ми, че е най-добре да направиш точно това — каза Брайърмот.
— Чудесно! Разбира се, бих искал и ти, Каспаре, да дойдеш, ако имаш желание…
— Уестонг може да почака — каза старият моряк, като си запалваше отново лулата. — Морските неприятности са моя специалност.
— Но положението се е променило. Флеърмън е затворник и е твърде далеч от Топлите Морета. Това трябва ли да промени нашите планове?
— Само ако вие решите така — каза Брайърмот. — Не бих желал да прехвърлям отговорността на теб, само защото си по-важен от мен, Магьоснико — добави той, като се наведе напред и го посочи с лулата си, за да подчертае значението на думите си, — но когато става дума за магически работи, по-добре е да се вслуша човек в мнението на един Пътуващ Магьосник, отколкото в размислите на едно Джудже. Ти си този, който трябва да реши какво ще се прави, този, който трябва да ни ръководи, когато приемем план за действие. Какво ще правим?
Дъглас дълго и твърдо го гледа, след това обърна поглед към Бронзовия Бухал, който сериозно кимна, изразявайки своето съгласие. Дъглас стана от стола си и застана до парапета, загледан на югоизток, с гръб към останалите.
Пътуващият магьосник прехвърли на ум цялата магическа история на техния конфликт с Ледения Крал и сериозната отговорност, която самият той беше поел, нагърбвайки се да пренесе Перлата, която спокойно можеше да се окаже решаваща при разрешаването на конфликта.
— Имам ли знанието? Силата? Трябва да вярвам в това, щом и Флеърмън смята така. Неговите решения ще са основани на неговото мнение за мен. Моите трябва да почиват на мнението ми за него. Освен това той ми даде инструкции, знаейки, че ще отпътува за Вечния Лед, или поне аз така си мисля. Хайде, хайде, млади Дъглас, ти трябва да направиш това, което той иска от теб… само че има и още нещо!
Той най-после се обърна отново към чакащите го приятели с ясно изписано на лицето му решение. В този момент приличаше повече на мъж, отколкото на момче.
— Ще тръгнем веднага щом е удобно, Брайърмот. Само ние четиримата. Трябва колкото мога по-бързо да стигна до острова на Огурян.
— Аз мога почти веднага да тръгна. Вече съм изпратил по-голямата част от Дворцовата Стража за Уотъранд на корабите на Торнууд. Ще ми трябва не повече от една сутрин, за да предам делата си и управлението тук в опитните ръце на майка ми. Трябва да се срещнете с нея, въпреки че тя напоследък вече не се среща почти с никой друг освен с членовете на семейството ни. Флеърмън е един от нейните любимци и тя няма да ми прости, ако тръгнем без да съм те представил на нея.
— За мен ще бъде чест — каза Дъглас. — Ще ни бъде нужен бърз кораб… и ти, за да го управляваш.
— С удоволствие — каза старият моряк, като си чистеше лулата в огнището.
Дъглас реши, че има още нещо, което трябва да изяснят преди лягане. Той последва Джуджето в неговия кабинет, където принцът започна да изстрелва светкавични заповеди на своите подчинени и на цяла гвардия от секретарки — джуджета.
Той най-сетне свърши и ги отпрати.
— Стига толкова за тази вечер — каза той на Дъглас. — Някои неща просто ще трябва да почакат до сутринта.
— Няма проблеми, надявам се.
— Никакви проблеми! Нито един! Подготвям се за това от посещението на Флеърмън в края на Мъртвата Зима. Какво искаш от мен, момчето ми?
Дъглас седна на един диван и си свали левия ботуш, от който изтръска уплътнението и извади Сивата Перла.
— Сигурно си чувал от Каспар историята за това, как я е намерил?
— Да той ми я разказа. Аз разпознах Перлата по описанието му, но не казах нищо пред него.
— Така е по-добре, струва ми се. Имам доверие на Каспар Мерлин, но колкото по-малко хора знаят местонахождението на Перлата… съгласен си, нали?
— Разбира се! И сега какво?
— Първоначалният план на Флеърмън беше да скрием Перлата, докато ни потрябва, на дъното на най- дълбоката ти мина. Мисля, че знаеш това?
— Да, бяхме го обсъдили.
— Е, аз реших да не я крием. Ще я нося със себе си до Огурян. Той е единственият друг човек, освен Господарят, който знае нещо по-подробно за Перлата и за това как тя е свързана с Фриджън. След като Флеърмън е в ръцете на Фриджън, струва ми се, че е по-добре Перлата да бъде в ръцете на този, който евентуално би се досетил как да я използва.
— Разбирам — отвърна Джуджето.
— Като не знае точното местонахождение на Перлата, Фриджън винаги ще се притеснява. Може дори да допусне и някоя грешка — Флеърмън смята, че вече е направил няколко. А доколкото знам, подвижна мишена по-трудно се улучва. Затова ще я вземем с нас.
Той пусна Перлата обратно в ботуша си и здраво натъпка вътре уплътненията.
Флеърмън се подготви да се наслади на своето Морско Пътешествие. Той беше заключен в една малка каюта, която за щастие бе топла и сравнително суха — поне толкова суха, колкото и останалите каюти на кораба.
Той получаваше същата храна като всеки друг на борда, но докато екипажът мърмореше и я проклинаше, Магьосникът с няколко подбрани думи и жестове превръщаше старото осолено месо и коравите корабни бисквити в ароматно телешко печено или вкусно рагу.
Капитан Фриби не беше лош човек — или иначе казано, беше толкова добър, колкото и повечето от останалите хора — вършеше си работата и не задаваше притеснителни въпроси, когато началството командваше. Беше достатъчно опитен, за да командва тримачтов кораб и достатъчно умен, за да знае, че не трябва да се противопоставя на Ледения Крал или на негови служители от типа на Юнисед и Блейдър.
Когато се отдалечиха на няколко мили от брега, Фриби заповяда на моряците си да пуснат пленения Магьосник и му разреши да се разхожда по палубата. Между тях се завърза учудващо приятелство — Фриби направи така, че той изобщо да не среща Юнисед или Блейдър на палубата.
Те пътуваха на североизток, към пристанището, което обслужваше замъка на Фриджън, който се намираше на южната граница на огромния леден щит, простиращ се на стотици мили, чак до северния полюс на света и известен с името Вечният Лед. Пристанището няма име, съобщи той на Флеърмън един ден докато времето ставаше все по-студено и по-студено. Капитанът добави, че на „Ледената Принцеса“ й е заповядано да не се доближава до никаква земя.
— Този Херцог се страхува да не би да успееш да се измъкнеш и да избягаш — поясни Капитанът с нотка на извинение в гласа си.
