трона на Роло в едно тясно помещение, скрито от огромната външна зала с дълга пурпурна завеса.
Чуваха мъжки и женски гласове, проникнати от любопитство, въпроси, догадки.
— Никога досега не съм виждал такъв разкош — каза Мерик.
Отново почувства странно колебание и моментално се отврати от себе си. Тя кимна разсеяно.
Той се подсмихна и поклати глава. Първо бе робиня, после му стана жена, а сега се връщаше към пищното начало. Но за нея това сякаш нямаше никакво значение.
Притихнаха. Роло заговори с дълбок гръмовен глас, който мигом накара всички да се заслушат:
— Повиках ви, за да съобщя за завръщането на моята племенница Ларен, дъщеря на по-големия ми брат, Халад от Елджарн.
Настъпи бъркотия, пурпурната завеса бе дръпната и те пристъпиха напред, за да се изправят до Роло. Гласовете се надвикваха един през друг:
— Ларен е. Вижте само червената й коса!
— Вече е жена. На колко години беше, когато изчезна?
— Не, това е момиче, което просто прилича на Ларен, нея я няма. Ларен отдавна е мъртва. Била е убита още след отвличането.
— Да, от оня зъл негодник, графът на Оркни. Той ги е похитил с Таби.
Роло вдигна ръка.
— Племенницата ми. Приветствайте я.
Ларен обгърна с очи множеството от хора, повечето от които познаваше от детството си, и каза:
— Отново съм у дома. Виждам те, Мимерик. Още ли свириш на лютнята като християнски ангел? А ти, Дорсън, още ли стреляш с лъка тъй далеч както някога? Помня, че преди четири години уцели крилото на една птица в полет. О, Едел, понапълнял си, стари приятелю. Не съм забравила, че страшно обичаше да си хапваш меденки, които готвачите ти даваха скришом. Бе достатъчно само да им се усмихнеш и те бяха готови на всичко.
Млъкна и зачака. Мерик наблюдаваше как по лицата на присъстващите се изписва недоверие, после колебание и накрая смайване. Избухна невъобразим шум, който прерасна в гръмки възклицания:
— Ларен! Ларен!
Роло остави хората да се навикат. Сетне вдигна ръка. В залата отново се възцари тишина.
— Племенникът ми Таби не е тук. Бе почти бебе, когато го отвлякоха, а всички знаят, че дори бебетата, обградени с най-нежни грижи, невинаги оцеляват. Но не скърбете. Преживяхме достатъчно страдания. — Роло се обърна към Мерик и го изтика напред. — Това е съпругът на Ларен, Мерик Харалдсон от Норвегия, братовчед на крал Харалд Русокосия. От известно време се интересувам от него. Сега е тук, защото го повиках да дойде и да заеме мястото си.
Мерик се ухили на Ларен и тихо прошепна:
— Далечен братовчед съм му — измислицата не е пълна. Разбира се, в Норвегия почти всички са роднини.
— Ето човекът, който ще царува, ако синът ми Уилям Дългия меч умре без наследник. Приветствайте Мерик Харалдсон!
Съобщението бе направено съвсем открито, без никакви предисловия, без обяснения или оправдания, просто Роло го изтърси гръмко с равния си гърлен глас. Дори Ларен затаи дъх, макар да знаеше предварително за него. Изненадата бе ясно изразена по лицата на всички присъстващи в огромната тронна зала.
— Добре — каза й доволен Мерик. — Сега аз съм заплахата, не ти.
— Не ми харесва тая работа — повтори за сетен път тя, след като още предната вечер бе възразила срещу плана му, изложен пред Роло. — Не е редно, Мерик, да се излагаш на подобна опасност. Погледни ги. Те не знаят какво да правят. Никога не са били по-смаяни. Къде са Хелга и Фърлан?
Бе спорила безкрайно дълго с него, той я слушаше и кимаше, но не се разколеба. Сега само й се усмихна, без да отмества взор от слисаните лица, обърнати към него.
— Скоро ще се появят. А колкото за другите, ще се преструвам на храбрец, ще се държа безпощадно като Роло и ще им докажа, че преливам от достойнство, от извънмерно достойнство, та главата ми просто клюма под тежестта му. Може би Роло ще започне да ми се възхищава до такава степен, че ще ме помоли да остана в Нормандия и да царувам заедно с него, а сетне заедно с Уилям. Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че си полудял.
— Полудял ли? Не вярваш, че мога да стана престолонаследник на Нормандия за радост на всички? Смяташ, че не съм достатъчно способен да накарам хората да ми повярват?
— Да, знам, че можеш. И точно затова си полудял.
— Дали тази лудост ще се предаде и на децата ни, а?
Тя го зяпна сащисана, забравила всяка друга мисъл.
— Нямам представа.
— Откакто те обладах за първи път, не си кървила.
Тя пребледня като платното на долната си риза. В този момент Роло се обърна усмихнат към Мерик и му протегна ръка:
— Почитаеми Мерик, пристъпи напред и поздрави моите поданици. Може би един ден ще станат твои.
В същия миг Ларен се олюля, вперила смутени и ококорени очи в лицето на съпруга си, и промълви:
— Лошо ми е.
Той я улови и я пое в обятията си. Отново се развихри бъркотия, а Роло, умопомрачен от уплаха, скочи от трона и се развика:
— В името на боговете, какво й е?
Мерик отвърна гръмко:
— Само припадна, Ваше Величество. Не е болна. Носи наследника ми в утробата си. — Вдигна я високо в прегръдките си и гласът му отекна дълбоко и силно в огромната зала. — Да, носи сина, който един ден може да се възцари над Нормандия.
Хелга, току-що влязла в залата, прошепна едва чуто на сестра си, като продължаваше да се усмихва широко:
— Може би няма го носи дълго. Може да е като теб, Фърлан, и утробата й да е гнила.
— Косата й е като на баща ни — едно момиче не бива да има коса с такъв цвят. Тая червена отврат е греховна.
— Баща ни беше много привлекателен с неговата червена коса — възрази Хелга. — Жалко, че уби невярната си жена и избяга. Но да си призная, винаги съм се питала дали наистина я е убил. Тя умря тъй скоропостижно, без видимо насилие. Да, толкова е жалко, дето баща ни реши, че ще обвинят него и изчезна. Още по-жалко е, че оная мръсница роди Ларен и Таби, преди да се спомине.
Фърлан почувства мъртвешка хладина, която проникна до мозъка на костите й и цялата я вцепени. Тя й навя мисълта за нейните осем покойни дечица, от които бяха останали само студени гробчета и шепа дребни кокали. Вторачи се в сестра си, която се обърна и каза на съпруга си Фром:
— Е, мъжо, какво ти е мнението за този Мерик Харалдсон?
Фром се изпъчи по навик и отвърна:
— Явно е много хитър. Възползва се от напредналите години на Роло, като му показва само каквото старецът иска да види, говори му само каквото иска да чуе, върши каквото…
— Да, знам — прекъсна го Хелга, без да крие раздразнението си. — Според мен е хубав мъж. Младостта страшно му отива, нали?
— Престани да злобееш, Хелга. — Фром я загърби и подхвърли на зет си: — Кардъл, трябва да поговорим, щом Роло ни освободи.
Хелга прихна, като чу думите на съпруга си към Кардъл. В името на всички богове, какво толкова ще обсъжда с тоя нещастен глупак? Да не би да му поиска съвет как да убие Мерик? Или Ларен?
Хелга отново съсредоточи вниманието си върху Роло, докато той успокояваше тълпата и описваше характера на викинга, достойнството му и облагите, които ще получат от сродяването си с краля на Норвегия. Роло не спомена, че това е същият крал, който го бе низвергнал преди години. Мерик отнесе Ларен, все още в несвяст, през тежките завеси зад трона. Хелга не слушаше Роло, бездруго бръщолевеше
