От едната страна на Залата един голям аквариум бе свързан с Морето. В него плуваха водачите на всички Морски жители: китовете Орка, Костенурките, Сирените и Водните Духове, които всички бяха дългогодишни приятели на Огурян.
Дъглас, Мирн и Флеърмън бяха настанени на столове вдясно от Огурян на подиума, и миг по-късно Възпитаникът на Водата почука рязко по катедрата. Всички веднага замълчаха.
— Сега — започна Водният Магьосник делово, — ние нямаме време за формалности. Повечето от вас се познават, а ако не се познавате, просто си кажете един на друг кои сте.
Последва небивала какофония докато седналите един до друг непознати си разменяха имена, титли и местоживеене.
— Аз ще започна — каза Огурян, когато всички се бяха успокоили отново, — с един максимално кратък преглед на ситуацията. Нека да се опитам да разкажа цялата история, тъй като някои от вас може да не я знаят.
— След падането на Кралството, в Дните на Хаоса, нищожният остатък от многобройното до скоро Братство на Магьосниците се споразумяха да поддържат връзка помежду си, за да запазят каквото могат от братството си. Те се разделили, и всеки тръгнал по своя път, за да търси място, където да се установи, да си устрои живот и да намери чираци, и така да продължи идеите на Конфедерацията на Светлината.
— За щастие, тези Сили на Тъмнината, които ние бяхме пропуснали да унищожим при Последната Битка, също бяха в отчаяно отстъпление, иначе досега да сме вече в техен плен.
Огурян се спря, за да види дали всички го разбират, тъй като много от присъстващите не говореха на Стария Език.
— Аз се завърнах на островите в Топлите Морета, където можех да уча и в трудни мигове да помагам на тези, които са ми най-близки. Флеърмън Флоуърстолк построи Хълма на Магьосниците в Долината на Херцогството, като я избра именно нея, струва ми се, защото най-много приличаше на неговия напълно унищожен от Враговете ни дом.
— Само девет Магьосника бяха оцелели, включително и един Магьосник на Въздуха, който мнозина подозираха, че е оцелял в тази война поради страхливост и предателство, а не чрез ловкост и смелост.
Този Въздушен Господар бе станал много отчаян и не искаше да позволи на нищо да застане между него и оцеляването му. Той решил да се отправи да търси празни земи, които да покори и да подготви своето решение за борбата с Хаоса — да покори Светът и сам да го управлява — което е и крайната защитна стратегия!
— Той минал през Херцогството преди много време и Флеърмън Флоуърстолк го познал и разбрал на какво се е превърнал. Флеърмън ме предупреди и аз също започнах да го наблюдавам.
— Това бе Фриджън, който сега се нарича Крал на Ледовете. Той поживял малко с прапрадядото на Вожда Тет от Хайлендорм, приемайки гостоприемството на вожда в продължение на един сезон, като в отплата му донесъл само неприятности. Когато поискал празните земи на север и изток от Хайлендорм, прадядото на Тет му ги дал, като се надявал, че ще се отърве по този начин от един нежелан гост.
— Подарената земя изглеждала абсолютно без стойност — стената на един широк повече от сто и шейсет километра и дебел стотици метри ледник, който в продължение на милиони години бавно се придвижвал от Полярните Планини в Морето.
— На Фриджън му било изгодно да живее на такова място. Той започнал да събира лакеи, и добре ги научил на правилата на егоизма и страха. Те всички споделяли неговия маниакален страх от лична отговорност и свобода от тези, които според тях били по-низши от тях самите.
— Там Фриджън построил един бастион от лед, толкова студен и твърд лед, че всъщност е метал. Хората и повечето други Същества можели да влизат там само под защитата на силни магии, които работели само докато те изпълнявали командите на Ледения Крал. Флеърмън Флоуърстолк е единственият, който някога е успявал да се изправи срещу Фриджън в собствения му бастион и да оцелее, за да разкаже за случилото се.
Дъглас се наведе напред, за да види как ще реагира Огнегадателят на това. Той очевидно дремеше.
— За да стане още по-непобедим, Фриджън магически заключил жалките остатъци от собствената си човешка принадлежност в една огромна Сива Перла. Този талисман той хвърлил в най-дълбоката част на Морето, за да не могат неговите врагове да използват евентуално човешкия му произход срещу него. Сивата Перла останала скрита в продължение на триста години.
— Плановете му постепенно добили форма — каза им Огурян. — Той се подготвил да обяви война не само срещу всичките си стари другари от Братството, но и срещу всички честни Същества, били те Хора, Джуджета, Феи или други, срещу всяко Същество, способно да покаже топлина, сърдечност, справедливост, милосърдие или любов, слабостите, които според него са допринесли за загубата ни в Последната Битка. След като успее да събере цялата власт в ръцете си, никой не би могъл да му причини ужаса и чувството за вина, което изпитвал по време на Последната Битка.
— Двама от останалите Магьосници междувременно изчезнали преди векове. Един друг, Фракет, бил толкова изнемощял от изпитанията си, че ролята му се свела до това да стане отшелник в пустошта Лендсенд. Когато аз и Флеърмън го помолихме, той се съгласи да държи под зоркото си и подозрително око действията на Фриджън.
Дъглас погледна отново към Флеърмън, този път с изненада. Фракет Магьосник? Флеърмън кимна в потвърждение без въобще да си отваря очите.
Огурян продължи:
— Вече почти стигнах до края. Потърпете още малко, приятели. След дългогодишно търсене, Флеърмън намерил Перлата. Научавайки за това, Фриджън решил веднага да започне с първата си атака, преди тайната на Перлата да бъде разгадана.
— Фриджън възкачи Юнисед на престола на Херцогството, смятайки, че Флеърмън ще се опита да помогне на съседите си да отхвърлят тиранията и злочинствата на узурпатора. Това според Фриджън би му помогнало да покори Морето, докато ние тук сме останали без помощта на Флеърмън.
Той отново направи кратка пауза. Слушателите му се размърдаха нетърпеливо.
— За щастие, Флеърмън си намерил кадърен помощник в лицето на своя Чирак, Дъглас Брайтглед. С помощта на Дъглас, той успял да се справи с много от проявите на Ужасната Зима и да работи с мен върху разкриването на тайната на Сивата Перла. Докато Флеърмън пък отклонил вниманието на Фриджън с посещението си във Вечния Лед, незначителният наглед Чирак пренесе Перлата през Морето до Уотъранд без да го усети никой от враговете ни.
— Без да знае това, Фриджън събрал съмишленици и последователи за голямата Морска битка. Той има на подчинение и Смъртни, и Почти Безсмъртни сили. От редовете на брутализираните бойни секти в Лендсенд той се е запасил с обучени наемници, Страшилищата, за които животът е само оправдание за отнемането на живота на всеки, до който се докоснат, бил той приятел или враг.
— Други — бандити, пирати, зли мъже и жени — а не забравяйте, че поне една четвърт от армията му се състои от ужасяващи женски отряди — били привлечени, насилени или подкупени да участват на страната на Ледения Крал, примамени с обещания за грабежи и плячкосване, убийства и насилия. Фриджън ги държи в ръцете си. Те се подчиняват — или измръзват.
— Неговата странна ледена магия му е донесла и подкрепата, а може би и лоялността, на десетки странни субсъщества, поединично и на стада, отряди и армии. Някои са Върколаци, които търсят да забият зъбите си в живо месо. Други са Ледените Вихрушки, чиито мозъци се стремят към отмъщение срещу Хората от Кралството, които от край време са техни врагове. Те по-рано бяха слугите на Дяволите.
— Троловете са се присъединили на цели отряди към него, мъкнейки огромни, осеяни с шипове боздугани по-високи от тях самите, с които те с радост размазват главите на своите неприятели — а ако няма наблизо такива, и на своите приятели.
— Баншите на Фриджън са ценителите на смъртта. Тъй като самите те не могат да причинят смърт, те могат да предизвикат в човек разяждащ разсъдъка ужас, ако го заварят неподготвен. Хората от Лендсенд не се страхуват почти от нищо, но появата на Баншите може да ги накара да се превърнат на трепетлики.
— При него има и Афанки — тъмни, кални получовеци, родени в магически водовъртежи, които засмукват цели кораби в дълбините си и изплюват навън само костите на екипажите и пътниците им.
