На един нищожен подземен остров, в пълна с вода пещера под замъка, Юнисед и Блейдър очакваха произнасянето на присъдата си, пазени от цяло стадо оранжево-черни тигрови риби с изключително остри зъби. Когато Огурян отиде да ги види, Флеърмън и Дъглас се присъединиха към него.
— Какво ще стане с нас сега? — скимтеше Юнисед, изправен пред най-големите си врагове. — Флеърмън, ти винаги си бил благороден човек! Няма да оставиш тези риби да ме разкъсат, нали? Те имат страшни зъби и много лош поглед.
— Трябваше да се заемеш с отглеждането на овце — каза Флеърмън сериозно и този път Дъглас не забеляза никакво весело пламъче в очите му. — Говорих с Огурян за теб и Блейдър. И двамата сме съгласни, че за нищо не ставате, а още по-малко ако сте мъртви. Като се има предвид броя на добрите, а дори и лошите хора, които сте убили, много от нас мислят, че и вие самите заслужавате особено мъчителна и болезнена смърт.
— Не, не! — изпищяха и двамата затворници, треперейки върху скалите.
— Той ме караше да го правя — извика Блейдър, като сочеше Юнисед с двете си оковани ръце.
— Лакей! Подлизурко! Мазен плъх! — крещеше бившият Херцог, като се опитваше да удари другаря си.
— Ако слушаме Брайърмот, би трябвало да ви затворим на тъмно в някоя дълбока подземна мина завинаги, така че никога да не видите слънцето отново.
— Добрият стар Брайърмот! По-добро е от смъртта! — извика Юнисед.
— Да, да, изпратете ни в мините! — молеше се Блейдър.
— Не, не — подигра се Флеърмън. — Това няма да е вашата съдба. Огурян смята да ви заточи на едни напечен от слънцето, изоставен атол, далеч от обичайните морски пътища, където ще бъдете оставени на спокойствие и където ще си бъдете само вие двамцата.
— Само вие, двамата злодеи — подчерта Огурян. — До момента, когато наистина не се покаете и не промените живота си така, че всички да са доволни от вас. Докато не станете обикновени хора в един свят на обикновени хора — занаятчии, фермери и овчари.
Двамата затворници бяха толкова зашеметени, че не можеха да кажат нищо. Мисълта, че ще трябва да прекара дори само още няколко часа с бившия си господар, накара Блейдър тихо да вие от ужас и да моли за милост. Когато Магьосниците напускаха пещерата, двамата затворника продължаваха да се ругаят и да си викат един на друг.
— Ще мине доста време, докато си научат урока — рече замислено Дъглас. Флеърмън кимна с глава.
— Още по-добре — каза твърдо Огурян. — Ще разполагат с много време за това.
— Флотилията на Фриджън се приближава — предупреди ги Огурян по-късно през деня. — Моите разузнавачи съобщават, че е напуснал Вечния Лед. Ако вятърът не се промени, той скоро ще пристигне точно там, където ние смятаме да започнем боя. Ще последва голяма Морска битка. Ние всички ще станем бойци.
— Също така и ще се притесняваме, струва ми се — каза Мирн. Тя погледна Дъглас по един особен начин, при което двамата по-възрастни мъже, които забелязаха погледа й, се спогледаха с учудване и задоволство.
— А какво ще правим ние? — попита Дъглас Водния Магьосник, който се бе изправил, висок и величествен в своята морскосиня роба.
— За утре сутринта съм свикал среща с моите капитани и предводители на групи. Ще обсъдим стратегията и тактиката и ще разпределим местата в боя. Тук е Торнууд с неговите капитани…
— Много ще се радвам да срещна Торнууд отново — възкликна Дъглас. — Бих искал да се бия до него.
Огурян погледна Флеърмън и този път, при вида на нетърпението, обзело младия Магьосник, и двамата си размениха по една усмивка.
— Ще видим, Брайтглед, къде ще има нужда от теб. Утре сутринта в девет бъди в голямата зала. Не закъснявай.
Дъглас кимна.
— А може би, Госпожице Мирн, бихте искали тази вечер да се разходите по скалите на Уотъранд и да ги сравните със скалите в северния край на Флоуринг?
— О, да, господине, стига да се приберем навреме за вечеря. Както знаеш, майка ми пристигна, а тя не гледа с добро око на момичета и магьосници, които се разхождат по скалите след залез слънце.
Двамата по-възрастни Магьосници ги гледаха как се отдалечават. Огурян сви устни с леко неодобрение.
— Знаеш ли, Магьосниците рядко се влюбват, но ако това се случи, то е твърде силно! — каза Флеърмън, като безпомощно вдигна рамене. — А и може много да им увеличи силата.
— Утре ни чака конференция — каза с въздишка Огурян. — А на следващия ден вероятно вече ще сме по палубите на корабите си. Готови ли са те, стари приятелю?
— Ще се справят. Аз съм готов. Ние постигнахме твърде много за една-две години, Огурян. Преди една година, даже и преди месец, битката щеше да е много по-тежка. Но сега ми се струва, че имаме всички шансове да спечелим в тази битка.
— На Фриджън му е докладвано — аз уредих това — че Перлата е била отново загубена. Той ще бъде притеснен и малко по-разсеян поради това.
— Но вие нали знаете къде е Сивата Перла? — попита Брайърмот, който се присъедини към тях.
— Вярно е, мой грозен и къс приятелю — усмихна се Флеърмън. — Тя бе намерена от Морския Пламък на дъното, на мястото, където бе потънала в ботуша на Дъглас.
— Няма да е добре да подценяваме силата и хитростта, или злият гений на този Леден Крал — каза Възпитаникът на Водата сериозно.
— Аз не ги подценявам — отвърна Флеърмън. — Нито пък Снежко тук до мен. Ако ние си говорим с насмешка, то е само за да успокоим малко страховете си.
— Е, разбирам ви тогава — каза Огурян и кимна. — Де да можех и аз да съм така. Аз съм много притеснен за това, което ни предстои. Може един или всички от нас да умрат преди да е минало много време.
— Аз си мисля за тези, които най-много обичаме, и за това, че може смъртта да ни ги отнеме — каза Флеърмън. — Не бих могъл да се разделя с момчето. Той е наистина синът, който никога не съм имал. Но трябва да рискувам живота му.
Флеърмън положи ръка на рамото на Водния Магьосник.
— Огурян, ти трябва скоро да си избереш Чирак. Наистина трябва! Магьосниците не живеят вечно, а твоите познания и магии трябва да се предадат на някой, иначе и те ще умрат.
— Ще ти кажа, тогава — отвърна другият. — Вече съм си избрал Чирак, и изборът ми може би ще те изненада. И ще те зарадва, може би. Веднага щом я срещнах, разбрах, че дъщерята на рибаря е идеален кандидат.
— Чудесни новини! Попита ли я вече? — запита Брайърмот, който вече бе започнал да мисли за вечеря, вместо за чираци и магьосници.
— Говорихме надълго и нашироко за това тази сутрин, и утре, точно преди да свърши Военният Съвет, смятам да го оповестя. А сега на вечеря.
— Много правилно и подходящо предложение — каза Джуджето, като си оправяше широкия колан. — Морският въздух, както знаете, дава огромен апетит на малките и грозни хора.
— И на магьосниците също — съгласи се Флеърмън.
— А ти за кой мислиш, че говорех аз? — изръмжа Джуджето през смях.
Голямата Приемна Зала бе претъпкана с Хора, Феи, Джуджета, Елфи, Пикси, Никси, Браунита насядали върху подредени в редици столове, гледащи към един висок подиум… Смъртни и Почти Безсмъртни от всички видове, големини, форми и цветове, от фермерите в Милицията на Херцогството и рибарите от Флоуринг до Фееричните Нереиди под управлението на Принц Едх и Дворцовата Стража на Джуджетата от Дуелмленд, всички бяха тук.
Не всички бяха с човешка форма. Някои лежаха по корем върху пода пред подиума или бяха впили остри нокти в перилата на балкона като Великите Бели Чайки.
