Той кимна.
— Ти вършиш добра работа, Рейчъл. Трябва да ти го призная.
— Как влезе в лотарията на Маршал?
Кент се засмя.
— Лотарията на Маршал? Той би бил поласкан да чуе това от теб. Това не е негова лотария, Рейчъл. Той не е единственият. — Кент щракна ключалките на куфарчето. Дали пистолетът му беше вътре?
— Той ме завербува — каза Кент. — Беше по време на един бизнесполет от Лондон за Чикаго в края на 1985. И двамата бяхме изпили доста. Той ми разказа историята за истинската лотария „Ханаан“. След две седмици ние бяхме заедно в Лос Анжелос. Тогава ми разказа какво е направил. Той беше решил, че ще бъда неговият наследник. Аз бях идеалният избор. Направихме нещо заедно през 1986. Веднъж-дваж ме остави да опитам сам през 1987. — Кент замълча. — Аз поех нещата изцяло, когато той умря.
— Пое нещата? — попитах аз. Ти не си ги поел, ти напълно ги изврати. Виж какво направи — изнудване, убийство. Това не е лотарията „Ханаан“.
— И какво от това? — отговори той, повишавайки глас. — Греъм Маршал организира своята малка, елегантна ханаанска мрежа, издигна се, като се правеше на дядо Боже, и след това се оттегли. Оттегли се. — Лицето на Кент се разкриви от гняв. — Трябваше да видиш лицето на Бил Бентли, когато влезе в съда онзи ден, за да каже на съдията, че документите са били унищожени. Аз седях на скамейката на защитата и си рекох, че най-после съм разчистил сметките си с този задник. — Той разтърси глава. — Не можете да си представите какви боклуци нахвърли върху ми Джо Оливър по делото на кентърбърийската охрана през последните две години. Щях да го измъчвам няколко години за това. Така ще направя и с останалите. Знаеш ли, че имам дори видеокасета с един съдия и тази уличница? Невероятна стока. Имаш ли си идея какво мога да направя с тоя тип? — Той бръкна в куфарчето си. — Не можеш да ми попречиш. — Той държеше пистолет. — Достатъчно време изгубих с теб. Не ме плаши с ченгета. Няма нито един там долу. Мислиш си, че съм някой мухльо. Отивай до Оливър!
Не помръднах. Роклята ми залепна за тялото, мокра от пот.
— Няма да ти се размине, Кент — казах аз, опитвайки се да запазя гласа си спокоен. — Може би ще повярват на едно самоубийство, но ако застреляш и мен, това е убийство. Хайде да слезем долу. Можеш да кажеш на ченгетата, че Джо Оливър се е опитал да те застреля. С добър адвокат може би ще се отървеш.
— Хайде, Рейчъл — рече той подканващо. — Не се опитвай да минеш с тази глупост. Никой дори не знае, че съм тук. Помниш ли? Напуснах преди час. Направих така, че много свидетели да ме видят как излизам. Включително и твоят приятел. И наистина излязох. Слязох до пристанището, взех си лодката и се върнах. Закотвих я отзад и влязох през задния вход. Имам собствени ключове. Една от привилегиите на доброволните спонсори за ежегодното набиране на средства за аквариума. Ще си тръгна по същия път. Колата ми е на пристанище Белмонт. Ще бъда в „Равиния“ преди почивката. Сега престани да се усукваш и ела насам. — Той посочи с пистолета.
Аз се придвижих бавно към аквариума за акули, чудейки се къде е Пол. Не го виждах никъде.
— Срамота, Рейчъл — каза Кент, когато се приближавах към него, влачейки токчета толкова силно, колкото се осмелявах. — А аз си мислех, че съм те заблудил. Фирмата щеше да се гордее с теб. Жалко за нас, а? Чаках с нетърпение нашето пътуване с лодка този уикенд. Колко жалко, че ще трябва да разваля хубавата ти рокля — добави той саркастично. — Не трябваше да се качваш тук. Въобще. — Той повдигна пистолета.
— Знаеш ли кой наистина уреди да те открием? — казах аз. — Греъм Маршал.
— Ти си луда.
— Той очевидно е разбрал, че е направил ужасна грешка, като те е включил. Че не ти пука за лотарията „Ханаан“. Ти просто си искал да използваш системата за твоите собствени планове.
Кент се усмихна.
— Подценяваш ме, Рейчъл. Греъм никога не е подозирал нищо. Той смяташе, че съм изцяло предан на лотарията.
Поклатих глава.
— Ти си сляп за очевидното, Кент. Маршал беше две крачки преди теб дори и от гроба. Той подготви допълнението към завещанието, за да бъде сигурен, че някой ще изрови ковчега. Не можеше да те унищожи, докато беше жив, защото щеше да провали и себе си. Така че уреди да те хванат след смъртта му.
Кент се намръщи.
— Тогава не е успял. Аз го надхитрих, като сам изрових ковчега.
— Грешиш — казах аз. — Ти унищожи документите, но не и ковчега. И това, което не знаеше, е, че Греъм беше оставил доказателство в ковчега. Аз проследих това доказателство и стигнах до теб. — Прекъснах отново. — Струва ми се, че Греъм ще се смее последен.
Кент се намръщи, стисна челюсти.
— Този кучи син — изсъска той. Но бързо възстанови равновесие. — Но аз съм с една крачка пред него сега. — Той отново махна с пистолета. — Застани до Оливър веднага, по дяволите!
Погледнах надолу към пистолета в безчувствената ръка на Оливър, докато се приближавах към Кент. Изведнъж се чу звук от падаща вода.
— Наведи се, Рейчъл! — Беше Бени в другия край на помещението. Той беше свалил навития пожарникарски маркуч от стената и беше пуснал водата. Държеше края му с две ръце и насочваше дебела струя вода към нас. — Махни се от нея, говедо! — изкрещя Бени.
Кент Чарлс се завъртя към Бени и стреля. Куршумът отиде високо надясно и рикошира от една тръба.
— По дяволите — изкрещя Бени и изпусна маркуча.
Кент Чарлс тръгна по тясната пътека между аквариумите към Бени. Маркучът скачаше напред-назад по пода, като пръскаше силно вода из стаята. Аз застанах на колене и се опитах да издърпам пистолета от студената ръка на Джо Оливър. Не можех да сваля дебелия му пръст от спусъка. Погледнах към Кент, който беше сега на двадесет фута, с гръб към мен, пълзящ бавно по пътеката към Бени. Вдигнах пистолета с ръката на Джо, насочих го към гърба на Кент с две ръце и силно натиснах пръста на Джо върху спусъка. Откатът на пистолета ме събори на земята. Пистолетът се плъзна по цимента. Претърколих се след него. Когато погледнах нагоре, видях Кент да се влачи към мястото на пода, където лежеше пистолетът му, близо до един аквариум. Дясното му бедро кървеше, ръката му притискаше раната. Седейки, аз се прицелих отново с треперещи ръце, когато Кент се подхлъзна на мокрия под само на няколко фута от пистолета си. Той се протегна към долните перила на аквариума, когато аз най-сетне дръпнах с усилие спусъка. Щрак. Пистолетът беше празен.
Хълцайки, аз се изправих на крака и се затичах към Кент, който се протягаше за пистолета си. Той се обърна към мен, като се държеше за перилата. Метнах празния пистолет по него. Той се наведе и вдигна ръка, за да се предпази. Пистолетът на Оливър се удари в ръката му и цопна в аквариума.
Когато се отдръпнах назад, Бени излезе на пътеката. Приведе рамене и блъсна Кент точно когато той вдигаше пистолета си.
Всичко изглеждаше като на забавен кадър. Силата на удара повали Кент през долните перила на аквариума. Пистолетът отлетя от ръката му и рикошира в задната стена, докато Кент цопна назад във водата, с главата надолу.
Изтичах до аквариума и погледнах надолу в разпенената вода. Едва различих фигурата на Кент Чарлс, потъваща във водата. Бени и аз стояхме и чакахме Кент да изплува. Едва тогава забелязах жълтите знаци за опасност на стената зад аквариума.
Той не изплува. Не и докато пожарникарите не извадиха трупа му от аквариума един час по-късно.
Излезе, че е имало свидетели в галерията отдолу — двама адвокати от „Уинстън и Страун“. Те си пийвали бяло вино пред аквариума с електрически змиорки, когато Кент Чарлс цопнал с главата напред. Според тях дясната ръка на Кент се плъзнала в една от малките пещери, очевидно стряскайки обитателя й. Змиорката захапала китката му здраво. Един от клатещите се крака на Кент ударил друга змиорка, която грабнала своята порция. Трета змиорка се присъединила към авантата и дръпнала другата ръка на Кент в своята пещеричка чак до лакътя. Двамата съдии стояли ужасени, докато Кент Чарлс бавно се давел от
