шеметна скорост.
Когато бързите Костенурки се доближиха достатъчно, рязко се разделиха и започнаха да кръжат около тях. Едната от Костенурките застана срещу тях, усмихвайки се и кимайки с глава.
— Аз съм Скимър — каза тя с писклив глас.
— Радвам се да се срещна с теб, Скимър! Аз съм Дъглас Брайтглед, а това е Мирн Менстар от остров Флоуринг.
— Добре познавам „Гълъбицата“ на Менстарови — каза Костенурката, като закима още по-бързо към момичето. Мирн се усмихна и я потупа по главата за поздрав. Костенурките винаги са били приятели на рибарите. Много често я бяха придружавали по време на гмурканията й.
— Досега не знаех името ти, но добре познавам твоята грация и жизнерадост — каза тя. Това очевидно бе най-подходящото нещо, което можеше да каже, защото другите две костенурки също се приближиха, за да се запознаят с младата двойка, усмихнати и кимащи с глави. Те заразказваха как винаги са се наслаждавали на красотата на „Гълъбицата“, когато пори водите над тях.
— А и имаме един общ приятел — каза Скимър на Дъглас. — Ние също познаваме и обичаме Каспар Мерилин…
— Старият Каспар! — извика младият Магьосник. — Виждали ли сте го наскоро?
Липър, втората Костенурка каза:
— Познавахме го преди много години, когато беше корабокрушенец на остров Флемпт.
— Да, той ми е разказвал тази история.
— Видяхме го, също така, преди два дни в Морето. Ние пренасяхме информация от Огурян. Каспар сега командва шхуната „Диамантено острие“.
— А „Диамантеното острие“ е флагманският кораб на Принца на Джуджетата Брайърмот от Дуелмленд — обясни Дъглас на Мирн. — Радвам се, че са добре.
— Огурян ще е доволен, когато пристигнат. Те бяха много разтревожени от твоето изчезване… докато един Дух не донесе твоето съобщение. Огурян ни помоли да те намерим и да ти предадем, че изпраща кораб, за да те прибере от острова.
— А сега, когато откриваме, че всъщност ти ни търсиш, вместо ние да търсим теб, с какво можем да ти помогнем? — добави третата Костенурка, Спинър.
Дъглас обясни. Скимър, говорителят на тройката, цъкна с усмивка.
— Не е трудно да се събуди Хорниад. Трябва само да се доближите до ухото му и да прошепнете „мида“. „Мидена чорба“ върши същата работа два пъти по-бързо.
Спинър, най-младият от тримата, бързо се засили към най-близката и най-голяма Морска Змия и заплува около рогатия й край.
Звярът веднага се размърда. С отчайваща бавност той се изви и вдигна главата си, обръщайки я към тях.
— Елате по-близо — изписука Спинър. — Той ще говори с вас.
Когато се приближиха достатъчно, Червеят се протегна към тях.
— Колко ли е дълъг всъщност? — прошепна Мирн на Дъглас, без да успее да потисне трепета, който я беше обзел.
Огромните му сини очи сега ги наблюдаваха съвсем отблизо с интерес, но светеха нежно, а не студено, както бе очаквала Мирн.
— Радвам се… да ви срещна, както и всички останали ще се радват… когато се събудят — чуха те гласа му направо в главите си, вместо да звучи в ушите им. — Струва ми се, обаче, че съм ви виждал и преди. Знам, че съм виждал младата дама да плува из мидените легла и над коралите… но може и да е била някоя друга, досущ като нея.
— Вероятно съм била аз — каза Мирн, като представи себе си и Дъглас. — Ако бях разбрала, че ме наблюдаваш, сигурно щях да се вцепеня от страх. Но сега, след като се запознахме, вече изобщо не се страхувам от вас.
— Щастлив съм… да чуя това — каза звярът още по-бавно. — Но… аз забравям добрите обноски. Моето име е… (последва непроизносим съскащ звук).
— О, Господи! — въздъхна Мирн. — Страхувам се, че никога няма да успея да произнеса името ти.
Хорниадът тъжно поклати предния си край, но каза:
— Наричай ме с каквото искаш Човешко име. Аз ще разбера, че става дума за мен.
След известно колебание, те решиха, че ще го кръстят Хорацио, име, което някак му отиваше, а и дори, като че ли му харесваше.
През това време Костенурките весело будеха всички останали Морски Змии, след което имаше дълги обяснения и взаимни представяния. Червеите се извиниха вежливо и после отидоха да се хранят в едно близко мидено легло. Когато свършиха, Хорацио внимателно показа на Дъглас и Мирн как Хорниадите засаждат перлени зърна в най-добрите от останалите миди.
Хорниадите с удоволствие откликнаха на предложението на хората от остров Флоуринг и вежливо заявиха, че срещата с официални представители от острова ще бъде само формалност, на която, обаче, те ще се радват.
— Ние виждаме предимствата и за вас, и за нас — каза Хорацио на Мирн. Насрочена беше и дата за срещата за след няколко дни. Междувременно Дъглас говореше с другите Червеи, опитвайки се да ги убеди да вземат участие в Морската Битка.
— Ние сме роднини на Морските Дракони, макар и да сме много по-миролюбиви и по-възпитани от тях. По-трудно се ядосваме — отвърнаха му те. Обещаха да помислят върху предложението му за присъединяване към флотата. Познаваха и уважаваха Огурян за добрините, които беше сторил, но… взимането на решение изискваше дълъг и бавен размисъл.
Всъщност, както Дъглас откри, Хорниадите бяха бавни във всичко, освен когато проявяваха гостоприемство, интелигентност и приятелство. Когато той сподели това си наблюдение, целият клан се зарадва извънредно много.
Те изплуваха до „Гълъбицата“ и протегнаха ръце, за да се изкачат на борда. Тогава някой грубо стисна китките им и те бяха изтеглени на борда. И двамата бяха безцеремонно натикани на дъното на лодката.
— Кои сте вие? — попита Дъглас, когато успя да си поеме дъх и да събере мислите си. Студеният вечерен вятър го караше да трепери, но той успя да изконтролира тялото си.
— Ние сме пирати — чу да изрича с гладък и мазен глас една от петте фигури, наредени около тях. Остриетата на голите саби зловещо проблясваха на звездната светлина.
— Аз съм Царят на Пиратите — обяви гласът. Последва метален звук от прибиране на меч в ножницата и после някой отвори един от капаците на фенер, който освети лицето на говорещия.
— Юнисед! — възкликна Дъглас преди да помисли. Той преглътна следващите си думи. По-добре щеше да бъде претендентът да не знае, че е пленил Пътуващия Магьосник на Флеърмън.
— Познаваш ли ме? — попита Юнисед, изненадан и горд от това.
— Това сега няма значение — прекъсна го друг, по-груб глас. — Завържете ги здраво и им запушете устите. Трябва да разузнаем обстановката преди изгрев слънце.
Мирн извика повече от гняв, отколкото от страх, когато един от пиратите хвана китките й и ги завърза. Дъглас започна да нашепва магия, но някой изотзад му запуши устата, а други двама пирати го овързаха преди да успее да направи някой магически жест.
— Е, рибарче — каза грубият глас. — Ние сме се запътили към твоя остров. Ще грабим, ще похищаваме, ще палим и горим и ще откраднем всички перли и корали, след което ще отидем някъде другаде, за да правим пак същото.
— Хвърлете ги зад борда — извика един от пиратите. — Макар че момичето не е много лошо. Викам, да хвърлим момчето и да запазим момичето!
— Я си затваряйте устите — тросна се Юнисед. — Кой е Капитан тук, а? Първо ще ги разпитаме и след това ще решим какво да правим с тях. Не обръщайте внимание на грубите думи, госпожице — каза той тихо на Мирн. — Ще Ви направя моя лична прислужница и Вие ще ми поднасяте закуската в леглото всяка сутрин.
Мирн го изгледа без да каже нищо.
— Ако ни сътрудничите, може и да доживеете до залез слънце — заплаши Блейдър Пътуващия
