боеше от вълци.
„Защо ли ми е сърдит? — питаше се Сандина. — Нищо лошо не съм му сторила.“
Погледна го няколко пъти, без да смее да му заговори, после сгъна превръзките и ги подаде през отвора на момчетата долу.
Думитрица и Емил се съветваха за нещо. Взеха превръзките и не я повикаха долу. Тогава тя се върна пак при Ион.
— Вижда ли се нещо из гъсталака? — попита тя наивно.
— Остави ме на мира! Тебе какво те интересува? Да не ме смяташ за страхливец? — отвърна той сопнато, но в гласа му трепереше уплаха.
„Страх го е — помисли си Сандина. — Няма да го оставя сам!“
— Фазанът е готов! — обяви момчето, като скочи и изпъчи гърди. — Отивам из гората на разузнаване!
Сандина тръгна след него несъзнателно.
— Не отивай — зашепна му тя. — И Думитрица казваше…
— Няма значение! — перчеше се той. — Я недей вървя подире ми!
При такава обида друг път тя би се разплакала. Ала сега мислеше за опасността, която дебнеше това упорито момче.
Ще поддържа поне огъня, за да го види Ион. Съчките изпращяха и край огъня стана горещо.
Облаците се бяха разпръснали и слънчевата светлина се разливаше топла и приятна. Момиченцето не чувствуваше нужда да се гуши край огъня.
Отстрани се и заследи с поглед Ион. Освежените треви и туфи сега се изправяха под слънчевите лъчи. При всяка стъпка на момчето росните бурени се разклащаха и му поръсваха краката. Бръмбарите, дивите пчели и пеперудите излетяха из цветята и листата и закръжиха из въздуха. И птичките зачуруликаха на клоните, зацвъртяха и се заразпитваха, сякаш се виждаха след дълга раздяла. Неочаквано пред Ион подскочи някакво малко животинче, като малко сиво кученце. В същото време го видя и Сандина. Откъде се взе това мило и палаво кученце? Дали наблизо живееше някой? Или след него идваха хора?
Ион го повика при себе си и като го милваше, опита се да го заведе при отвора на тяхното скривалище.
Кученцето тичаше добродушно край момчето и го гледаше с черните си очички, светнали от радост.
Но изведнъж кученцето се спря и се извърна назад, подчинено сякаш на някаква тайна повеля. И момчето погледна назад през рамо и замръзна на мястото си. Сред няколко игриви вълчета, вълчицата се спусна разярена към похитителя на малката й рожба.
Ион се окопити внезапно и изтича към огъня. Слисана, чувствувайки, че земята се върти заедно с нея, Сандина размахваше несъзнателно на всички страни запалените клонки. Ион падна върху жарта, изгори се, изблъска момичето и го натика в отвора, после разрита с крака главните и вдигна облаци от искри. Бързо се вмъкна в отвора и се изтърколи, като събори креслата и заедно с тях и със Сандина се стовари на земята.
Думитрица и Емил бързо грабнаха две пушки с яки приклади. Ала Думитрица се размисли, избра една стрела, сложи бързо креслата едно върху друго и се покатери до отвора. Вълчицата обаче, доволна, че си беше върнала малкото, нямаше намерение да влиза в разпра. Отдалечаваше се към гъсталаците, заобиколена от вълчетата, които скачаха около нея и се галеха. Тя ги подканяше да се скрият ту под някои гъсти клони, ту под гъсти туфи, като ги побутваше с муцуна или е лапа, но те си играеха и се закачаха безгрижно, щастливи, че са на свобода. Когато престана да се чува тихото скимтене на звяра, Думитрица разбра, че опасността е преминала. Сандина едва успя да се измъкне изпод съборените кресла и сега опипваше насинените си лакти, рамене и колене. Станку гледаше изплашен от ъгъла си. А Ион не смееше вече да се обади и по намръщеното лице на Думитрица си даваше сметка, че не го очакват похвали.
Сините очи на Думитрица бяха потъмнели и блестяха като стомана. Спокойното му усмихнато лице сега беше страшно напрегнато. Извика провинения настрана и му каза:
— Ионе, аз смятах, че мога да разчитам на тебе, но съм се лъгал. Да бъдеш герой не значи да вършиш всичко на своя глава. Внимавай! Днес е четвърти ден, откак сме излезли от къщи. Трябва да спасим конете, а за това ще се налага да обезвредим Спъну. Трябва да действуваме много предпазливо. Ще атакуваме вече, но ако ти не се вразумиш, можем и без тебе!
Ион, който през цялото време стоеше с наведена глава, трепна възмутено. Как? Да го отстранят? Него? Точно него?
Но срещна погледа на Думитрица, изпълнен с упрек и решителност, и разбра, че е извършил голяма глупост. Трябваше поне да мълчи. Умърлуши се и само гледаше изпод вежди как всеки си върши работата. След малко усети, че лакътя го боли ужасно. Така се беше ожулил, че ръкавът му се беше окървавил. Неочаквано Сандина се доближи до него разтревожена, макар тя самата да беше цялата в драскотини и подутини. И отново Ион се видя жертва, за която се грижеха. Емил го превърза и той реши да остане така превързан, докато го видят всички момчета в село!
Изведнъж се чу силно бръмчене на самолет, който като че ли се сгромолясваше върху главите им. Децата се спогледаха. Друг път Ион би изтичал веднага навън да види, но сега, засрамен от случката с вълчицата, обуздаваше нетърпението си. Бръмченето на самолета продължи известно време над тях, после се отдалечи.
Надвечер децата отново притичаха до ниския свод.
Положението беше същото. Вратата беше здраво залостена с каменната чутура. Конете си стояха мирно и си хрупаха овес. Спъну, изтегнат в яслата, беше подложил лявата си ръка под главата, а в дясната държеше пистолет, сякаш очакваше някого. Като проследиха погледа му, децата разбраха, че крадецът беше поставил гредата до отвора, та ако Станку реши да си отмъсти, да се спусне по нея и така да му падне в ръцете. Нямаше съмнение, че планът му беше такъв, особено ако се съди и по това, че не беше запалил свещ. Значи дебнеше. Биваше ли да го нападнат при тия обстоятелства? Обаче ако се бавеха още, можеха да бъдат нападнати от другите бандити. Освен това и нощта настъпваше, а те не смееха да изведат конете в тъмнината, за да не се загубят. Спряха се в една от средните галерии да се съветват и да обмислят плана за нападение. Необходимо беше да участвуват и трите момчета. В случай на опасност или дори поражение единственото нещо, което Сандина трябваше да направи, беше, да продължи в тайната стая опитите на Емил да съобщи по радиопредавателя какво е положението им. Целия следобед Емил беше викал конефермата и беше упражнявал Сандина, която още преди два дена знаеше вече добре азбуката.
Сандина остана в тайната стая. Сменяше непрекъснато компресите на болния. Стъмняваше се и нея все повече я дострашаваше. Крадецът дишаше бързо с полуотворени очи. Колкото пъти докоснеше горещото му чело, Сандина трепваше уплашено, готова да побегне. Стъпките на момчетата се отдалечаваха и заглъхваха. Дали щяха да успеят?
Думитрица беше обмислял всичко продължително. Стратегическият план беше разгледан от тримата. Сега се въоръжиха с една мрежа от дебели въжета, едно одеяло, на което четирите ъгли бяха завързани с въжета, три щита, с които щяха да се бранят, няколко приклади от пушки и лъкове, които щяха да оставят под ниския свод в случай на крайна необходимост.
Когато стигнаха под ниския свод, видяха, че Спъну — спи, като заклан. Наистина ли спеше или се преструваше? За да предотвратят всяка измама, действуваха и те по същия начин, но с голяма предпазливост. Измъкнаха се •един по един от ниския каменен свод и се заровиха в сламата, разпиляна по земята на вълни. Затрупани с по купчина слама на гърба, те започнаха да се примъкват към яслата, дето спеше бандитът. Придвижването ставаше много бавно, за да не събудят подозрения в Спъну. Той продължаваше да лежи и да хърка. Само конете се поотдръпваха. Когато стигнаха до яслата, момчетата застанаха от двете й страни и приготвиха оръжието си. Застанаха така, та куршумът да не ги засегне, ако бандитът неочаквано се събуди и стреля. Та нали видяха, че стиска пистолет? Сложиха пред себе си щитовете, да им бъдат под ръка, нагласиха въжетата над одеялото, метнаха го изведнаж над Спъну и е учудваща бързина завързаха четирите краища за долните ъгли на яслата. Крадецът изкрещя, гръмна през одеялото и се опита да се измъкне, ала децата, прикривайки се под щитовете, завързаха краищата на въжената мрежа под яслата, като още веднъж ги преметнаха около Спъну. Краката на Спъну още ритаха. С други въжета децата овързаха и краката му.
