Върнах се и седнах срещу нея.
— Аз също съм се чудила. Винаги ли носеше тези снаряжения?
— През повечето от времето. Той харесваше гумата.
— Не е ли странно? — попитах аз.
Тя се усмихна.
— Всъщност не е толкова странно за завършил право в Йейл.
— Наистина ли?
— От опит знам, че тези от Йейл харесват такъв тип неща. Те са чудати типове. Изглежда, че гумата им допада.
— Само на тези от Йейл ли? — попитах аз.
— Виж — каза тя, усмихвайки се, — всеки юридически факултет си има свои особености. Забелязала съм основните.
— Например какви?
— Ти къде си завършила?
— В Харвард — отвърнах аз.
— Отличен пример — каза тя. — Те обичат английското.
— Английското?
— Камшици, вериги. Обичат да бъдат унижавани.
— Може би е страничен ефект на трите години обучение по метода на Сократ.
— Да. Не знам какво ги правят бедните момчета в Кеймбридж. Слушай! — Тя се облегна назад и присви очи. — Имах един клиент от Харвард — старши съдружник тук, в града, — който идваше при мен с куфарче, пълно с инструменти за изтезание. Обичаше да го връзвам.
— Той от Харвард ли бе?
— Да. Не мога да ти кажа името му — привилегия на клиентите на проститутките, нали знаеш. — Тя намигна.
— Какво ще кажеш за тези от Мичигън?
— Мичигън, Мичигън… чакай да се сетя. Петима клиенти съм имала оттам.
— И?
— Трябва да ти кажа, че повечето от тях са бързаци.
— Не те разбирам.
— Ранна еякулация.
Засмях се.
— Рейчъл, аз съм сериозна. Ти назоваваш името на университета, а аз ще ти разкажа за техните номера. Всичко съм виждала.
— Трябва да напишеш книга.
— Не, благодаря. Кажи ми нещо за теб. Имаш ли любовници, които са адвокати?
— Не, откакто завърших.
— Мисля, че това е добра идея.
— Какво правиш през деня? — попитах я аз.
— Чета. Все още имам ангажименти като фотомодел. Гърдите сега са на мода. Това ми напомня, че трябва да си тръгнеш. Имам сеанс в агенцията за фотомодели след един час. Ще снимат плажни принадлежности. Извинявай.
И двете се изправихме.
— Благодаря ти, Синди. Отдели ми толкова време.
— Няма защо, Рейчъл. — Тя ми подаде бележника. — Помогнах ли ти с нещо?
— Всичко, което успея да открия за Маршал, може да ми помогне. — Заключих куфарчето си и я последвах до вратата.
— Позвъни ми, ако се нуждаеш от помощ. — Тя се усмихна и отвори вратата. — Приятно ми бе с теб. Наистина.
— На мен също. Пази се, Синди.
— Ти също, Рейчъл.
Глава 7
Следващата стъпка бе „Абът и Уиндзър“. Обадих се на секретарката си по телефона от рецепцията.
— Току-що пристигнах — казах аз на Мери. — Някакви съобщения?
— Малко. Повечето могат да почакат. Но тази Меги Съливан се обажда два пъти. Гласът й звучеше разтревожено.
— За какво?
— Не поиска да обясни. Казах й, че може да те намери в „Абът и Уиндзър“.
— Окей. Ще се върна след около час.
Хелън Марстън ме чакаше на бюрото си и държеше в ръце кафява папка.
— Имахме ли късмет? — заинтересувах се аз.
— Мисля, че да — отговори тя. Последвах я в офиса на Маршал.
— Какво изскочи?
— Департаментът за съхранение на файловете е вкарал в компютъра искането ми. Нищо за Меги Съливан. Но това — тя сочеше кафявата папка — очевидно е файл с име „Ханаан“. Не зная какво да правя с него.
Отворих папката и извадих единствения лист от бяла компютърна хартия на редове. В средата на горния край на листа с печатни букви бе изписано: „Дневник на Ханаан“. Подзаглавието в една колона бе отпечатано следното:
3 — 20 — ЧН — 17 — 3
7 — 28 — ЧХТ — 4 — 3
9 — 12 — ЧП — 23 — 6
11 — 30 — ЧХТ — 4 — 2
— Това всичко ли е? — попитах аз.
— Страхувам се, че да. Накарах ги да проверят отново файловете.
— Мисля, че е някакъв шифър. Хелън, можеш ли да ми фотокопираш това?
— Разбира се. — Тя взе листа. — Сега ще се върна.
След като тя излезе, си спомних за речника. Отворих кутията, където снощи го бях оставила. Нямаше го там. Огледах стаята. Нямаше го. Проверих останалите шест кутии. Нямаше го.
— Ето го, Рейчъл. — Хелън ми подаде фотокопие на компютърната разпечатка.
Разгледах я отново, все още объркана.
Хелън също беше учудена. Тя погледна разпечатката.
— Никога не съм го виждала преди. — Тя замълча за момент. — Този мъж е загадка за мен дори след всичките тези години на съвместна работа.
— Бих искала да знам какво означава това — казах аз, изучавайки разпечатката. — Между впрочем, да си изнасяла речник от този офис? Този, който бе тук вчера?
— Не. Няма ли го?
— Не мога да го намеря. Проверих във всички кутии.
— Не мога да си представя какво се е случило. Може би някой го е взел на заем. Важно ли е?
— Не знам — въздъхнах аз. — Може би ставам параноичка. Имаше нещо странно с този речник. В него бяха записани три дефиниции за Ханаан, а в моя са само две.
— Странно! Нека да проверим моя речник. — Тя излезе навън и се върна с речника си. — Заповядай!
Намерих записа за Ханаан. Само две определения. Не споменаваха за Ханаан, Масачузетс.
— Хелън, би ли могла да провериш кой е взел речника на Греъм? Може да се окаже важно.
