почти всичко за случая.
Тя отключи вратата и ме погледна.
— Сериозна съм — потвърдих аз. — Метни си някакви дрехи и да тръгваме. Ще прекараме весело.
Синди сложи ръка на дръжката на вратата и се замисли за момент. После присви рамене и каза:
— Защо не? Може би си права.
Отиде в спалнята, развързвайки горнището на прилепналия си бански. След няколко минути се върна в дневната, облечена в лилави бикини и копринена блуза, която още не бе закопчала. Държеше в ръце картонен плакат с размерите на вестник.
— Маршал ми даде това — каза тя. — Държа го в спалнята си.
На плаката бе монтирана заглавната страница на вестник «Бостон Комонуеил» от 29 май 1863 година. Тя се състоеше от десет колони, напечатани с плътен, дребен шрифт без илюстрации.
— Не знам къде го е намерил — рече Синди, закопчавайки блузата си. — Прочети тази статия — посочи тя. — Ще си обуя едни джинси и сандали и идвам.
Статията беше напечатана в средата на страницата:
Четвъртък, 28 май. Този ден ще бъде запомнен от всички граждани на Масачузетс, които обичат свободата и се борят тя да победи, та да бъде заличен официално позорът от предразсъдъците срещу цветнокожите.
Воден от смелия си млад командир, полковник Робърт Гоулд Шоу. 54-и полк напусна лагера в ранен час и се отправи към Комон, където пристигнаха към десет и половина часа. Спряха пред губернаторската резиденция и се представиха на висшите военни, инспектиращи войските. Губернаторът Андрю и служителите му, негово превъзходителство, много офицери и видни граждани поздравиха полка.
Множество от хора, поне пет или шест хиляди, присъстваха на церемонията. Сред тях личаха добре познатите лидери на аболиционистите9 — Гарисън, Филипс, Куинс, Мей, Дъглас и други, — а освен тях и редица видни бостънци — Лоул, Пътнам, Джексън и Кебът.
Хората от цветнокожия полк са добре въоръжени с пушки «Енфийлд», добре обучени и тяхната военна стойка по нещо не отстъпваше на другите новосформирани полкове, преминаващи през града.
Губернаторът Андрю им връчи знамето, като произнесе дълго и прочувствено слово, а преподобният мистър Гримс го освети. Красивият и смел командир на 54-и полк отговори:
«Ваша светлост, ние приемаме знамето с чувство на дълбока благодарност. То ще ни напомня не само за причината, поради която се бием, но и за приятелите ни, останали тук. Благодарим на Бога за възможността, която ни предостави, да докажем, че не е направил грешка, като ни е предоставил честта да бъдем първият цветнокож полк, да бъдем първият щат, изпратил такъв полк във войната.»
Крайната цел на похода им бе пристанът, където войските се натовариха с малко закъснение на парахода «Де Молей». Параходът отплава вчера следобед в четири часа.“
Облегнах плаката на фотьойла. Каква беше причината Маршал толкова да се интересува от всичко това? Защо се бе загрижил за полк от цветнокожи от времето на Гражданската война? Изглежда, Синди смяташе, че това просто е само един странен подарък от един от клиентите й. Може би бе права.
Барът „Двойно «Р» е шумна дупка в подземията на градски паркинг. Гаражът бе срещу театър «Уудс», на чиято бяла фасада се виждаха имената на тазседмичните три филма: «Тексаско клане», част III, «Кунг-фу убийци» и «Завръщането на смъртоносния ученически взвод».
— Знаеш ли, бяха ми предложили роля в «Смъртносният ученически взвод» — каза Синди. — След конкурса за красота получих предложения да се снимам в няколко отвратителни филма.
Тя ме последва по стълбите в задимения ресторант. Минахме покрай бибибкането и тряскането на видеоигрите и стигнахме до Бени. Той бе запазил една дървена маса до сцената, на която свиреше според плаката — «Съндаунерс» — най-известната кънтригрупа на запад — дава представления след залез-слънце до полунощ“.
Представих Синди на Бени, който загуби дар слово. Той се изправи на крака, като почти бутна малката маса, удари си ръката, а очите му щяха да изскочат. Синди и аз се наредихме на опашката, взехме си ядене и се върнахме при Бени. Той ни бе поръчал по бутилка бира.
— Господи, Бени — казах аз, — как можеш да ядеш такъв боклук? — На масата пред него имаше две купи с лютив доматен сос, хамбургер с пържени картофи и хот-дог.
— Това е тяхното специално гориво — обясни Бени. — До три следобед ще съм готов за излитане.
Той се обърна към Синди, която се смееше и отпиваше от бирата:
— В „Абът и Уиндзър“ сме културни момчета.
— И така, какви са добрите новини? — попитах аз. — Секретарката ми каза, че си имал голямо съобщение за мен.
— Не мога да повярвам, Рейчъл. — Бени отпи глътка бира. — Днес ми позвъни заместник-деканът на Юридическия факултет в Депол. За първи път го чувам.
Той се обърна към Синди:
— Опитвах се да си намеря работа като преподавател. Изпратил съм резюмета и копия от статиите си на всички юридически факултети в западната част на страната. — Бени ме погледна. — Те ми се обадиха и ми предложиха асистентско място от следващия януари.
— Шегуваш се!
— Не, Рейчъл. Двегодишен договор, за да преподавам до говорно право и да водя семинари. Можеш ли да повярваш? Това означава край на голямата заплата, но си заслужава. Веднага приех.
— Поздравления, Бени — казах аз.
— Супер е — добави Синди.
— Кога ще напуснеш фирмата? — попитах аз.
— Вероятно около първи октомври. Ще си почина няколко месеца, преди да започна преподавателска дейност. Ще направя нещо весело за разнообразие. Може би дълга почивка в „Майронс хаус“.
— Какво ще кажеш за едномесечна електрошокова терапия в болницата „Белвю“? — попитах аз. Отпих глътка бира. — Кой знае, може би Синди е една от твоите бъдещи студентки.
— Синди? — повтори Бени, гледайки към нея.
Тя кимна.
— Синди има намерение да запише право — обясних аз.
— Добра вест — каза Бени с комично учудване. — Красавица с мозък в главата си.
Той сложи ръка на сърцето си и отвори широко очи.
— Най-сетне, Господи. Изпратил си ми знак.
Доядохме обяда си, говорихме за различните правни факултети и за отбора „Кубе“, който току-що бе започнал лятната си почивка.
— Забравете „Кубе“ — рекох аз. — Наблюдавайте моите „Кардинале“. И тази година ще го направят отново. Този път ще спечелят и световните серии.
Бени погледна към Синди и поклати глава.
— Това е нещастието на Рейчъл. Тя е красива, умна, с великолепни крака. Световни крака. Но жената си харесва „Кардинале“. Дори е кръстила кучето си на техния капитан.
— Не се подигравай — каза Синди на Бени. — Израснах в Пеория, викайки за „Кардс“. Баща ми ме водеше два пъти през лятото на стадион „Буш“.
— И двете ви уволнявам. — Бени допи бирата си и поръча по още една за всички нас.
— Значи ти помагаш на Рейчъл за случая Ханаан — попита я Бени.
— Малко — отговори тя. — Страхувам се, че от мен няма голяма полза.
— Бени знае за сърдечния удар в апартамента ти — казах аз.
Бени кимна.
— Познаваш ли Джийн Хубър? — попита той бързо.
— Не… как да кажа, професионално — отвърна Синди. — Но знам какво е работел във вашата фирма.
