лицето ми. Тази идея определено щеше да ме вкара в беда.
— Все още — добави той.
— Все още — съгласих се аз — можех да поспоря, но сега исках от него да очаква бедствия.
— Имам още един въпрос към теб. — Лицето му бе небрежно.
— Давай.
— Наистина ли трябва да отидеш до Сиатъл в събота, или това просто ти беше оправданието, за да не ти се наложи да отказваш на всичките си обожатели?
Направих физиономия при спомена.
— Знаеш ли, все още не съм ти простила за онова с Тайлър — предупредих го аз. — Твоя е вината, че се е самозаблудил, че ще ходя на бала с него.
— О, той щеше да открие начин да те попита и без мен — просто наистина исках да видя лицето ти — изсмя се той, и щях да бъда ядосана, ако смехът му не беше толкова очарователен. — Ако аз те бях поканил, щеше ли да откажеш и на
— Вероятно не — признах аз. — Но после щях да се отметна — като се престоря на болна или с изкълчен глезен.
Той беше озадачен.
— Защо би го направила?
Поклатих тъжно глава.
— Не си ме виждал по физическо, предполагам, но ми се струва, че би ме разбрал.
— Да не би да става дума за факта, че не можеш да преминеш по плоска, стабилна повърхност, без да намериш върху какво да се препънеш?
— Очевидно.
— Това не би било проблем. — Той беше доста уверен. — Всичко е въпрос на воденето. — Той можеше да види, че щях да започна с протестите, затова ме отряза — Но така и не ми каза — твърдо ли си решена за отиването до Сиатъл, или нямаш нищо против да правим нещо различно?
Стига „ние“ частта да беше там, не ме интересуваше нищо друго.
— Отворена съм за алтернативи — позволих аз. — Но искам да те помоля за услуга.
Той изглеждаше предпазлив, както винаги когато задавах въпрос с отворен край.
— Какво?
— Може ли аз да карам?
— Защо? — намръщи се той.
— Е, най-вече защото когато казах на Чарли, че ще ходя в Сиатъл, той специфично ме попита дали ще ходя сама, и по онова време си беше така. Ако попита отново, вероятно няма да излъжа, но не мисля, че ще ме попита отново, а оставяйки пикапа пред вкъщи само ще повдигне ненужно темата. И също така, шофирането ти ме плаши.
Той извъртя очи нагоре.
— От всички неща, които би трябвало да те плашат, ти се тревожиш за шофирането ми. — Той поклати глава с отвращение, но изведнъж очите му станаха сериозни. — Не искаш ли да кажеш на баща си, че ще прекараш деня с мен? — Въпросът му имаше някакъв скрит замисъл, който не можах да разбера.
— При Чарли, по-малкото е винаги повече. — За това бях сигурна. — Къде ще ходим всъщност?
— Времето ще е хубаво, така че ще трябва да се крия от хората… и ти можеш да останеш с мен, ако поискаш. — Отново, той оставяше изборът в моите ръце.
— И ще ми покажеш какво имаше предвид за слънцето? — попитах, развълнувана от идеята, че ще разкрия още едно от непонятните неща.
— Да — той се усмихна, след което замълча. — Но дори и да не искаш да… бъдеш насаме с мен, пак предпочитам да не отиваш сама в Сиатъл. Потрепервам при мисълта за проблемите, които можеш да си навлечеш в град с такива размери.
Подразних се.
— Финикс е три пъти по-голям от Сиатъл — само по население. Реалният му размер…
— Но очевидно — прекъсна ме той, — още не ти е било писано да умреш, когато си била във Финикс. Така че предпочитам да стоиш близо до мен. — Очите му пак направиха онова нечестно нещо с горенето.
Не можех да споря, нито с очите, нито с мотивите, пък и беше безсмислено така или иначе.
— Както се случва, нямам нищо против да съм насаме с теб.
— Знам — въздъхна той, замислен. — И все пак трябва да кажеш на Чарли.
— Защо, по дяволите, бих направила това?
Внезапно очите му станаха свирепи.
— За да ми дадеш един малък стимул, за да те върна.
Преглътнах. Но след като се замислих за момент, бях сигурна.
— Мисля да рискувам.
Той издиша гневно и погледна настрани.
— Да поговорим за нещо друго — предложих аз.
— За какво искаш да говорим? — попита той. Все още беше ядосан.
Огледах се около нас, за да се убедя, че никой не ни подслушва. Докато оглеждах стаята, улових погледа на сестра му, Алис. Останалите гледаха Едуард. Обърнах се бързо към него и го попитах първото нещо, което ми хрумна.
— Защо отиде на онова място Каменната пустиня миналият уикенд… да ловуваш? Чарли каза, че не е добро място за лагеруване, заради мечките.
Той ме погледна така, сякаш пропусках нещо много очевидно.
— Мечки? — ахнах аз, а той се усмихна самодоволно. — Нали знаеш, че не им е сезона сега на мечките — добавих строго, като се опитвах да скрия шока си.
— Ако си чела внимателно, законите покриват само ловуването с оръжия — информира ме той.
Той гледаше развеселено лицето ми, докато бавно осмислих думите му.
— Мечки? — повторих със затруднение.
— Гризлито е любимото на Емет. — Гласът му беше безцеремонен, но очите му гледаха за реакцията ми. Опитах се да се съвзема.
— Хмм — казах аз, докато отхапах още едно парче пица като извинение да погледна надолу. Дъвчех бавно, след което отпих голяма глътка кола, преди да вдигна поглед.
— Та — казах след момент, като накрая срещнах нетърпеливият му поглед. — На теб кое ти е любимо?
Той повдигна вежда и ъгълчетата на устата му се обърнаха надолу неодобрително.
— Планински лъв.
— Ахаа — казах учтиво аз с незаинтересован тон, докато се оглеждах отново за колата си.
— Разбира се — каза той, тонът му имитираше моя, — трябва да внимаваме да не повлияем на околната среда с безразсъдно ловуване. Опитваме да се фокусираме върху райони със свръхнаселеност на хищници — като се отдалечаваме доколкото е нужно. Винаги има достатъчно елени и лосове тук, които ни вършат работа, но къде му е забавното на това? — Той се усмихна в опит да ме подразни.
— Къде наистина — измърморих аз след още една хапка пица.
— Ранната пролет е любимият сезон за ловене на мечки на Емет — тъкмо излизат от хибернация, затова са по-раздразнителни. — Той се усмихна, сякаш се сети някаква шега.
— Няма нищо по-забавно от една раздразнителна мечка гризли — съгласих се аз, кимайки.
Той се изкикоти, поклащайки глава.
— Кажи ми какво си мислиш наистина, моля те.
— Опитвам се да си го представя… но не мога — признах аз. — Как ще заловите мечка без оръжия?
— О, ние си имаме оръжия. — Зъбите му проблеснаха за кратко в заплашителна усмивка. Потиснах едно разтреперване, което да ме издаде. — Просто не от типа, който вземат под внимание, докато пишат ловните закони. Ако си виждала по телевизията как напада една мечка, би трябвало да успееш да си представиш как ловува Емет.
