заобикалящите ги скали. Чайките се развикаха подир тях.
Фиордът бе толкова тесен и висок, че, макар да бе рано следобед, Дъглас нямаше да се учуди да види звезди над главата си, ако погледнеше нагоре.
— Огурян иска да знае как сте и къде се намирате — каза един глас досами лакътя му. Привидението Дека беше пристигнало.
Магьосникът внимателно описа тяхното местонахождение:
— Намираме се на около осемнадесет километра от Вечния Лед, в нищожен и безименен фиорд, както можеш да видиш и сама. Нещата засега вървят добре, но може да ни засече Дворцовата Стража на Фриджън, и ние ще бъдем много предпазливи при приближаването си към Двореца.
— Огурян казва — изрецитира наизуст вестоносеца, — „Вчера Фриджън изведнъж потегли на север от Бойните Плитчини със „Снежната буря“. Флотилията му изгуби бойният си дух и се разпиля. Ние сме по петите на Фриджън на борда на „Дарение“ Все още сме на един ден път или повече зад него.“
— Остава ни по-малко време, отколкото се надявах, значи — замисли се Флеърмън. — Ние обаче трябва да сме стигнали до нашата цел и да сме си свършили работата преди Фриджън да пристигне. Огурян ще направи каквото може, за да му осигури насрещни ветрове.
— Насрещните ветрове ще забавят и Торнууд — посочи Дъглас.
— Ето още една причина, за да повикаме Великите Дракони. Дека, ще свършиш ли тази работа? Кажи на драконите, че те трябва да направят каквото могат, за да забавят кораба на Фриджън.
— Разбира се, и веднага ще се върна.
— Чудесно, красиво привидение!
Дека изчезна преди Дъглас да успее да премигне.
— А сега, Дъглас, на сигурно място ли е Сивата Перла?
— Да, тук е — каза Дъглас, като почука по върха на левия си ботуш.
— Няма нужда да чакаме да залезе слънцето напълно преди да повикаме Фосфоресценцията да ни пренесе — каза Флеърмън, като обикаляше по палубата докато говореше. — В тази дупка е вече тъмна нощ. Една хубава, топла вечеря е особена важна в този момент, както и топли, водонепропускливи дрехи.
Гледайки го как се отдалечава, Дъглас извика след него:
— Няма да ни кажеш какво си намислил, нали?
Флеърмън се спря на вратата на каютата си и се обърна да го погледне.
— Като че ли до вчера ти беше малко момченце, не по-високо от мен — каза той ни в клин, ни в ръкав. — Ще ти отговоря скоро, Пътуващи Магьоснико.
Дъглас Брайтглед отиде в каютата си, за да се приготви. Като че ли подреждането на багажа е нещото, което уча през цялата тая година, помисли си той.
Той свърши тази работа бързо и се запъти към общата каюта на „Дъщерята на пламъка“. Шкембо точно палеше газените лампи над масата в средата.
— Готов ли си за тръгване? — попита Флеърмън, когато той влезе.
— Толкова готов, колкото мога да бъда, сър, без да знам накъде ще се запътим — каза Дъглас с усмивка.
— Вече би трябвало да си се досетил за повечето от нещата — каза Флеърмън, като сядаше на масата.
— Е, да, предполагам, че е така. Знам, че ние носим Сивата Перла, и че тя е талисманът, който ще победи Фриджън. Знам, че сме на ръба на неговия омагьосан ледник. Подозирам, че ще трябва да прекосим Леда, и дотук стига досетливостта ми. Какво ще правим с Перлата, когато стигнем до там, за където сме тръгнали?
— Ами, ще ти отговоря след един момент, Дъглас, момчето ми. Първо трябва да дам необходимите инструкции на Капитан Фриби. След това ще вечеряме, а през това време ще стане достатъчно тъмно, за да извикаме Морския Огън да ни отведе на последното ни пътуване.
Това звучеше твърде злокобно и накара Пътуващия Магьосник да замълчи, докато Магьосникът извика Капитана.
— Не, ти няма да дойдеш с нас до Леда, Фриби — каза той, като погледна притеснения Капитан.
— Не бих имал нищо против да отида където и да е с Вас, господине. Бих дори прекосил Леда, за да стигна до онзи проклет Дворец, ако вие или младият Магьосник ми наредите да ви последвам. Не, аз се страхувам единствено защото знам, че ние няма да дойдем с вас и няма да можем да ви помогнем при нужда.
Флеърмън се пресегна и приятелски потупа моряка.
— Добри ми приятелю! Ако трябваше да поведа фронтална атака срещу Двореца на Фриджън, не бих искал да имам по-добри хора от теб и Шкембо, повярвай ми. За всеобщо съжаление, обаче, тук няма място за директни и честни методи. За да победим Фриджън, трябва да използваме хитрина. В крайна сметка, някои твърдят, че това е същността на Магията, и че всички Магьосници са евтини хитреци, нали така?
— Не е вярно! — извика Фриби. — Никога досега никой не се е държал толкова открито и почтено с мен колкото вие с Дъглас.
— Благодаря ти, Фриби! Това е най-големият комплимент, който можеш да направиш на един Магьосник.
И те седнаха да се хранят.
— Да, прав си, Дъглас. Трябва да ти кажа какво смятаме, надяваме се, трябва да направим. Огурян знае, а Торнууд и Брайърмот се досещат за някои неща, също както и ти.
— На първо място е Сивата Перла. Ти знаеш, че тя съдържа по магически начин цялата човешка същност на Фриджън — любовта, уважението, скромността, любовта към изкуствата, вярата, и чувството за отговорност. Достойнството. Честността. Милосърдието, грацията, благотворителността и чувството му за хумор — огромният, безкраен брой качества, които се преплитат в сърцето, разума и душата на всеки човек, колкото и зъл да е той.
— По време на Последната Битка нещо, и аз не знам точно какво, се случи на Фриджън, и дълбоко го огорчи и промени. Той започна да мисли, че всички болки, злини и грехове идват от човешката същност на хората. Създаде Перлата, за да може да се отърве от тези си качества. Тогава вече щеше да може да си позволи да бъде колкото си иска студен и безчувствен за всичко, което би могло да го нарани, както каза Огурян преди няколко дни.
— Нещо като маскировка, но по един доста изкривен начин — помисли си Дъглас на глас. — Да, разбирам.
— Но това, което той не се е досетил, е, че има и други човешки качества, също толкова присъщи на всички ни, които, ако беше затворил и тях в Перлата, щяха да го направят наистина непобедим. Той забрави, че и най-добрите сред хората са понякога глупави, самовлюбени, безчувствени, безотговорни, горделиви, егоистични, лакоми… и най-вече слепи за собствените си недостатъци. Той остави тези качества в себе си. Те ще бъдат и причината за неговия провал. Или по-точно, за завръщането му към човечеството и нормалността, ако се справим с работата си успешно.
— А и разбира се, Перлата беше намерена. Ти си я купил от Каспар Мерлин.
— През тези последни седмици ние намерихме отговора на загадката. Нашето участие в Битката при Плитчините е да унищожим физически Перлата. Това може да бъде сторено само под Вечния Лед. Само там! Фриджън смятал, че не само никой никога няма да иска да унищожи прекрасната и скъпоценна Перла, но че дори и да иска, няма да може да стигне до Леда, за да го стори.
Флеърмън изчака, за да види дали Дъглас ще каже нещо, след което продължи:
— Щом Перлата бъде унищожена, Фриджън би трябвало да се превърне отново в пълноценен Човек. Надяваме се, че добрите му качества ще балансират лошите му качества. Ще изчакаме и ще го съдим чак тогава, когато видим какъв всъщност Човек е той.
— Той ще стане като всеки друг? Но това значи… че всеки би могъл да стане като Фриджън?
— Точно така… или почти точно така! Със сигурност, всеки Магьосник би могъл да се направи да прилича на Фриджън, ако реши да си създаде своя собствена Перла.
— Сега вече разбирам много неща — каза Дъглас с въздишка, — продължавай.
— След като веднъж е загубил, Фриджън ще стане контролируем. Ако бъде победен, той или ще се покае и ще иска прошка — или ще се оттегли и ще започне да крои планове за отмъщение — но, след като
