АТЛАНТА — Пред погледите на широката национална аудитория мис Бети Джо Джонсън от Остин, Тексас, бе короняса на за „Мис Съединени щати“ на деветия ежегоден конкурс. „Мис Илинойс“ — Синтия Ан Рейнолдс — зае третото място.
„Благодаря на Господа за ролята, която ми е отредил — каза плачещата мис Джонсън по време на пресконференцията след награждаването. — Надявам се да разпространявам Божието слово, докато съм «Мис Съединени щати».“
Мис Рейнолдс от Илинойс каза за „Хералд трибюн“, че тя се е надявала да се върне в Илинойс с короната. „Но аз съм много радостна за Бети Джо — каза тя. — Ще бъде чудесна «Мис Съединени щати».“
Новата „Мис Съединени щати“ е втората „Мис Тексас“, която получава короната в деветгодишната история на конкурса. По време на кръга за демонстриране на таланта на участничките тя впечатли журито, като изпя „Невъзможен сън“, докато въртеше две запалени факли.
— Ако в това нещо е ключът за загадката — казах аз, — със сигурност не мога да го открия.
— Тя благодари на Бога. — Бени поклати глава. — Като че ли Господ е разпоредил кой да победи в конкурса.
— Хайде да помислим за това. Прочети какво е написано за тази статия в разпечатката.
— Окей. — Бени разгъна компютърната разпечатка. — Дай да видим… седем, тире, двадесет и осем. Предполагам, че това означава двадесет и осми юли 1985 година. Буквите „Ч“, „X“, „Т“ са „Чикаго хералд трибюн“. Следват: четири, тире, три. Хм.
И двамата разгледахме статията отново.
— Открих го! — каза той. — Очевидно е страница четвърта, трета колона.
— Прав си. Трета колона. Четвърта страница, трета колона. Това е шифърът. Датата, вестникът, страницата и колоната.
— Да.
— Какво още има записано на листа? — попитах аз и вдигнах разпечатката.
— Още един „ЧХТ“ — посочи Бени. — Единадесет, тире, тридесет. Тоест тридесети ноември. Четвърта страница, втора колона.
— Аз ще го донеса. — Отидох до рафта с микрофилмите и намерих този за седмицата, започваща от двадесет и чет върти ноември.
— Още един конкурс за красавици, а? — попита Бени, докато аз зареждах филма.
— Кой знае. Може би си е падал по кралици на красотата. Трябва да видиш Синди Рейнолдс — казах аз.
— Красива ли е?
— Ще паднеш в нокаут. Прекрасна е. — Пренавих филма, докато стигнах до тридесети ноември и спрях на четвърта страница.
— Боже мой — смотолеви Бени.
Заглавието на материала бе:
Статията бе кратка:
„РОУЗМОНТ — Двама бизнеспартнъори от Карбондейл загинаха вчера, когато едномоторният им самолет се разби в една соева нива в Западен Илинойс. Убитите са Уилям Карсуел от «Мейпъл лейн» № 20 и Питър Фремингам от «Грейбридж авеню» № 15.
Говорителят на Националния комитет по безопасност на движението заяви, че се провежда разследване на този случай от офиса в Чикаго. Предварителните разследвания показват, че е имало неизправност в мотора.
Жертвите са пътували от чикагското летище «Мидуей» до Рокфордското търговско изложение, когато е станало произшествието.“
— Какво разбра от това? — попита Бени.
— Не знам. — Записах в бележника си имената и адресите на жертвите. — Може би Синди Рейнолдс ги познава. Хайде да намерим и останалите статии.
Бени изучаваше компютърната разпечатка.
— „Чикаго нюз“, дванадесети септември.
Отиде до рафта с микрофилмите, потършува малко и се върна с два микрофилма. Заредих първия и го превъртях до седемнадесета страница на броя на „Чикаго нюз“ от двадесети март. Заглавието на статията в третата колона бе:
Под заглавието статията се състоеше само от пет абзаца:
ЧИКАГО (ЮНИ) — Издателите на книгата „За хората“, автобиография на борбения конгресмен Ралф Барнет, се червиха днес, когато бяха разкрити две неприятни печатни грешки в първото изречение на току-що публикуваната автобиография.
Според оригиналния ръкопис книгата започва с думите: „На четиринадесетгодишна възраст в Шарон аз щастливо навлизах в общественото поприще.“ (Конгресменът Барнет бе родом от Шарон, щата Илинойс.) В книгата обаче липсва ха две букви — „Л“ от думата общественото и „Н“ от поприще, тоест вместо обществено поприще бе напечатано срамната област.5
Издателите, „Атина Пъбликейшънс“, от Оук парк, не направиха изявление. Конгресменът Барнет все още не е открит, за да бъде изслушан коментарът му.
Източници от издателската къща твърдят, че първоначалният тираж от десет хиляди бройки е вече в книжарниците и че компанията ще бъде принудена да събере обратно тези екземпляри.
„Бъдете сигурни, че в компанията ще хвърчат глави“ — каза източник, който помоли да не се разкрива самолич ността му.
— Конкурс за красота, самолетна катастрофа, печатна грешка — промърмори Бени, докато превърташе филма, за да намери четвъртата статия:
Робърт и Луиз Байрън от «Парк Форест» платиха петнадесет долара за един употребяван скрин на полицейска разпродажба на стари вещи миналата събота в Еванстън. Решили, че са на сметка. И наистина били.
В събота мистър Байрън слязъл в мазето, за да почисти и боядиса скрина. Два часа по-късно се качил с един кафеникав плик, който намерил залепен от вътрешната страна на едно от чекмеджетата. Жена му го погледнала учудено, но мистър Байрън отворил плика и извадил 142 банкноти от по сто долара или общо четиринадесет хиляди и двеста долара.