— Не обръщай внимание на тия глупаци — каза Синди и ме дръпна за рамото, за да се махнем.
Не помръднах. Вместо това се втренчих в чатала на Пит, а после погледнах към Синди.
— Виж това — и казах, сочейки гледката, — прилича ми на пенис, но много по-малък от нормалното.
Лицето на Пит се смъкна, последвано от пениса му. Той погледна към чатала си, след това към мен, а после отново надолу.
— Бедният, изглежда недохранен — каза Синди, влязла в тона ми.
Пит прибра пениса в панталоните си и вдигна ципа. После се обърна и се отдалечи, последван от приятеля си.
Когато бяха почти на двадесет ярда разстояние, един от тях изкрещя „кучки“, без да се обърне към нас.
Синди избухна в смях и прикри с длан устата си. Аз я шляпнах леко.
— Прекрасно бе, Рейчъл. Просто супер.
Усмивката ми застина.
— Някой идва.
Синди се обърна бавно. По стълбите към перона слиза шемършав латиноамериканец, облечен в износен сив костюм и тъмнокафява риза с разкопчана яка. Той мина покрай Бени и Меги, които още стояха до стълбите, и се разходи нервно по перона с ръце в джобовете си. Бени и Меги ни погледнаха и Бени ни посочи мъжа. Аз кимнах и проверих часовника си. Бе един часът и една минута след полунощ.
— Мислиш ли, че е той? — прошепна Синди.
Въздъхнах и бръкнах в джоба си, за да видя дали ключът е там. На мястото си беше. Синди и аз трябваше да последваме получателя на пакета — и ако аз бях права, мършавият мъж бе нашият човек. За да не се получеше някаква засечка, Бени ми бе дал резервните ключове на колата си — така, за всеки случай.
Мършавият бе стъпил с токовете си върху предупредителната линия на края на перона. Той започна да си реже ноктите с нокторезачка. Меги и Бени се бяха придвижили по перона на около двадесет фута зад него. Синди и аз не мърдахме от мястото си и чувахме звука от щракането на нокторезачката, капенето на водата и шумоленето на плъховете.
В далечината, от тъмния северен край на перона, чухме звука на приближаващия се влак. Отначало бе едва доловим — тих тътен. Шумът нарасна и изведнъж влакът се показа от тунела и навлезе в гарата. Чу се шум от спирачки и той спря на няколко фута от мен и Синди. Бе от новите влакове — сребрист, с големи прозорци.
Мършавият латиноамериканец бе отстъпил назад няколко крачки. Той бе близо до предните врати на влака, когато те се отвориха. Синди и аз тръгнахме към него. От вагона слезе същият мъж, когото бях видяла във влака на спирка „Адисън“ и бях проследила до сградата „Крайбрежна кула“. Бе облечен по същия начин: черна тениска и работни панталони, цвят „каки“. Под лявата си мишница държеше дебел кафеникав плик. Мършавият пристъпи напред, каза нещо на мъжа с плика, който после му го предаде. Мършавият влезе във вагона, а Синди и аз го последвахме.
Седна на първата редица с места срещу страната, от която влязохме. Синди и аз се настанихме два реда по-назад, по-близо до перона.
Гледах през прозореца, докато влакът набираше скорост. Другият мъж бързо вървеше по перона към стълбите. Мери и Бени го следваха. Наблюдавах ги, докато влакът навлезе в тунела и те се изгубиха от погледа ми.
— Всичко върви като по ноти — казах аз на Синди. — Успяхме.
Нашият човек слезе на спирка „Вашингтон“. Ние го последвахме до сградата на „Първа илинойска банка“. Почакахме на отсрещната страна на улицата, докато той влезе в сградата. Спря се за момент пред гишето на охраната и после продължи към асансьора.
— Хайде — казах на Синди и двете претичахме през улицата.
Мъж в сива униформа седеше на гишето в средата на фоайето. Бе се подпрял на облегалката на стола си и гледаше миниатюрен телевизор, поставен на ръба на гишето. Бялата пластмасова табела върху гишето оповестяваше, че всички посетители трябва да се разписват тук.
— Добър вечер — казах аз, като стигнах гишето.
Пазачът ни погледна и дигна ръка към главата си.
— Добър вечер, момичета — отвърна той и погледна отново телевизора, от който се чуваха слабите звуци на оръжейна престрелка.
Надвесих се над книгата за посетители и взех химикалката. Последният запис бе на Джон Доу от един часа и тридесет и седем минути след полунощ. Погледнах часовника си: един часа и тридесет и девет минути. В графата „Обект за посещение“ Джон Доу бе записал „Рейнолдс и Хендерсън“, четири десет и втори етаж.
Аз записах Бриджит О’Шонеси и Нора Чарлс и един часа и четиридесет и една минути.
Отидохме до експресния асансьор. Тъкмо се канех да натисна копчето със знак „нагоре“, и спрях.
— Какво става? — попита Синди.
— Почакай за секунда. Имам една идея. — Отново се върнах при охраната. — Има ли нещо нередно с експресния асансьор? — попитах аз.
Пазачът вдигна поглед от телевизора.
— Какво да му има?
— Натиснах бутона, а той не иска да слезе.
— Едва утре на обяд ще могат да го поправят. Понякога им отнема доста време.
— Сигурен ли сте, че не са го спрели някъде?
Той се наведе напред и погледна екрана на малък терминал на гишето.
— Нека да видим. Това е асансьор номер четири. Горе на тридесет и шестия етаж е. Натиснете отново бутона, и ще видите, че той ще дойде при вас.
— Благодаря ви.
Върнах се обратно при Синди и натиснах бутона. Десет секунди по-късно пазачът извика:
— Той идва, госпожо.
— Мисля, че той е на тридесет и шестия етаж — казах на Синди. — Ти остани тук. Нека сама се кача горе. Дай ми десет минути. Ако не сляза дотогава, помоли охраната да се качи с теб.
— Сигурна ли си, че искаш сама Да се качиш, Рейчъл? Нямаш дори пистолет.
— И да имам, не знам какво да правя с него.
Вратите на асансьора се разтвориха и аз влязох вътре.
— Не се тревожи — казах аз. — Няма да му се изпречвам. Само искам да проверя къде е отишъл. Запомни, ела при мен само ако аз не сляза до десет минути.
— Късмет, Рейчъл — каза Синди и вратите на асансьора се задвижиха.
— Благодаря — отвърнах, докато вратите се затваряха. Поех дълбоко въздух и асансьорът тръгна нагоре.
Глава 32
Качих се с асансьора на тридесет и шестия етаж. От дясната страна на коридора бе входът за юридическата фирма на „Перини и Оливър“. От лявата страна се разполагаха офисите на фирмата за недвижими имоти „Кранц, Хедбърг и Дишер“. Стъклените врати и на двете фирми бяха отворени и чистачките от нощната смяна бяха в осветените рецепции и на двете фирми. Пълна жена с бяла риза и синя кърпа на главата привърши бърсането на прах в приемната на „Кранц, Хедбърг и Дишер“ и отиде в друга стая. Влязох в празната приемна. Някъде от офисите се чуваше приглушеният звук на прахосмукачка. Отидох до количката на чистачките, взех един бял парцал и аерозолна бутилка с препарат за почиства не на прозорци.
Пет минути по-късно, преструвайки се, че чистя стъклата на входната врата на „Кранц, Хедбърг и Дишер“, видях мършавия мъж да излиза от офисите на „Перини и Оливър“. Пликът бе изчезнал.
Изчаках, докато влезе в асансьора, после се промъкнах в офисите на „Перини и Оливър“.
