вече е цял Човек, той никога няма да може да повярва отново в своята непобедимост. Това само по себе си би било чудесен изход за нас.
— А сега — продължи Флеърмън след кратка пауза, — ние ще тръгнем оттук след няколко минути. Нашият път е много опасен. Аз с радост бих тръгнал сам, но ми трябва сигурен и обучен помощник. Огурян можеше да изпълнява тази функция, но неговата задача беше достатъчно убедително да отвлече вниманието на Ледения Крал от неговия Дворец, за да можем ние да стигнем под него и да намерим самото място, на което е била създадена Перлата.
— Ние ще влезем изпод Леда, от открито море. След като свършим с Перлата, ще се измъкнем както можем.
Четиримата дълго седяха мълчаливи и замислени около кръглата маса, окъпани в кръг от топла жълта светлини, преди Дъглас да каже:
— Тогава ще извикам Морският Огън.
— Моля те, свърши това — отвърна Флеърмън, като се размърда. — Дека, ние ще се нуждаем от твоята помощ. Ще дойдеш ли с нас?
— Разбира се, Господарю на Огъня. Привиденията не се страхуват от никое същество и от никаква опасност.
Възпълничкият Капитан Фриби се изправи и каза:
— Аз бих предпочел да дойда с вас в този леден ад, отколкото да стоя и да чакам тук в продължение на дни. Но ние ще чакаме докато няма вече надежда, и още няколко дни след това. Или докато ни съобщиш, че сте избягали от там по някакъв друг начин.
— Смелчага! — извика Флеърмън, разчувстван от куража на морския капитан. — Е, да почваме тогава.
Точно когато се приготвяха да се прехвърлят зад борда, Бронзовият Бухал долетя и обяви, че ще се присъедини към тях. Преди Флеърмън да може да се възпротиви, Бухалът каза, че току-що е получил вест от Хълма на Магьосниците и че там всичко е наред. Черният Пламък бе заминал да изпълнява задачите, поставени му от Магьосника точно преди битката, а „дамите се чувстват отлично. Перт и Пати и двете са родили по четири котенца, и това ги кара да са много заети и щастливи“.
— Ох, как ми се иска сега да сме си обратно на Хълма! — възкликна Дъглас, на който изведнъж му домъчня за вкъщи.
— И на мен ми се иска — призна си Флеърмън. — Скоро, момчето ми, ако всичко върви по план, а дори и да не върви. Когато се върнем, ще си направим парти, по-хубаво от всички досегашни партита, и по-дълго, и ще поканим абсолютно всички.
Фриби и Шкембо, неговият помощник, ги гледаха как се отдалечават.
— Това място няма име — каза Шкембо. — Сигурен съм, че Фриджън си има свое име за него, но нищо не ни пречи ние да си го обозначим на картите с избрано от нас име.
— И ти какво предлагаш? Как ти звучи „Заливът на Магьосника“?
— Не, не, аз бих искал да е нещо по-описателно. Като, например… „Скрити“? Не, твърде е късо! Чакай сега, какво ще кажеш за „Скрито Чакане“? Това описва ситуацията доста добре.
— Харесва ми — каза капитанът. — Ще го затвърдим ли с по една наздравица?
И те така и направиха, докато стана време да си лягат.
Флеърмън не можа да се сдържи да не пояснява.
— Този ледник е всъщност река от лед, не знам дали знаеш това?
— Да.
— Тя през хилядолетията е издълбала една дълбока долина със стръмни стени и плоско дъно, която достига много под морското равнище. Самият лед се простира на много километри навътре в Морето, и точно там Фриджън е построил своя Дворец, върху плуващия лед. Ние ще минем под него докато стигнем под самия Леден Дворец. След това ще намерим начин да влезем в него отдолу.
— Разбирам — каза сънливо Дъглас. — Кажи ми като стигнем.
Флеърмън престана да се опитва да поведе разговор и се настани по-удобно в Морския Огън, за да наблюдава пейзажа, който сякаш се движеше край тях. Ледът над тях бе гладък като морското дъно, докато не навлязоха в една част с ледени сталактити, които висяха от покрива над тях. Някои като колони стигаха дори и до дъното на подводната долина.
— Тук е истинският бряг — изписа Морската Светлина със сини букви. Недалеч от тях дъното се издигаше и се срещаше с долната част на ледника.
— Намери някъде малко въздух, в който да можем да работим. Ние ще стопим леда и ще си направим място, на което да стъпим, и стълба, която ще ни изведе под основите на Двореца. Ето го и Двореца!
Събудилият се Дъглас можеше да види през прозрачния лед един огромен кръг тъмнина, който представляваше долната страна на Двореца. Тя сякаш плуваше в замразените облаци.
— Колко нависоко мислиш, че е? — попита Бронзовият Бухал.
— До основите има около трийсет метра — прецени Флеърмън. — Но самата работилница е в леда под основите. Мисля, че от тук се вижда, макар и едва-едва.
— Струва ми се, че я виждам — каза Бухалът. — Единственото, което ни остава, е да копаем.
Горещите сини пламъци караха работата да спори бързо и те издълбаха стълба, която водеше нагоре и напред. Стопената вода, обаче, представляваше проблем. Трябваше да изкопаят специален канал за нея, за да не замръзва зад тях. Вътре в леда температурата на въздуха бе много по-висока, отколкото Дъглас очакваше.
— Ледът е доста добър изолатор — обясни Флеърмън. — Ледникът има много студена и твърда външност, но сърцевината му е топла.
— Така да се каже — добави Бронзовият Бухал, който, колкото и странно да звучи, вееше с крила, за да охлажда двамата Магьосници и прибавяше към тътена около тях.
Дека бе останала на заден план, тъй като не можеше да помогне с друго, освен да прехвърча от стълбата до работилницата и да насочва усилията им.
— А сега — каза Флеърмън, като си бършеше челото с една кърпа, — първо ти, Бухале, спри тая дандания и остани в основата на стълбата, за да ни чакаш. Твоята задача е стълбата да е празна и отворена за нас, каквото и да става.
Бронзовият Бухал кимна два пъти с глава и разпервайки металните си криле се спусна надолу по стълбата.
Дека изчезна нагоре, но се върна след миг, за да каже, че стълбата свършва на два-три метра от коридора между работилницата и затворническите килии. В Ледения Дворец цареше тишина.
— Погледнах набързо наоколо — каза тя. — Странно е, но всички изглеждат потънали в дълбок сън, въпреки че още няма пладне.
Флеърмън каза:
— Фриджън просто не вярва на хората си, и ги е омагьосал, за да заспят докато го няма, и да не могат да изпаднат в беда — или да се справят с някоя беда.
Дъглас можеше да види коридора и от едната му страна една правилна и матова правоъгълна форма, която сигурно беше работилницата на Ледения Крал.
Те влязоха в коридора. Изведнъж усетиха леден вятър, който почти веднага отново замрази разтопената вода. Дъглас погледна към килиите по коридора. Тук бе твърде светло, тъй като светлината се просмукваше отгоре през Леда.
— Стоплѝ се — предупреди го Флеърмън. — Много лесно можеш да замръзнеш така както си мокър.
Дъглас направи няколко магии, за да стопли дрехите си, да си изстиска чорапите и да си изсуши ботушите.
— Хайде — каза Флеърмън. Той се запъти по коридора. Около тях не се чуваше никакъв звук. — Аха, вече пристигнахме!
Пред тях имаше масивна дъбова врата, обвързана от всички страни с широки черни железни ленти. Флеърмън се двоумеше дали да не я взриви с мощен удар на силата си, но за да запази тишина реши да разтопи леда около ключалката и пантите. След по-малко от минута вратата изскърца и падна на пода със силен трясък.
