само глупости. Но се заслуша във въпросите, които му бяха отправени от най-високопоставените семейства, макар през цялото време да си мислеше за викинга. Бе красив мъж.
А тя не бе ли красива жена?
Съпругата му не е ли бременна, не припадна ли като същинска лигла, а сега и сигурно си повръща червата пред него? Освен това Ларен бе прекалено слаба, почти не приличаше на жена, като изключим мижавите й червенокоси плитки. Едва ли някой мъж би пожелал да легне с такава клечка. Пък и едва ли притежава нужните умения, за да задоволи мъж като тоя Мерик Харалдсон.
Защо, чудеше се Хелга, заслушана в онова магаре Уеланд, който отвръщаше на Раки, човек с малко ум и голяма сила, почти равна на неговата, Роло не им разказа какво се е случило с Ларен? Лично на нея й бе страшно любопитно. Искаше да научи как Мерик се е запознал с Ларен. Дали не е убил Таби, когато е узнал какво е мястото на детето в плановете на Роло?
Отново се взря в Роло и го видя като мъж, не само като чичо. Още изглеждаше привлекателен и излъчваше сила и волска упоритост, но вече бе стар, твърде много години тежаха на плещестите му рамене, твърде много. Запита се какво ще прави.
Глава двадесет и втора
Мерик придържаше главата на Ларен, докато тя повръщаше в легена. Тя цялата трепереше от напрежение, а кожата й бе обляна в студена пот. Тази сутрин почти не бе хапнала, защото се чувстваше прекалено изнервена, но сега се гърчеше и тресеше, макар да не бе останало нищо в стомаха й, освен пронизващите спазми.
— Не биваше да ти казвам — рече той и отмахна влажната коса от челото. — Преди се чувстваше добре в неведението си.
— Да — съгласи се тя. — Готова съм да благословя и теб, и него, само да ми мине.
Той й даде чаша бира. Тя изплакна устата си, простена и отново се хвана за корема, но после се отпусна.
— Не ми харесва тая работа — промълви тя и го погледна, но без възхищение. — Ти си виновен.
— Да, това е мъжки дълг — отвърна той и й се ухили. — Ела.
Изправи я на крака и я прегърна. Отнесе я на широкия одър и я сложи да легне. Поизпъна красивата рокля, ушита специално за нея от Айлирия, за да не се мачка. Седна до нея, изпълнен със съжаление, че не си е държал езика зад зъбите. Как така от внезапното прозрение, че е заченала детето му, й прилоша? Струваше му се непонятно, макар че тя пребледня и припадна ни жива, ни умряла пред цялата свита на Роло. Дори да го бе подготвял предварително, не би могло да се получи по-добре.
Тя отвори очи, когато я зави с едно вълнено одеяло.
— В момента хич не си ми симпатичен, Мерик.
Той се наведе и я целуна по носа.
— Откъде знаеш толкова много за бебетата?
— Когато един мъж обладава жената седмици наред, без да спира, тя е или твърде уморена, за да му откаже, или е бременна с детето му.
Тя го блъсна с юмрук по рамото. Той сграбчи юмрука й, разтвори го и целуна шепата й.
— Благодаря ти, Ларен, за моето дете.
— Детето е мое.
— Семето е мое и без него не може да има дете.
— Аз взимам семето ти и му давам живот. Без мен не може да има дете.
Той й се усмихна.
— Права си.
— Казваш го само защото ми е лошо.
— Да. Гледай да се съвземеш по-скоро, та да мога да споря с теб на воля, без да страдам от угризения.
Ненадейно тя се надигна и рече:
— Вече съм добре. Не е ли странно?
Млъкна, заслушана в тялото си, после се обади:
— Да, наистина, сега не ми се вие свят и не ми се гади. Стомахът ми е спокоен.
— Надявам се да е по-спокоен от този на Ота. — Той я притегли в обятията си и я задържа, целуна ухото й, среса сплетените кичури с пръсти и облегна бузата й на рамото си. — Всичко ще бъде наред, ще видиш. Планът ми ще успее, вярвай ми.
— Не ми харесва — повтори тя. — Сега си в опасност, Мерик. И не мога да се примиря.
— Можеш да ме пазиш, когато не си на колене, пъхнала глава в легена.
Тя се изкикоти и той си отдъхна с огромно облекчение.
Тъкмо я целуваше, и Роло нахълта в спалнята. Бе толкова висок, че трябваше да се сгъне надве, когато минаваше през вратата, за да не си удари главата.
— Добре ли е тя?
Ларен надзърна над рамото на Мерик.
— Чувствам се чудесно, чичо. Съжалявам, че ти прекъснах речта.
— Не, недей. Извънредно доволен съм. — Той замълча, после добави пренебрежително: — Заварените ти сестри ми казаха, че са загрижени за теб. Ха! Хелга се опасява, че може да си орисана с калпавата утроба на Фърлан. И двете твърдят, че искат да те посетят и да те приветстват отново у дома. Толкова са смирени, че могат да им завидят и християнските калугерки.
— Много мило от тяхна страна — рече Ларен. — Ще ги приема след малко.
— Да — обади се Мерик, — аз също искам да се запозная с тях.
Хелга обиколи с очи тясната спалня на Ларен. Искрено се надяваше, че Ларен я мъчат кошмари. Усмихна се на природената си сестра с мисълта, че изглежда ужасно бледа и отблъскваща. Бе едва следобед, а тя пак бе повръщала. Горката Ларен, приличаше на покойница. Ама съвсем на покойница. Всеизвестно е, че бременността крие куп опасности. Животът на жената е толкова крехък, много по-крехък, отколкото на мъжа, проклети негодници. Ала Фърлан продължаваше да цъфти въпреки осемте раждания. Хелга се запита дали сестра й пак ще роди.
Усмихна се, когато пристъпи към леглото, и протегна ръце.
— Ларен, наистина си ти. Но не можех да бъда сигурна, дори след като те зърнах в тронната зала, защото толкова копнеех да си ти. Изглеждаш прекрасно, скъпа. Добре дошла у дома.
— Благодаря, Хелга. О, ето я и Фърлан. Здравей, сестро.
Фърлан не успя да докара усмивка на лицето си. За разлика от Хелга, тя видя пред себе си изключително стройно момиче с разкошни червени коси и свежа кожа, присъща единствено на младостта, с искрящи сиво-сини очи и равни бели зъби. Веднага намрази девойката. Почувства се престаряла, а бе само природена сестра на Ларен. Това я озлоби. Промълви с едва забележимо треперещ глас:
— Липсваше ми, Ларен. Жалко, че Таби е трябвало да умре, за да останеш ти.
Мерик сви вежди.
— От думите ти излиза, че Ларен е зарязала Таби в някой ров, за да отърве собствената си кожа.
— Тъй ли? В никакъв случай не съм имала това предвид. Хелга, не съм казала такова нещо, нали?
Хелга се изсмя и пристъпи по-близо до Мерик. Тоя викинг бе висок и от него се носеше вълшебно ухание, типично мъжка миризма, своеобразна и неповторима, едновременно сладостна и тръпчива. Искаше да докосне с върховете на пръстите си устните, раменете, рунтавите косми по слабините му.
— Не, Фърлан — отвърна тя, омаяна от него, — ти обичаш Ларен, както и аз. Естествено тя не би убила Таби, за да спаси себе си.
Ларен ги разглеждаше втренчено. Странно, но Хелга сякаш се бе подмладила за две години. Фърлан, обратно, бе състарена, свадлива и сбръчкана, а някогашната й тъмнокафява коса се бе прошарила. И бе надебеляла. Усети как Мерик настръхна до нея, но само се усмихна:
— Не, разбира се, никоя от вас не би помислила дори, че няма да браня Таби с цената на живота си. Мерик, би ли сипал малко сладко вино на Хелга и Фърлан?
