ножовете.
Напрежението, особено в редиците на Троловете, Гоблините, Върколаците и всички други особено страшни племена, секти и видове беше огромно. Всички, обаче, се преструваха, че не го усещат. Простолюдието само въртеше кръвясали очи и се оставяше да бъде натикано в позиции за битката, в която може би щеше и да умре. Те показваха оръжията си при инспекциите на началниците си и доста често зад гърба им се заклеваха да използват същите тези оръжия върху самите тях, ако им се отдаде такава възможност по време на боя.
В цялата тази шумотевица редицата на Скимър удари по фланговете на Медузите, които се мотаеха обезкуражени на четири метра дълбочина. Суматохата от вятъра и вълните, които те обикновено на всяка цена избягваха, само допълнително размътваше и без това малките им мозъци.
Изведнъж отдолу започна жестока атака от страна на страшните Костенурки, които, пренебрегвайки жестоките пипала на противниците си, ги разкъсваха с остри зъби и разбиваха с мощните си перки. Атаката на момента унищожи изцяло дисциплината, която Змиорките бяха успели да наложат на Медузите. Тези от тях, които оцеляха след първите три минути, побягнаха към дълбините. В бързината те преплитаха своите дълги и тънки пипала с тези на другарите си и се превръщаха в безпомощни жертви при втората атака на Костенурките.
— Надолу, надолу, надолу — пищяха водачите на Медузите, и цялата полупрозрачна маса се спусна надолу в дълбините край Бойните Плитчини. Те се криха там още дълго след като битката беше свършила.
Елфите, Хората и стрелците от редиците на Браунитата и Джуджетата, облечени в своите маскировъчни горски одежди, изглеждаха не на място на палубата на кораба. Докато двете флотилии се приближаваха все по-близо една към друга, по палубите и мачтите на корабите на Ледения Крал можеха да се видят фигури, облечени в черни, тъмно кафяви и сиви одежди.
Ярките отблясъци от извадени ножове и мечове приличаха на огнени искри. Прегракнали викове и команди се носеха през бушуващото Море между тях.
Капитанът на „Снежната буря“ нареди да се опънат още платна и тя се засили напред към „Дарение“, който водеше бойната линия на Конфедерацията. При тази маневра „Бурята“ се отдалечи от своите кораби. Те бавно се завъртяха леко встрани, за да се врежат под остър ъгъл сред противниците си. Всички кораби се люлееха неспирно сред големите вълни, предизвикани от насрещните ветрове.
По палубите и реите на корабите от Конфедерацията лъковете се насочиха напред с опънати тетива. Очи се взираха, търсейки мишени, уши се напрягаха, за да чуят командата за откриване на огън.
От предната мачта на „Снежната буря“ се понесе неравен тъмен облак от свистящи лилави стрели със стоманени остриета, намазани със смъртоносни отрови.
Първите изстрели в битката бяха дадени.
Но те не достигнаха целта си, а изчезнаха безследно в яростните вълни. На борда на „Дарение“ Торнууд чу свистенето на стрелите и отбеляза падането им във водата.
— Следващите ще ни уцелят — каза той на Брайърмот. — Кажи на всички да стрелят по веднъж и да си намерят прикритие. Без герои, ей.
Заповедта бе предадена, като Брайърмот каза:
— Не стреляйте, докато не сте сигурни, че ще уцелите целта си.
Облак от кафяви и небесно сини стрели веднага се отдели от две хиляди лъка и се понесе към реите и мачтите на петте високи и черни Ледени Кораба срещу тях.
Тролове и Гоблини пищяха безпомощно и падаха през глава във водата или на палубата, изтръгвайки забитите в телата им стрели. Дори и много леко ранени изпопадаха в морето, тъй като не можаха да запазят равновесие на лудо люлеещите се мачти.
От оцелелите в морската стихия се носеха отчаяни молби за спасение. Корабите минаваха покрай тях, без да се забавят нито за миг. Падналият другар беше само боклук, а да се спреш и да подадеш въже на пищящ удавник, значеше само да предизвикаш нова канонада от стрели.
„Дарение“ и другите челни кораби на Конфедерацията поеха първите изстрели на мълчаливите и злокобни Страшилища. Няколко Човека на борда не успяха да се скрият достатъчно бързо и бяха прободени от натопените в отрова стоманени върхове.
Елфи и Джуджета също бяха ударени, но не смъртоносно. Отровите, използвани от стрелците на Страшилищата, не можеха да ги засегнат. Те изскубваха стрелите от себе си и изскачаха, за да стрелят отново и отново, като внимателно се целеха преди всеки изстрел.
Доктори и много набързо обучени помощници, включително и много от жителите на Долината в Херцогството, притичваха по палубата сред новите облаци от стрели, за да приберат ранените Хора и да ги отнесат долу в убежищата.
Корабите от двете бойни линии леко се разделиха след първия сблъсък. Те се движеха паралелно, като стрелците от двете страни стреляха непрестанно. Най-често своите цели улучваха стрелците на Конфедерацията, тъй като техните врагове от армията на Фриджън се бяха тренирали да стрелят бързо, но не и точно.
Отряди млади Костенурки се стрелкаха бързо из водата, като вадеха падналите зад борда моряци и им помагаха да стигнат до специални кораби в тила. Тези, с най-малко късмет и от двете страни, ставаха жертви на кръвожадните Змиорки, които сега се криеха зад рифовете.
Тъмнината, която прикриваше Змиорките, бе разбита с пристигането на Морския Огън, наречен Асрай от Феите. Ярко осветявайки тъмните основи на рифовете, защитен от слънцето на повърхността, той насочи огромно стадо от пъстри рибки, които закриха живите и мъртвите от хищните зъби на Змиорките. Давещите се Хора бяха бързо избутвани на повърхността, където Костенурките и Големите Морски Костенурки, предвождани от Овал, можеха да ги спасят.
Една сериозна вторична битка започна веднага след пристигането на Морския Огън. Костенурките, накрая вече силно разгневени, нападнаха Змиорките в леговищата им, като разрушаваха кораловите им крепости и ги извличаха неумолимо навън, за да им размажат зъбатите глави. Твърдите им черупки бяха сигурна защита срещу острите зъби на Змиорките.
Корабите на Ледената Флотилия се намираха на един хвърлей и напираха напред, опитвайки се да отрежат корабите на Конфедерацията един от друг и да ги нападнат от двете страни едновременно. Чакащите до този момент войници се приготвиха, за да пренесат битката на вражеските палуби, когато корабите се сблъскат.
С ужасяващ трясък и грохот, катапултите на Джуджетата изстрелваха своите гюллета по киловете, мачтите и реите на Ледената Флотилия, последвани от огнени кълба, които веднага запалиха палубите и такелажите.
Моряците трябваше да напуснат боя и да започнат да изпомпват вода върху огньовете и да изхвърлят зад борда горящите кълба от катран и Водорасли. Корабите на Фриджън, изоставайки назад, пропуснаха шанса си да се врежат в редиците на Конфедерацията.
Виковете и заповедите изведнъж заглъхнаха и за първи път, откакто битката бе започнала, настъпи тишина. Докато Ледените кораби забавиха ход и завиха, Торнууд издигна червени и бели сигнални флагчета. Неговите големи кораби рязко промениха курса си и започнаха да се отдалечават от врага. „Да си плюят на петите“ както каза Брайърмот.
Последва нов сигнал и нова смяна на курса. „Дарение“ и нейните сестри се запътиха обратно към бойното поле и светкавично се врязаха между „Снежната буря“ и корабите зад нея. Аркебузите по палубата на „Дарение“ изпратиха гъсти облаци стрели по дължината на корабите от двете си страни.
Другите снажни кораби на Конфедерацията направиха същото. Почти всички Ледени кораби отново се отклониха от курса си, когато катапултите на Джуджетата изпратиха по тях нови огнени кълбета.
Огурян извика някаква магия за вятър и завъртя ръце в магически жест. Южният вятър веднага утихна и корабите на Торнууд завиха, за да се възползват от благоприятния северен вятър и да обстрелят по-слабо защитените страни на противниковите кораби. Нови облаци от кафяви и сини стрели се понесоха към техните палуби, докато Хора, Тролове и Гоблини тичаха от едната страна на кораба си към другата.
