— Ще поразпитам. — За момент тя замълча. — Бъди предпазлива, Рейчъл. Мисля, че можеш да откриеш за мистър Маршал повече неща, отколкото всеки от нас би искал да узнае.
— Страхувам се, че вече съм го направила — казвах на Хелън точно когато Бени Голдберг влезе.
— Поздрави и почитания, мисис Марстън — каза той.
Хелън му кимна вежливо и излезе навън.
Бени почака, докато тя излезе, затвори вратата и кимвайки с глава в тази посока, каза:
— Тя е една от моите най-големи почитателки. Трябва само да й се усмихна, и каменната й обвивка се пропуква. — Бе оставил сакото в офиса си. Ръкавите му бяха завити до лакътя, отзад ризата му бе изскочила извън панталоните. — Е? Какво става с теб и домашното ти животно?
— Погледни това. — Подадох му фотокопието на компютърната разпечатка и му разказах как Хелън Марстън го е от крила.
— Прилича на шифър. — Той изучаваше цифрите и букви те. — Не мога да го разбера. Счетоводна сметка? Номера на коли? Избави ме от това, Рейчъл.
— Този случай започва да става странен — казах аз. — Сега липсва речникът на Маршал. Този, с допълнителната дефиниция за Ханаан. Някой го е взел на заем или просто го е отнесъл. Хелън ще се опита да разбере кой. Слушай, ти не трябваше ли да си в съда тази сутрин?
— О, какво нещастие. Другият адвокат е кретен. Даването на показания продължи само десет минути преди той и клиентът му да се разбеснеят.
— Какво се случи?
— Нареди на свидетеля си да не отговаря на моите въпроси. Тогава аз се обърнах към свидетеля и му обясних, че според закона той може сам да реши дали да следва или не съветите на адвоката си по този въпрос.
— Това е честно — казах аз.
— Почакай! После казах на свидетеля, че е време той да реши дали иска да отговаря на моя въпрос, или предпочита да следва съветите на този глупак, когото нарича свой адвокат. Той започна да ми крещи, аз му отвърнах и тогава той напусна заседателната зала заедно с клиента си.
— Кой е съдружникът в този случай? — попитах аз.
— Не питай. Кент Чарлс. Бе очарован, когато му докладвах. — Бени отвори широко очи. — Това място ме вбесява.
Той извади пакет бонбони „Лайф сейвърс“ от джоба си и ми предложи един.
— Не, благодаря.
— Днес следобед ще ходя в обществената библиотека — каза той, хрускайки бонбона си. — Един от сърдитковците от „Ботълс и Канс“ е направил нов иск. Само чуй: „Посегателство върху авторското право.“ Твърди се, че някои от клиентите ни са изкопирали няколко рекламни материала.
— Авторско право ли? — възкликнах аз. — Господи, този случай е черната дупка в нашата съдебна практика.
— Не се подигравай. Ще ходя до библиотеката, за да намеря рекламите в списанията, въз основа на които те базират своя иск. Докато съм там, ще видя какво мога да открия за Ханаан, Масачузетс. Този случай възбужда любопитството ми. „Ботълс и Канс“ ще платят за това време. Никой няма да разбере.
— Благодаря ти, Бени. Съмнявам се, че някакво си селище на пуритани от седемнадесети век има нещо общо с домашното животно на Маршал. Но все пак съм любопитна.
От другата страна се чу вик:
— Махни се от пътя ми, жено!
Вратата се отвори с трясък и Меги Съливан влетя в офиса, зачервена и ядосана.
— Чуйте вие — започна тя, като гласът й ставаше по-силен, — имате ли нещо общо с това? Ако имате, ще ви хвърля в затвора.
— За какво говориш, Меги? — попитах аз.
— За гроба, дявол го взел! — Стиснатите й юмруци бяха опрени на широкия й ханш. — Това е моя собственост. Има също закони, които го защитават. И ако имате нещо общо?
— Почакай за момент — изрекох аз. — За какво става ду ма?
Тя ме гледаше застрашително, дишайки тежко. Хелън Марстън бе застинала зад нея на вратата.
— Гробът на Ханаан — каза накрая Меги. — Разкопали са го.
— Какво?
— Миналата нощ предполагам. Някой е дошъл през нощта и го е разровил. Сега има само една голяма дупка в земята, а ковчегът е изчезнал!
Глава 8
Докато с Меги стигнем до офиса ми, успях да я убедя, че нямам нищо общо с кражбата. Мери седеше на бюрото си и разлистваше списание „Космополитън“. Тя ми подаде телефонните съобщения, а аз я представих на Меги, която изсумтя едно „Здравей“ при влизането в офиса ми. Последвах я, като се спрях, за да направя знак на Мери, която ни гледаше учудено. Аз присвих рамене и затворих вратата. Меги обикаляше стаята.
— Наистина съм бясна — каза тя. — Някой се вмъква в моята собственост посред нощ, разкопава един от моите гробове и се измъква с един от моите ковчези. Мога да ти кажа, че съм ядосана. Аз ръководя гробище за домашни животни. Прекрасно гробище за домашни любимци. В него също са заровени и хора. Включително и моят Карл, нека душата му почива в мир.
Тя спря да обикаля и поклати глава.
— Ако се разчуе и думичка за това, аз ще загазя. На всички гробища за домашни животни им е трудно. Хората са наплашени от ограбването на гробовете. Най-малкото, което те очакват, когато заравят любимото си животно тук, е то да си остане заровено тук. Купуваш парцел, заравяш домашния си любимец или съпруга си и, за бога, очакваш те да си останат заровени. Имаш ли представа как ще реагират хората, ако разберат?
— Какво смяташ да правиш? — попитах аз.
— Мислих за това. — Меги замълча, докато запали цигарата си с кухненска запалка. — Не мога да отида при ченгетата. Първо, те няма нищо да разкрият. Ще ми изпратят двама глупаци с патрулна кола, те ще обикалят наоколо, ще си напишат рапорта и това ще е единствената полза от тях. Второ, това може да стане достояние на пресата. Тук е истинският проблем. Не желая никаква публичност. Не само защото ще повлияе зле на бъдещия ми бизнес, включително и за хипопотама от Брукфийлдската зоологическа градина, който бих могла да докопам, да чукна на дърво. Това е ужасно, имам предвид ужасяващо, за всичките тези бедни семейства, които са погребали животните си при нас.
Меги поклати глава и дръпна от цигарата си. Изкара пушека от носа си.
— Имам няколко приятни стари дами, които ще получат удар, ако разберат за кражбата. Кулминацията на седмицата им е посещението в моето гробище. Трябва да се погрижа и за тях. За тяхното спокойствие и разсъдък. — Меги ме изгледа втренчено за момент и после седна на фотьойла. — Това ме доведе при теб.
— При мен?
— При теб. Какво знаеш ти за тази работа с Ханаан?
— Допреди един час се опитвах да разбера какво има в гроба.
— И сега?
— И сега предполагам, че ще посъветвам клиента си?
— Кой е твоят клиент? Този Маршал ли?
— Не — замълчах за момент. — Маршал е мъртъв. Неговата адвокатска фирма ме нае да открия каквото мога за Ханаан.
— Защо?
— Поради някои трудности с наследството.
— Какво означава това? — попита Меги.
— Преди да дойдем до това, нека да поговорим за твоя план на действие.
— Не знам. Не съм сигурна. Може би ще наема частен детектив или може би адвокат. Защо не теб.
