отново ме погледнаха, изражението му непроницаемо.
— Не, страхотно е. Надявам се, че ще останете за играта.
Джейкъб се ухили.
— Мисля, че това е планът — телевизорът ни се счупи миналата седмица.
Били направи физиономия към синът си.
— И, разбира се, Джейкъб нямаше търпение да види Бела отново — добави той. Джейкъб се намръщи и сведе глава, докато аз се борех с прилива на разкаяние. Май съм била прекалено убедителна на плажа.
— Гладни ли сте? — попитах аз, отправяйки се към кухнята. Копнеех да избягам от тършуващият поглед на Били.
— Мнее, ядохме точно преди да тръгнем — отговори Джейкъб.
— Ами ти, Чарли? — извиках през рамо, докато завивах зад ъгъла.
— Разбира се — отговори той, като гласът му се насочваше по посока всекидневната и телевизора. Можех да чуя количката на Били да го последва.
Пържените сандвичи със сирене бяха в тигана и режех един домат, когато усетих, че някой стоеше зад мен.
— Та, как вървят нещата? — попита Джейкъб.
— Доста добре — усмихнах се аз. Ентусиазмът му беше труден за устояване. — Ами ти? Завърши ли колата си?
— Не — намръщи се тоя. — Все още се нуждая от части. Взехме тази назаем. — Той посочи с палеца си към посоката на предният двор.
— Съжалявам. Не съм виждала никакъв… какво точно търсеше?
— Главен цилиндър — ухили се той. — Да не би да му има нещо на пикапа? — попита той внезапно.
— Не.
— О, питах се, защото не го караше.
Сведох поглед към тигана, като повдигнах крайчето на сандвича, за да видя долната му страна.
— Един приятел ме докара с колата си.
— И то каква кола — гласът на Джейкъб беше възхитен. — Не разпознах шофьора обаче. Мислех си, че познавам повечето деца тук.
Кимнах уклончиво, държах очите си надолу, докато преобръщах сандвичите.
— Баща ми изглежда го познава отнякъде.
— Джейкъб, ще ми подадеш ли няколко чинии? В шкафа над мивката са.
— Разбира се.
Той взе чиниите мълчаливо. Надявах се да изостави темата сега.
— Та кой беше? — попита той, като постави две чинии на плота до мен.
Въздъхнах победено.
— Едуард Кълън.
За моя изненада той се засмя. Погледнах го. Изглеждаше леко засрамен.
— Това обяснява всичко тогава — каза той. — Чудех се защо баща ми се държи толкова странно.
— Точно така — подправих изражението си на невинно. — Той не харесва семейство Кълън.
— Суеверно старче — промърмори Джейкъб през дъха си.
— Нали не мислиш, че ще каже нещо на Чарли? — не можех да не попитам аз, думите излязоха като нисък брътвеж.
Джейкъб ме изгледа за момент, и не можах да прочета изражението в тъмните му очи.
— Съмнявам се — накрая отговори той. — Мисля, че Чарли го подреди хубаво последният път. Не са си говорили много оттогава — тази вечер е един вид като събиране, струва ми се. Не мисля, че ще повдигне темата отново.
— Оу — казах аз, опитвах се да звуча безразлично.
Останах във всекидневната след като занесох храната на Чарли, като се преструвах, че гледам играта, докато Джейкъб ми говореше нещо. Всъщност слушах разговора на възрастните, наблюдавайки за някакъв знак, че Били ще ме издаде, докато се опитвах да измисля начин да го спра преди да е започнал.
Беше дълга вечер. Имах много домашни, които не бяха свършени, но ме беше страх да остави Били насаме с Чарли. Най-накрая играта свърши.
— Ще дойдете ли с приятелите ти отново на плажа в скоро време? — попита Джейкъб, докато помагаше на баща си да мине през прага на вратата.
— Не съм сигурна — уклончиво казах аз.
— Беше забавно, Чарли — каза Били.
— Ела за следващият мач — насърчи го Чарли.
— Да, да — каза Били. Ще дойдем. Лека вечер. — Очите му се преместиха към мен, усмивката му изчезна. — Пази се, Бела — добави той сериозно.
— Благодаря — промърморих, като отместих поглед.
Отправих се към стълбите, докато Чарли махаше на прага.
— Чакай, Бела — каза той.
Свих се. Да не би Били да бе казал нещо преди да се присъединя към тях във всекидневната?
Но Чарли беше спокоен, все още ухилен от неочакваната визита.
— Не ми се удаде възможност да поговоря с теб тази вечер. Как мина денят ти?
— Добре — поколебах се с един крак върху първото стъпало, търсейки детайли, които можех безопасно да споделя. — Отборът ми по бадминтон спечели и четирите игри.
— Уау, не знаех, че можеш да играеш бадминтон.
— Ами, всъщност не мога, но партньорът ми е много добър — признах аз.
— Кой е той? — попита той със значителен интерес.
— Ъм… Майк Нютън — казах му неохотно.
— О, да… беше споменала, че сте приятели с него — оживи се той. — Приятно семейство. — Той се замисли за момент. — Защо не го покани на танците този уикенд.
— Тате! — простенах аз. — Той се среща с приятелката ми Джесика. Освен това, знаеш, че не мога да танцувам.
— А, да — измърмори той. След което ми се усмихна извинително. — Тогава предполагам, че е хубаво, че ще отсъстваш съботата… Направихме планове да отидем на риболов с момчетата от управлението. Времето би трябвало да е доста топло. Но ако искаш да отложиш пътуването си, докато някой може да дойде с теб, ще остана вкъщи. Знам, че те оставям сама прекалено много тук.
— Татко, справяш се страхотно — усмихнах се, като се надявах, че не ми личи колко съм облекчена. — Никога не съм имала нищо против да бъда сама — прекалено много приличам на теб — смигнах му аз, а той ме дари с онази усмивка, която образуваше бръчици около очите му.
Спах по-добре тази вечер, прекалено уморена да сънувам отново. Когато се събудих в перлено сивата утрин, настроението ми беше безкрайно щастливо. Напрегнатата вечер с Били и Джейкъб изглеждаше безобидна сега — реших да я забравя напълно. Улових се, че си подсвирквам, докато издърпвам предната част на косата си назад в барета, и после отново, докато препусках надолу по стъпалата. Чарли забеляза.
— Много си весела тази сутрин — отбеляза той на закуска.
Свих рамене.
— Петък е.
Побързах, така че да съм готова секунди след като Чарли излезе. Чантата ми бе готова, обувките на краката, зъбите измити, но дори тогава, когато изтичах през вратата веднага щом бях сигурна, че Чарли е извън поглед, Едуард беше по-бърз. Той ме чакаше в лъскавата си кола, прозорците спуснати, двигателят изключен.
Този път не се поколебах, качих се бързо на пасажерската седалка, за да видя лицето му по-скоро. Той пусна кривата си усмивка, като спря дъхът и сърцето ми. Не можех да си представя как един ангел може да е по-величествен. Нямаше нищо в него, което би могло да се подобри.
— Как спа? — попита той. Чудех се дали има представа колко привлекателен е гласът му.
