Само за няколко минути Костенурките намалиха наполовина състава на Медузите, а останалите живи медузи се разбягаха на всички страни. Змиорките, вестоносците на флотилията, които бяха във втората редица, побягнаха пред напористата атака на Костенурките и се изпокриха между киловете на корабите.
Докато бушуваше краткото сражение, Скимър се промъкна измежду корабите и намери най-големия кил, този на „Снежната Буря“. Той бързо се насочи към средата на кораба и долепи дясната си ушна мида до кила.
На сутринта Огурян вече бе подробно информиран за взетите решения и издадените заповеди по време на събранието в кабината на Фриджън.
Времето на изток, запад и юг бе прекрасно, но целият северен хоризонт беше покрит с огромни черни облаци, които се извисяваха до зенита и сякаш се търкаляха към тях.
— Ето го и Фриджън! — каза Огурян на Торнууд, Командира на неговата флотилия. Те се разхождаха по палубата на бързия флагмански кораб „Дарение“.
— Значи този следобед ще се бием — каза Херцогът, като се пресегна, за да усети дръжката на меча си.
— Според Скимър, Фриджън смята да ни нападне, тогава когато остават само два-три часа светлина и да изпрати най-конвенционалните си сили срещу нашия център.
— Неговите Хора са по-добри бойци през деня, разбира се. Ако не може да ги вижда, той няма да може и да им се довери — отбеляза Торнууд. — Но Баншите са друга работа.
— Нашата задача е да пречупим първата линия на Фриджън, Хората му. Ще трябва, както можем, да се справяме с атаките на нощните същества.
— Чудя се какво ли правят в момента Дъглас и старият Огнегадател — каза Брайърмот, като точеше острието на бойната си брадва. Но Възпитаникът на Водата вече се бе обърнал, за да говори с един от своите офицери.
Флеърмън и Дъглас бяха седнали около една малка масичка на задната палуба на „Дъщерята на Пламъка“, закусваха обилно и наблюдаваха как черните облаци се движеха на югоизток. Северните ветрове от Вечния Лед се забиваха стремглаво в силния, топъл вятър, който се носеше от Бойните Плитчини и двете въздушни маси се изтласкваха нагоре и надолу, и влагата в тях се превръщаше в плътни черни облаци, натежали от дъжд. Светкавици и гръмотевици постоянно цепеха небето. Въздушни вихри се опитваха да откъснат мачтите на корабите и да потопят по-малките от тях.
— Морският Огън няма да срещне трудности при донасянето на Перлата дотук въпреки времето, нали? — попита Дъглас.
— Бурите не притесняват Асраите — отвърна Флеърмън, настанявайки се по-удобно. — Аз самият се чувствам доста доволен, че не се намирам там, под тая облачна покривка.
Повърхността на Морето изглеждаше назъбена. Вълните се хвърляха една срещу друга в редици и скачаха високо нагоре, като че се опитваха да стигнат до надвисналите над тях облаци.
Корабите на двете Флотилии, които сега вече се виждаха, също подскачаха нагоре-надолу, и се въртяха подхвърляни от вълните, а въздушните и водни течения дърпаха гредите им и се опитваха да ги разкъсат, карайки ги да издават стенания и стонове като живи.
Фриджън, излязъл от леденото си убежище, се бе навел непредпазливо напред през перилата, а около него лакеи и прислужници вееха с ветрила и мокри кърпи, за да го охлаждат.
В бушуващите под него води Фриджън видя дълги, дебели намотки и черни матови люспи, които се гърчеха и шаваха, а след това и една плоска, грозна муцуна украсена с трионообразна челюст. Главната Змиорка се ухили нахално на своя Господар.
— Какво казваш? Какво? — изрече Фриджън с ужасен глас, като се опитваше да се пребори със стомаха си, докато корабът се люлееше страховито по вълните. — Кажи ми бързо. Започваме атаката.
— И си късметлия — присмя се Змиорката. — Ние тук долу се бием за живота си от снощи. Четиридесет от най-силните, най-дългите ми другари вече загинаха.
— Нещастна пародия на змия и риба! Какво очакваш, да се пребориш с враговете ни без жертви ли? Какво друго имаш да ми кажеш, освен да се оплакваш по този глупав начин?
Главната Змиорка заскърца със зъби, но каза:
— Трябва да знаеш, че флотилията ти се приближава към плитчини, движещи се пясъци, скали и рифове. Ще трябва да се движите с максимално внимание.
— Ваше задължение е да ни насочвате сред препятствията — извика Фриджън. — Нито един кораб не трябва да заседне или да се удари в риф, чуваш ли?
— Ще направим, каквото можем. Ние мразим врага не по-малко от всеки друг. Само че не можем да насочваме и направляваме всичките кораби едновременно. Ще се погрижим за големите, но малките ще трябва сами да се справят. Освен това ние не плуваме бързо, а много от тях, особено фрегатите, са твърде бързи за нас.
Фриджън обсипа зъбатата змиорка с ругатни и псувни, но в крайна сметка се съгласи с нея. Нищо не можеше да направи сега за оределите редици на змиорките.
— А какво става с Медузите? — попита той.
— Опитваме се да ги съберем. Може би те ще могат да се погрижат за по-малките кораби. Може и да не успеят. Ще се опитаме. В най-добрия случай можем да ги наредим като параван пред вас.
— Очаква се, че когато започне битката, движенията ще се забавят — каза замислено Фриджън. — Дръж всичките си гадини в пълна готовност. Никакви отклонения!
— Трудно е да се обещае това, когато наоколо вероятно ще е пълно с прясно месо — каза Змиорката скептично.
— Нещастници! Защо въобще трябва да ви търпя? Ако не си гледат работата, убий ги! Фрегатите ще трябва сами да се грижат за себе си. В крайна сметка, това са най-добрите моряци в Моретата, или поне така са ми казвали нееднократно. Ще видим.
Той разгледа наближаващата флотилия на Огурян и неговите офицери му показаха флагманския кораб „Дарение“ на Торнууд, както и някои други от по-големите кораби на Конфедерацията. Планът остава в сила, уведоми ги той. Според него те трябваше да се вклинят в центъра, да разделят флотилията на Конфедерацията и да победят поотделно всяка от двете половини.
Като ръмжеше от задоволство, той подаде телескопа си на Клангън.
— Повикай ме, когато сме на един изстрел разстояние. Стой на палубата, Клангън. Никакво некадърно и подсмърчащо криене долу в каютата! Пращай ми вест през половин час. И ми донеси нещо студено за пиене.
После той се запъти към студените удобства на ледената си стая.
Наредени в редица пред високите кораби на Торнууд, триста Костенурки тракаха и писукаха нервно. Скимър ги изгледа за момент и се обърна към един младок под себе си:
— Бързо отплувай до „Дарение“ — заповяда той — и им кажи, че сме готови.
— Да, сър! — изписука младокът и се понесе като стрела. Скимър проследи с гальовен поглед как той се отдалечава и се обърна, за да поведе своята редица:
— Смело и напред, приятели! Нима очаквате да живеете вечно?
На борда на „Дарение“ всичко също бе готово. Джуджетата проверяваха своите къси мечове, остри боздугани и добре наточените си брадви. Браунитата опъваха големите си лъкове и забиваха в реите до краката си остри стрели. Дивото люлеене на мачтите не ги притесняваше. Те бяха свикнали да стрелят от клони, които вятъра люлее.
Хора, Елфи, Феи, Джуджета, Браунита, Пикси и Никси си говореха помежду си за домовете и семействата си и за отминали битки. Всички се опитваха да не гледат към приближаващата се флотилия.
По същото време на корабите и галерите на Фриджън цареше страхотна врява. Сержантите бълваха едновременно ругатни и заповеди с цяло гърло. Те вече бяха прегракнали от крещене.
Техните бойци им отвръщаха с мълчаливо отчаяние и яростни погледи, веднага щом сержантите си обърнеха гърбовете. Нервите на някои не издържаха и нерядко си разменяха удари с юмруци камшици или с плоската страна на мечовете. В някои случаи, в действие влизаха и остриетата на мечовете и
