— Наистина ли? — Синди се изправи.
Кимнах утвърдително.
— Другите три статии нямат нищо общо с конкурсите за красота или с теб.
— Този файл Греъм ли го е съставял?
— Мисля, че да, но не съм сигурна. Секретарката му си спомня, че е работил върху нещо с име Ханаан през 1985 го дина. Но тя не знае за какво е ставало дума. Тя провери файловете във фирмата и откри само този документ. Така че не може да се каже кой е авторът на този списък.
— На ръка ли е написан?
— Не. Компютърна разпечатка e.
— На компютрите на «Абът и Уиндзър» ли е съставен?
— Не мисля, че е така — отвърнах аз. — Поне не на главния компютър на фирмата. Имам една идея и утре ще отида във фирмата, за да видя дали не мога да открия нещо.
Прегледах бележките си.
— Какво знаеш за двама бизнесмени — Карсуел и Фремингам? Познаваш ли ги?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не.
— А конгресмена Барнет? Или семейна двойка от «Парк Ридж» на име Байрън?
— Не. За тях ли са останалите материали? Кимнах с глава.
— Двамата бизнесмени са починали при самолетна катастрофа. С частен самолет. Автобиографията на конгресмена Барнет е била публикувана с печатни грешки на първата страница. Семейство Байрън са намерили много пари в стар скрин, който купили от полицейска разпродажба на стари вещи.
Синди се намръщи.
— За тях ли са останалите статии?
— Да.
— Какво прави моята статия при тях?
Присвих рамене.
— Нямам представа. Но поне засега тези статии са единствената следа, която имам.
— Ти мислиш, че те имат нещо общо с домашното животно на име Ханаан, нали?
— Мисля, че са свързани по някакъв начин.
Разказах й за добавката към завещанието.
— Не го разбирам, Рейчъл.
— Аз също. Но погледни датите. Статията за теб се е появила на двадесет и осми юли. Според добавката към завещанието на Маршал две дузини рози трябва да бъдат доставени на двадесет и седми юли. Същото е и с останалите статии. Розите трябва да бъдат доставени един ден преди появата на статиите.
— Защо един ден по-рано?
— Отначало това ме обърка и мен. Но помисли малко. Всяка вестникарска статия се появява един ден след като се е случило събитието, описано в нея. Той иска розите да бъдат доставени точно в деня, в който е станало събитието. Конкурсът за красота се е състоял на двадесет и седми юли, а не на двадесет и осми. Както ти казах, датите съвпадат. Не може да е просто съвпадение. Освен това името на файла бе Ханаан. А каквото и да е заровено в този гроб, то е носило това име.
Синди се втренчи в пода.
— Окей — каза тя накрая. — Но каква е връзката между тези събития и гроба на едно домашно животно?
— Не знам. Затова и дойдох да те видя. Може би ще успееш да ми помогнеш. Преди 1985 година познаваше ли Маршал?
— Не. Започнах да се срещам с него през лятото на 1986 година.
— Сигурна ли си, че никога не ти е говорил за нещо лично?
Синди се наведе да си вземе пакета цигари «Вирджиния слимс». Извади една цигара и запали с газова запалка. Изчаках я. Бавно изпусна дима и се обърна към мен.
— Не бях напълно искрена с теб вчера — каза тя. — Едва те бях срещнала и не те познавах.
Тя дръпна още веднъж от цигарата си.
— Греъм и аз не бяхме близки през първата година. Свързваше ни само бизнесът. Но през последните шест месеца той започна да се отпуска, да си споделя с мен. Статията за самолетната катастрофа ми напомня за нещо, което той ми разказа преди няколко месеца.
— Какво е то?
— Сестра му. Тя също е участвала в конкурси за красота. От начина, по който говореше за нея, предполагам, че наистина е била много красива. Била е две години по-голяма от него.
— Какво е станало с нея?
Синди поклати глава.
— Господи, било е ужасно. Греъм е бил едва на осемнадесет, когато това се е случило. През лятото, преди да отиде в колеж. Мисля, че било през 1955 година. — Синди замълча за момент, за да изгаси цигарата си. — През онова лято сестра му и майка му са загинали, когато са отивали на конкурс за красавици в Спрингфийлд.
— При самолетна катастрофа ли?
Синди отново поклати глава.
— Не точно. От самолет. Малък частен самолет имал трудности с мотора си. Пилотът се опитал да се приземи на магистралата. Направил го точно върху тяхната кола, докато те пътували по това шосе.
— Боже мой!
Синди кимна.
— Да. Всички са загинали. Можеш ли да си представиш това? Да загинеш на магистрала от падащ самолет?
— Греъм ли ти разказа всичко това?
Тя кимна утвърдително.
— И още нещо. Предполагам, че баща му никога не се е възстановил от шока. Почнал да пие през лятото и починал от сърдечен удар през зимата. Това наистина довършило Греъм. Първо изгубва сестра си и майка си. После наблюдава как баща му бавно се самоунищожава пред очите му.
— Това единствената сестра ли му е била?
— Да. И мога да ти кажа, че я е обичал твърде много. През нощта, в която ми разказа това, бе много тъжен и с мъка достигна до края на историята.
Този случай ме разтърси повече, отколкото бях предполагала. Греъм Маршал, когото аз познавах — арогантния и властен старши съдружник, — нямаше нищо общо с момчето, загубило цялото си семейство на осемнадесетгодишна възраст през 1955 година.
Синди избърса очите си с опакото на ръката.
— Никога не проговори повече за това. Бях му благодарна. В историята имаше една част, която, не знам защо, ме безпокоеше.
— За какво става дума?
Синди потръпна.
— Може би го възприемам твърде надълбоко. Сестра му. Казвала се е Синтия.
Не проговорих и дума.
— Изглежда, той не виждаше връзката — продължи тя. — Господи, Фройд сигурно кара всеки да стане подозрителен. Нямам предвид, че Греъм е извършвал нещо като кръвосмешение. Просто аз веднага съзрях връзката — още една кралица на красотата на име Синтия.
Тя поклати глава.
— Имала съм странни молби от клиентите си. Но не бях готова да изпълнявам ролята на сестра му. Не бих могла. Но както ти казах, той повече не се върна към тази тема.
И двете замълчахме за момент.
— А какво точно за конкурса за красота, в който си участвала, те питаше? — заинтересувах се аз. — Какво точно каза той?
