остров. Всяко пристанище е добро при буря!
— Или в този случай — всяко пристанище е добро при пожар — каза Дъглас на Овал, като се мъчеше да надвика шума. Заведи ме до кораба. Вече ще мога да се справя с онези, които са останали.
Дъглас накара пламъците да продължат да се вият нагоре, за да насърчи бягащите пирати. Когато Костенурката стигна до кораба, Дъглас видя как във водата до нея се появиха два други черни силуета, които излязоха на повърхността.
— Та това са Костенурките! — извика той изненадано. — Това са Липър и Скимър! Какво правите, вие двамата, тук?
— Пренасяхме съобщения между Огурян и Флеърмън, който е на онзи кораб — обясни Скимър.
— Флеърмън е там? Чудесно! — каза Дъглас, като замаха ентусиазирано към приближаващия се кораб. На палубата се показаха няколко фигури, които му отвърнаха.
— Погрижи се за кораба, Млади Магьоснико — посъветва го Скимър. — Ние ще наблюдаваме екипажа и ще му помогнем да стигне успешно до някое пристанище, дори и да е само, за да ги обесят.
— Съмнявам се, че Огурян някога е обесил някого — каза Овал, — но ще дойда с вас, момчета, за да ви помагам. Аз може и да съм бавна, но съм по-силна и по-голяма.
Дъглас сам се изкатери на борда на кораба, като през цялото време трепереше при мисълта, какво може да направи Юнисед като разбере, че безопасността на шестте момичета от Флоуринг е последният му коз.
Той се прехвърли над перилото, спъна се в едно въже, същото, което по-рано бе повалило и Блейдър и падна на колене. Някакво изсвистяване над главата му и последвалият тъп удар го стреснаха. Той погледна нагоре и видя една грамадна кама да трепти, забита в перилото, само на няколко сантиметра от главата му.
Юнисед, с ужасяващо лице, разкървавен и разчорлен, се хвърли към него с високо вдигнат меч.
Дъглас бързо се търкулна встрани и изпрати една розова светкавица срещу стоманата на полуделия си враг. Заслепен от светлината и зашеметен от силния електрически удар, Юнисед изпусна меча си, изпищя и покри очите си с ръце.
Пътуващият Магьосник се изправи и пристъпи напред, като сграбчи бившия властелин за колана и с един мощен тласък го изхвърли през перилата в морето. Юнисед изпищя ужасено и цопна във водата.
— Пази се от акулите! — не можа да се сдържи да не извика Дъглас след него. Овал се появи под пляскащия с ръце разбойник, който, при вида на грамадната глава на Костенурката, спести много неприятности на всички като припадна веднага. Той щеше да се удави, ако внимателната Костенурка не беше захапала ризата му с уста.
Дъглас скочи на крака, погледна за миг Капитана и Блейдър, които все още бяха в безсъзнание, изтича до предния люк и се спусна по една стръмна стълба, където, с една яростна синя светкавица разби огромния железен катинар на вратата пред себе си.
Шестте млади момичета от Флоуринг се бяха събрали до отсрещната стена, настръхнали, с вдигнати юмруци. Пред тях стоеше Мирн, изцапана, с разкъсани дрехи и невчесана, държеше в двете си ръце едно парче дърво, кой знае откъде намерено, и се беше приготвила да удря.
— За бога, Мирн, остави това, или някой, например аз, може да пострада!
— Това е Магьосникът! — възкликнаха едновременно девойките. Мирн погледна към Дъглас, усмихна се уморено, изпусна тежката тояга и падна на палубата. Дъглас притича напред и успя да я хване миг преди да падне.
— Можех да те убия — измърмори тихо Мирн.
— Вече няма нужда да се защитаваш — каза Дъглас. — Елате всички на палубата. Пиратите си отидоха, а единствените двама, които са останали на борда, са в безсъзнание. Но трябва да ги завържем преди да се свестят.
— Знам няколко моряшки възела, които умирам да изпробвам върху тях — извика една от спасените девойки и с весели викове и смях всички се втурнаха нагоре. Когато се изкачиха на палубата, те видяха как една лодка от „Ледената принцеса“ се приближава към кораба.
Бронзовият Бухал прелетя шумно и кацна на една рея, последван бързо от Черния Пламък.
— А където е Черният Пламък, там е и Флеърмън Флоуърстолк — извика Дъглас на Мирн.
— О, господи, Флеърмън Флоуърстолк е тук, а аз не съм си мила косата и лицето от три дни! — завайка се момичето.
— И за това ще имаш време само след няколко минути — чу се гласът на Флеърмън някъде зад борда. — Я ни подайте ръка, за да можем да обявим този кораб за пленен в името на Конфедерацията на Светлината.
В този момент вече и шестте момичета от Флоуринг се разплакаха със сълзи от радост за това, че са спасени. Когато Флеърмън се качи на борда, те се насъбраха около него и приеха с радост носната му кърпичка, многократно умножена, така че всяко момиче имаше по една в ръцете си, с която да си избърше сълзите и наслоената по лицето мръсотия.
Всички, освен Мирн, която се изтри с носната кърпичка на Дъглас, въпреки че тя бе мокра и миришеше на сол от дългия му престой във водата.
— Е, Пътуващ Магьоснико — каза Флеърмън с престорено сериозен глас. — В бързината да се присъединиш към дамите долу, си оставил тук на палубата някоя и друга недовършена работа. Този човек там, който си държи главата, е известният Генерал Блейдър, известен по-рано в кръчмите на столицата и един от най-големите разбойници, които някога са съществували. Другият не мога да го позная, но ми прилича на пират.
Блейдър, кривейки се от болка, изръмжа:
— Кой ме удари? Ти ли, малкият?
— И Юнисед имаше пръст в тая работа — отвърна Дъглас.
— Негово Височество — изрева Блейдър, изправяйки се в цял ръст, макар и с много мъка. — За теб той е „Негово Величество“.
— Вече не е — каза Флеърмън, като пристъпи напред и направи знак на екипажа на лодката да поеме пленниците. — Торнууд вече зае полагаемото му се място и титлата на баща си. А Юнисед е в наши ръце и скоро ще бъде изправен пред съда.
— Наказанието за Юнисед е смърт — отбеляза Бронзовият Бухал, който бе поздравил с облекчение Дъглас и се бе представил на Мирн.
— Или дори нещо по-лошо! Огурян, който е господар на тези места, смята да ги заточи и двамата с Юнисед на някой изолиран остров — каза Флеърмън, като се усмихна. — А кой ли би искал да бъде около тия двамата в продължение на години?
Дъглас и Мирн стояха на палубата на „Боровата треска“ докато той си проправяше път към кея на пристанището в Уотъранд. Овал, Скимър и Липър плуваха около кораба, който тълпата приветстваше от кея с радостни възгласи, а трите големи Морски Чайки, Буревестникът и Бронзовият Бухал пищяха, грачеха и изразяваха своите благопожелания от висините.
— Хубав край за едно пътуване — отбеляза Флеърмън, който бе останал на борда като пътник. — Но, млади хора, помнете, че това е краят само на една част от приключението. То продължава довечера и утре, и далеч напред.
— Може би ще успея да се наспя поне една нощ — каза Дъглас, като се облегна на перилото.
— На война винаги е така — отвърна Флеърмън докато наблюдаваше как новият екипаж на кораба спуска стълбата към кея. — Бързай и чакай. Няколко минути възбуда и после цели дни скука и нетърпение.
— Подсетете ме да не се оплаквам през следващия период на скука — каза Мирн сериозно. — Кълна се, че има и по-лоши неща от това. Гледай, Дъглас, това са баща ми и братята ми!
И тя се втурна напред, като дърпаше младия Магьосник за ръката.
Флеърмън ги последва, крачейки до Черния Пламък, а на рамото му стоеше Бронзовият Бухал и си разменяше на шега птичи обиди с Морските Чайки.
Глава деветнадесета
