— За Денис Ходжис.
— Добре, стига да не обръщате внимание на това, което правя — промърмори Ван Слайк. — Работата е спешна и не мога да я прекъсна.
— Тези легла май ви създават проблеми, а? — подхвърли Калхоун.
— За нещастие е точно така — кимна другият.
— Но защо ги оправяте сам, след като сте началник на отдела?
— Искам да съм сигурен, че ще бъдат ремонтирани както трябва.
Калхоун се отпусна на скамейката до тезгяха.
— Имате ли нещо против, ако запаля? — попита той.
— Не — сви рамене Ван Слайк.
— Казаха ми, че пушенето е забранено в цялата болница — ухили се детективът и му поднесе кутията. Ван Слайк се поколеба за момент, после се пресегна, взе една пура и се наведе над пламъчето на запалката.
— Чух, че сте се бил приятел с Ходжис — подхвърли Калхоун.
— Беше ми като баща — кимна Ван Слайк и доволно издуха дима през ноздрите си: — Дори повече от баща…
— Сериозно?
— Ако не беше той, никога нямаше да завърша колеж — продължи другият. — Даваше ми работа в къщата си, често оставах да преспя и сме си говорили надълго и нашироко… Докато със собствения си баща имах сериозни проблеми…
— Така ли? — подхвърли Калхоун, решил че кратките въпроси са добър стимул за събеседника му.
— Баща ми беше голям мръсник — промърмори Ван Слайк, закашля се от пурата и сподавено добави: — Пребиваше ме от бой…
— Защо?
— Почти всяка вечер се прибираше пиян и ме използваше като боксов чувал. Мама не можеше да ми помогне, по простата причина, че той пребиваше и нея…
— А вие двамата не се ли съюзихте срещу този терор?
— Не, мамка му — горчиво промълви Ван Слайк. — Тя постоянно го защищаваше и дори твърдеше, че той ме обича и именно затова ме бие…
— Нещо ми се губи смисълът… — проточи Калхоун.
— На всеки му се губи — язвително отвърна Ван Слайк, после спря подозрителен поглед върху лицето му: — Всъщност, защо по дяволите, ме разпитвате?
— Проявявам интерес към смъртта на Ходжис — кротко отвърна Калхоун.
— След всичкото това време?
— А защо не? — отвърна с въпрос детективът. — Вие например не искате ли да знаете кой го е убил?
— Какво като зная? — сви рамене Ван Слайк. — Да не би да очаквате, че ще отида да му видя сметката? — Направи опит да се разсмее, но отново се закашля.
— Май не сте любител на пурите, а? — подхвърли Калхоун.
Ван Слайк поклати глава и продължи да кашля. Лицето му почервеня, краката му се насочиха към близкия умивалник. Когато се върна, поведението му беше друго.
— Мисля, че си побъбрихме достатъчно — отсече той. — Затрупан съм с работа, проклетите легла трябва да бъдат поправени веднага.
— В такъв случай си тръгвам — надигна се от пейката Калхоун. — Имам си едно основно правило: никога да не се натискам там, където съм нежелан. Надявам се, че някой друг път пак ще си поговорим…
— Ще видим — неопределено отвърна Ван Слайк.
Детективът напусна приземието, излезе от сградата и се насочи към центъра по рентгенология оттатък паркинга. Подаде една от картичките си на рецепцията и помоли да бъде приет от доктор Кантор.
— Имате ли насрочена среща? — попита момичето оттатък гишето.
— Не. Предайте му, че искам да го видя във връзка с доктор Ходжис.
— Доктор Денис Ходжис? — погледна го изненадано служителката.
— Същият — кимна Калхоун и махна с ръка към чакалнята: — Ще седна ей там, на едно от креслата…
В продължение на десетина минути оглеждаше вътрешното разположение на просторното фоайе. Тъкмо започна да го харесва и към него пристъпи матрона със строго лице и още по-строга униформа в бяло. Той покорно се изправи и изпълни заповедта й да го последва.
— Разбрах, че искате да говорим за доктор Денис Ходжис — посрещна го на крака доктор Кантор.
— Точно така.
— И за какво по-точно?
— Ще разрешите ли да седна? — невинно го погледна Калхоун.
Кантор махна към един от столовете срещу писалището, без да си направи труда да вдигне купчината медицински журнали, които покриваха седалката. Детективът ги премести и с невъзмутимо лице поиска разрешение да запали.
— Само ако почерпите и мен — внезапно се ухили Кантор. — Уж не пуша, но никога не отказвам авантата…
Запалиха, после Калхоун съобщи, че е нает да открие убиеца на Ходжис.
— Не ми се говори за тоя мръсник! — отсече Кантор.
— Мога ли да попитам защо?
— А защо трябва да говоря?
— Отговорът е очевиден: за да бъде наказан престъпникът…
— Според мен трябва да му дадат медал, защото ни отърва от една гнида!
— Бях информиран, че имате лошо мнение за покойния — невъзмутимо рече Калхоун.
— Меко казано — язвително се ухили Кантор.
— Бихте ли се пояснили?
— Този тип беше известен с пълното си пренебрежение към проблемите на околните…
— Имате предвид всички околни, или само лекарите?
— Главно лекарите — кимна Кантор. — Пет пари не даваше за тях, мислеше единствено за болницата като институция, но без да включва персонала. Отне ни без колебание рентгенологията и патологията, докара ни едва ли не до просяшка тояга. И трябва да ви кажа, че всички до един искахме да се пръждоса по дяволите…
— Бихте ли споменали конкретни имена?
— Разбира се, това не е никаква тайна — кимна Кантор, след това започва да изброява имената на петима доктори, включвайки и себе си.
— Но само вие сте се задържал тук — подхвърли Калхоун.
— В рентгенологията — да… Но само благодарение на предвидливостта си, която ми позволи да създам този нов отдел. Пол Дарнъл също остана, но той е патолог…
— Знаете ли кой уби Ходжис?
Кантор понечи да отговори, но изведнъж се спря.
— Май навлязохме в темата, въпреки че вече обявих нежеланието си да я обсъждаме…
— Същото си помислих и аз, но реших, че сте променили решението си — дружелюбно се усмихна Калхоун. — И така, знаете ли кой уби Ходжис?
— Дори да знаех, едва ли щях да го споделя с вас.
Калхоун издърпа верижката на джобния си часовник, погледна го и рязко се изправи.
— Господи! Извинявам се, но трябва да прекратим този разговор. Имам една спешна среща…
Размаза пурата си в пепелника пред изненадания Кантор, обърна се и излезе. Насочи се тичешком към камионетката си, скочи зад волана и подкара по посока на градската библиотека. Успя да хване Анджела миг преди младата жена да прекоси пешеходната пътека по обратния път към болницата.
— Извинете за закъснението — подвикна запъхтяно той и отвори дясната врата. — Имах един много приятен разговор с доктор Кантор и замалко да ви изпусна…
