— От голите планини на Далечния Запад, откъдето никога никой не се е завръщал жив, към него се присъединили Гоблини и Тролове. Въпреки че приличат на хора, те са деформирани и изкривени и в тяло, и в душа. Те са почти безстрашни във всяка битка и мразят всеки, който не е Гоблин.
— Фриджън разчита на такива като тях, за да победи нашата Конфедерация. Нашата защита срещу тях е проста: смелост, разум, жертвоготовност, когато това се налага, и единна цел.
Той се спря и огледа залата за момент.
— А що се отнася до числеността, ако това въобще значи нещо, Фриджън може да събере армия, приблизително равна на нашите войски по численост. Седемдесет процента от войските му не са Хора. При нас шейсет процента от войските са хора, останалите не са.
— А добре е известно и признато, дори и сред Феите — каза на глас Кралица Маргет, — че Хората са най-добрите бойци. В битка или при продължителна война, един обучен Човек се равнява на десет от чудовищата на Фриджън.
Огурян кимна, за да изрази благодарността на всички Хора, и започна дискусията по техническите въпроси, свързани с предстоящата битка.
— Асраите ще са на наша страна, въпреки че това може да ни помогне само през нощта — каза Маргет, Кралицата на Феите, по време на обяда. — Доколкото знам, те са опасни врагове.
— Асраи ли? — попита Дъглас. — От тях не съм срещал още никой.
— Но аз мислех, че го знаеш — каза Кралицата на Феите, а красивата й ръка с вилица в нея застина на половината път към устата й. — Тя те е спасила от удавяне, доколкото разбирам.
— О, ти сигурно имаш предвид Морския Огън! Мислех, че името му е Фосфоресценция.
— Да, но ние малките хора му викаме Асраи, което значи същото, но е по-лесно за казване — каза Кралицата със смях.
Дъглас видя един стар познат сред хората от Хайлендорм. Той се извини и отиде да поздрави Кримай, стария шпионин.
— Моят добър, добър приятел! — каза Кримай. — Толкова е хубаво, че те виждам отново и в безопасност! Чух също така, че си пленил стария Юнисед жив, а и тоя неприятен разбойник Блейдър, също така. Поздравления!
— Все още ли шпионираш? — попита Мирн, която имаше навик да задава директни въпроси.
— Не, не! Въпреки, че има моменти, в които ми се иска да съм същият стар и обикновен Кримай отново! Сега имам отговорности — въздъхна той. — Тогава бях свободен като Морска Чайка. Идвах и си отивах, когато си поискам. Вождът Тет ме хареса, и аз него, и… толкова добре се разбираме, че той ме обяви за свой наследник!
— Наистина ли? — извика Дъглас, изненадан и възхитен.
— Наистина, наистина, млади Магьоснико. В началото се колебаех. О, обичам стария боец като баща, но се страхувах, че неговите хайлендормци няма да ме харесат.
— А те приеха ли те?
— Доста добре, струва ми се — отвърна другият, като се изчерви от притеснение, и същевременно явно щеше да се пръсне от гордост. — Те също ме осиновиха. Аз съм техният Млад Тет. Страшно съм поласкан! Те са чудесни хора, моите хора, и великолепни бойци, като запазват обаче своята хуманност и грижовност.
— Аз открих — каза той, — че когато хората разчитат на теб, ти някак си се стремиш да оправдаеш очакванията им. Официално се наричам Младия Тет, но за своите приятели и за новия си баща съм Кримай.
Един висок и неочаквано красив Фей в златни доспехи влезе и се запъти директно към главната маса, на която седяха Огурян, Флеърмън и Маргет, и разпалено разговаряха.
— Това е Принц Едх от Страната на Феите — каза им Кримай. Той не бе загубил любопитството си, поради което бе станал шпионин.
— Колко е красив! — възкликна дъщерята на рибаря. Въпреки желанието си, и Дъглас трябваше да се съгласи с нея.
Маргет, Флеърмън и Огурян внимателно чуха това, което Принц Едх имаше да каже. След това Господарят на Водите стана и почука три пъти по масата. Настъпи тишина, дори и сред веселите Феи в дъното на залата.
— Принц Едх е засякъл предните редици от флотата на Фриджън — обяви Огурян. — Той е бил скрит досега от Вечните Мъгли на югоизток от Хайлендорм, но сега е излязъл от тях и плува с пълна скорост насам. Бързината му, разбира се, се определя от скоростта на най-бавния му кораб. Северният вятър за него е попътен.
— Ние няма да дочакаме Фриджън тук. Ще излезем и ще го срещнем. Вече сме избрали подходящо бойно поле, където е пълно със скрити рифове и едва скрити подводни скали. Ние се съмняваме, че Фриджън ще има годни карти на този район, но ние имаме, благодарение на Морските същества, особено на Костенурките.
— Каня всички командири да се срещнат с мен веднага, за да разменим последни мнения за дислокацията на войските.
Започна голямо раздвижване, но Огурян отново почука за тишина.
— Искам да направя едно съобщение. От няколко години търся някой, който да е подходящ и годен да изучи изкуството, занаята и науката на Водногадаенето като мой Чирак. За Успеха на Флеърмън в подобно начинание споменах тази сутрин. Неговият Чирак, който е вече Пътуващ Магьосник, доказа своите способности. Той изпълни едно много важно поръчение и сам успя да плени един от най-опасните ни врагове.
— Не бях „сам“ — запротестира Дъглас, но никой не му обърна внимание.
— Сега и аз си избрах Чирак. Ако тази личност е трудолюбива, интелигентна и надарена толкова, колкото смятам, че е, тя някой ден ще бъде първата и най-добра Магьосница от своя пол.
— „Тя“ — изумени възкликнаха десетина гласа, сред които бе и този на бившия Чирак на Флеърмън. Той се обърна и погледна право в очите на младата дама, която седеше до него.
— Нейното име — продължи Огурян, — е Мирн Менстар от Остров Флоуринг.
Тълпата в залата започна буйно и радостно да скандира и се изправи на крака, за да изрази одобрението си, а Дъглас обви в прегръдките си младата Чирачка и я целуна прочувствено по бузата.
— Аз ще ти помагам колкото мога — обеща й той. — И аз самият бих те избрал, ако от мен зависеше.
Тази вечер Пътуващият Магьосник бе изпратен на най-високия връх в Уотъранд, където наблюдателите докладваха, че е кацнала ужасна банда — дванайсет напълно пораснали Велики Златни Дракона, покрити със зелени люспи и с осемметрови криле.
Никой не знаеше дали Великите Дракони ще се присъединят към тях. Те бяха снобска, високомерна раса, която никога не бе воювала с никой. Техните роднини, по-малките от тях Морски Дракони, бяха твърди поддръжници на Огурян, но тези по-страшни на вид и по-големи братовчеди не се интересуваха от действията на Хора, Елфи или Джуджета.
Когато Дъглас пристигна придружен от Брайърмот и Каспар Мерлин, Старшият Дракон първоначално отказа да говори с тях. Когато разбра, обаче, че Дъглас е придружен от Принца на Джуджетата, той стана олицетворение на приятелство и добронамереност.
— Ами, от всички добри причини, които тая Водна Особа (имайки предвид Огурян, разбира се) ни изтъкна, тази, която ни убеди, бе че и Духачът на Димни Кълбета ще е тук! Той е откривателят на нашия спорт! Ние по цяла година се забавляваме, като правим кълбета, кръгчета, квадратчета и какво ли още не от дим.
Той демонстрира собствените си постижения, като направи три разноцветни кълбета, по едно за всяка от главите на своите събеседници.
— Ако оцелея след тази битка, мисля да прекарам следващите няколко десетилетия в работа на димни спирали.
— Че защо да не оцелееш? — попита Каспар, шашнат от големината и златния цвят на съществото, както и от умението му да прави димни кълбета. — Какво би могло да ти причини вреда, господине?
— Въпреки слуховете, които твърдят противното, ние сме Смъртни и живеем сравнително кратко време,
