Опитвайки се да не се сблъскат помежду си, корабите на Фриджън се въртяха напред-назад в зле координирана маневра. Три от петте кораба горяха, и огневата им мощ бе сериозно намаляла. Огнени стрели от техните стрелци многократно се забиваха в корабите на Торнууд, но безрезултатно. Преди да отплуват от Уотъранд Флеърмън бе направил почти всеки сантиметър от корабите, мачтите и такелажите на Конфедерацията пожароустойчиви.
— Време е да започнем планираното отстъпление към Плитчините — предложи Торнууд на Огурян.
— Давайте, милорд Херцог. Нощта наближава. Това е времето, от което най-много ме е страх за нашите бойци.
Торнууд заповяда да бъдат вдигнати нови сигнални знамена на мачтата на флагманския кораб и новата маневра започна. Корабите на Фриджън се мотаеха неуверено наоколо, като не знаеха какво да правят.
Фриджън накара да му сервират вечерята на палубата по време на затишието. Тя все още плуваше в кръв, но той бе решил, че за един командващ е добре да бъде видян от офицерите и хората си. Към него се приближи един грозен, приличащ на жаба младеж, който почтително докосна шапката си.
— Сър, врагът отново променя своя курс…
— Кой си ти? — прекъсна го Ледения Крал. — Аз не те познавам. Защо се осмеляваш да ми говориш?
— Драгъл, бившия Трети Офицер на „Снежната буря“, сир.
— По дяволите! Защо се обръщаш ти към мен, твоя екзалтиран Крал, а не тоя страхливец, твоя Капитан?
Младият мъж отвори уста, за да отговори, но Фриджън го надвика. Да се заяжда с подчинените си бе любим негов спорт.
— Хайде, говори, сополанко такъв! Да не са ти простреляли езика? Защо не мога да получа отговор от теб, нещастно недоразумение на природата?
Драгъл погледна краля си с пълно презрение и извика с глас, трениран по множество палуби, сред боеве и бури:
— Сир! Аз бях Трети Офицер, но този идиот, вашият Капитан, има непростимото неблагоразумие да бъде прободен от стрела на Брауни, и умря, след като върхът й се подаде от лявото му ухо. Това ме повиши в чин до Втори Офицер за цели дванадесет и половина минути. След това новият Капитан, бившият Втори Офицер, падна в Морето, вместо да се остави да изгори жив, когато в краката му се заби едно от огнените гюллета на противника. След това аз самият станах Капитан, и съм на този пост вече от час.
Фриджън възкликна от изненада, но преди да успее да каже каквото и да било, Драгъл продължи да говори с цяло гърло:
— Като ваш нов Капитан, аз ви докладвам, че лакеите на Огурян, които до този момент водиха боя с въображение, смелост, и най-вече с успех, извиват на запад, и че тези глупаци, които вие сте сложили да командват другите ви кораби, ги оставят да се изплъзнат! Аз предполагам, че те очакват вашите заповеди. Аз лично нямам никакво намерение да се нося безцелно по вълните, докато вие свършите вечерята си.
Той замълча, останал без дъх. Фриджън го изгледа с изненада и ново уважение.
— А, да, да… — успя да каже той най-сетне. — Какво предлагате, Как-ви-е-името?
— Драгъл, сир. Капитан Драгъл.
— Да, добре, Капитан Драгъл, а,… защо не продължите вие самият? Вие като че ли сте в най-подходяща позиция да прецените какво трябва да се направи сега. Лично аз съм стратег, а не тактик. Той беше, както казахте, идиот — този как-му-беше-името, с глупавата стрела в ухото си.
Драгъл, който не знаеше какво да каже, се обърна на пети и заяви на висок глас на целия кораб:
— Слушайте сега, боклуци такива! Аз сега съм Капитан на това разкапано корито и Адмирал на Флота. Веднага ще спрете с тези викове, стонове и всякакви други звуци. С други думи, млъкнете, или ще се намерите зад борда!
Внезапно и много изненадано мълчание обхвана целия кораб.
— Чуйте командите ми, да ви вземат дяволите езиците, прогнилите зъби и късогледите очи! Кормчия, курсът е право на запад след врага! Старши Матрос, опънете всички платна. Боцмане, започнете веднага да оправяте такелажа. Сигналист, искам този сигнал веднага да се изпрати до всички кораби. И най-вече искам тишина. Тишина!
След като няколко от по-шумните Тролове бяха промушени и хвърлени на чакащите вечерята си Змиорки, на палубата наистина настъпи пълна тишина. Екипажът трескаво преглеждаше нанесените от битката щети. След час отново плуваха напред, следвайки корабите на Огурян.
— Умно момче — отбеляза Фриджън пред Клангън, който отново се беше появил на палубата, когато целият шум затихна. — Харесва ми. Радвам се, че го избрах за Капитан на този кораб и за Адмирал на Флотата.
— Бога ми! — възкликна Клангън. — Виж как се набират!
— Говори правилно — сряза го Леденият Крал. — Донеси ми нещо студено с твърд сос.
Драгъл докладва, че корабът е отново готов за бой.
— Това, което трябва да направим, е да ги разделим и да ги победим на части — предложи Фриджън, който вече не беше толкова сигурен в стратегията си.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — каза Капитанът грубо, като се пресягаше към чинията с яденето. Той не бе ял от дванайсет часа, а командването му отваряше огромен апетит.
— Хайде, хайде! — извика Драгъл след няколко минути и моряците се затичаха към мачтите и се закатериха по въжетата, подкарани от нетърпеливия глас на капитана.
— Какво? Какво правиш? Отмени тази заповед! Та ние ги настигнахме! Не обръщай курса точно сега.
— Ти може да си крал и да знаеш как се носи корона, но си сакат новак в управлението на кораби — извика в отговор новият Капитан. — Обърни го рязко встрани! — извика той на кормчията с цяло гърло. „Снежната буря“ пияно се залюля и няколко минути по-късно цялата флотилия я последва. Сега вече те се носеха на юг, гонени от Северния Вятър.
— Но… но… — измънка Фриджън, който едва се сдържаше.
— Спокойно, Кралю — посъветва го Драгъл. — По-добре не говори, за да не те мислят хората ти за глупак.
— Аз ли? Глупак! Аз!
Но нещо в самоувереността на Капитана го накара да се спре и да си възвърне самообладанието. Ако грозната жаба се окажеше, че е сбъркала, винаги можеше по-късно да го набучи на шиш, да го вледени, или да го заточи на някой самотен остров, реши той.
Когато цялата Флотилия се изви и проточи на юг, движейки се все по-бавно и по-бавно с отмирането на северните ветрове и появата на топлия южен бриз, Фриджън отново извика Капитан при себе си.
— А сега да чуя, каква беше причината за смяната на курса?
— Лесно е да се обясни, ако човек си използва главата, вместо устата — отвърна Капитанът саркастично. — Щяхме да заседнем на един риф. Видях пред нас плитчини, и една от почти безполезните ти Змиорки ни сигнализира, за да ни предупреди. Нямаше време да се консултирам с никой, ако исках да продължим да плуваме.
— И какво тогава ще правим сега? Ще продължим до Уотъранд, за да ограбим съкровищата на Огурян ли?
— Съкровищата няма да ни помогнат, ако не си разчистим сметките с Господаря на Водите първо, Сир. Той просто ще ни нападне докато сме в пристанището, или на връщане към Вечния Лед, макар че трябва да кажа, че не разбирам защо въобще някога трябва да се връщаме в това забравено от слънцето място.
— Х-ъ-ъ-ъ-м! — отвърна Леденият Крал. Той в момента твърде много се нуждаеше от Драгъл, за да си позволи да го превърне мигновено в ледена шушулка.
— Трябва да подмамим Огурян навън от неговите Плитчини, които той явно добре познава, и да го накараме отново да започне боя. Междувременно, можем добре да се възползваме от няколко часа, през които да се наспим, нахраним, и да ремонтираме каквото можем. И снабдителните кораби могат да ни настигнат с муниции и нови войски.
Фриджън се съгласи, че това е най-разумният ход, макар че не виждаше как биха могли да подмамят
