— Да, изморена съм и искам да си легна по-рано.
— Изглеждаш по-скоро развълнувана — отбеляза той. О, защо, защо трябваше точно тази вечер да обръща внимание на всичко?
— Така ли? — беше единственото, което успях да отговоря. Бързо измих чиниите си в мивката и ги поставих наобратно върху кърпата, за да съхнат.
— Събота е — замисли се той.
Не отговорих.
— Нямаш ли планове за тази вечер? — попита той внезапно.
— Не, тате, просто искам да се наспя.
— Никое от момчетата в града не са твой тип, а? — Беше подозрителен, но се опитваше да се прави на спокоен.
— Не, никое от момчетата не ми е уловило окото още. — Бях внимателна да не наблегна на думата
— Мислех си, че може би Майк Нютън… каза, че той е дружелюбен.
—
— Е, и без това си прекалено добра за тях. Изчакай да влезеш в колежа преди да започнеш да се оглеждаш. — Мечтата на всеки баща — дъщеря му да е вън от къщата преди хормоните да са заиграли.
— Звучи ми като добра идея — съгласих се аз, докато се качвах по стъпалата.
— Лека, миличка — извика той след мен. Без съмнение щеше да се ослушва цяла вечер, очаквайки да се опитам да се измъкна.
— Ще те видя на сутринта, тате. — Ще те видя да се промъкваш в стаята ми посред нощ, за да ме провериш.
Постарах се вървежът ми да звучи бавен и изморен, докато изкачвах стъпалата нагоре към стаята ми. Затръшнах вратата си достатъчно силно, за да я чуе, след което спринтирах на пръсти до прозореца. Отворих го и се наведох навън в нощта. Очите ми сканираха тъмното, непроницаемите сенки на дърветата.
— Едуард? — прошепнах аз, чувствайки се напълно идиотски.
Тихият, засмян отговор дойде иззад мен.
— Да?
Завъртях се, като едната ми ръка полетя към гърлото ми от изненада.
Той се бе излегнал върху леглото ми, като се усмихваше широко, с ръце зад главата си, краката му се провесваха от края, самото олицетворение на безгрижието.
— Оу! — задъхах се аз, като се свлякох нестабилно на пода.
— Съжалявам. — Той стисна устни, като се опитваше да скрие развеселението си.
— Само ми дай минутка да рестартирам сърцето си.
Той седна бавно, така че да не ме стресне отново. След което се наведе напред и протегна дългите си бели ръце, за да ме вдигне, хващайки ме за рамената сякаш съм малко дете. Той ме постави до себе си.
— Защо не седнеш при мен — предложи той, като постави студената си ръка върху моята. — Как е сърцето?
— Ти ми кажи — убедена съм, че ти го чуваш по-добре от мен.
Почувствах лекият му смях да разклаща леглото.
Седяхме там за един мълчалив момент, и двамата заслушани в забавящото ми се сърцебиене. Замислих се за Едуард в стаята ми, докато баща ми беше в къщата.
— Може ли една минута да бъда човек? — попитах аз.
— Разбира се. — Той направи жест с ръката си, за да продължа.
— Стой — казах аз, като се опитах да изглеждам строга.
— Да, госпожо. — И се превърна като в статуя на ръба на леглото ми.
Скочих на крака, като взех пижамата си от пода и несесера с тоалетни принадлежности от бюрото ми. Изключих лампата и се изнизах, затваряйки вратата.
Можех да чуя звука на телевизора чак от стъпалата. Затръшнах вратата на банята силно, за да не би Чарли да се качи да ме притеснява.
Гледах да побързам. Изчетках зъбите си яростно, като се опитвах да ги мина изцяло и бързо, като премахна всички следи от лазанята. Но топлата вода на душа не можеше да бъде притисната. Тя разхлаби мускулите на гърба ми, успокои пулса ми. Познатият мирис на шампоана ми ме накара да се почувствам почти като същият човек, който бях тази сутрин. Опитвах се да не мисля за Едуард, който седеше в стаята ми и чакаше, защото щеше да се наложи да започна процеса по успокояване наново. Накрая не можех да отлагам вече. Спрях водата и се избърсах припряно, отново бързайки. Сложих си прокъсаната тениска и сивите шорти. Беше прекалено късно да съжалявам, че не бях опаковала сатенената пижама на Викториас Сиктрет, която майка ми ми бе подарила преди два рождени дена, и която все още стоеше с етикета си в шкафа ми някъде обратно вкъщи.
Разтърках косата си с хавлията отново, след което прокарах бързо четката през нея. Захвърлих хавлията в коша за пране и метнах четката и пастата за зъби обратно в несесера. След което изтичах надолу по стъпалата, така че Чарли да ме види по пижама и с мокра коса.
— Лека нощ, тате.
— Лека нощ, Бела. — Той наистина изглеждаше сепнат от видът ми. Може би това щеше да го спре да ме провери през нощта.
Вземах стъпалата по две наведнъж, като се опитвах да съм тиха, и влетях в стаята си, като затворих вратата плътно след себе си.
Едуард не бе мръднал и със сантиметър, олицетворение на Адонис кацнало върху овехтелият ми юрган. Усмихнах се и устните му потрепнаха, като статуята оживя.
Очите му ме огледаха, като възприеха мократа коса и дрипавата тениска. Той повдигна една вежда.
— Прекрасно.
Направих гримаса.
— Не, добре ти стои.
— Благодаря — прошепнах аз. Отидох да седна отново до него, кръстосвайки крака. Загледах се в линиите на дървеният под.
— За какво беше всичко това?
— Чарли си мисли, че ще се измъквам.
— Оу. — Той се замисли. — Защо? — Сякаш не можеше да прочете умът на Чарли по-добре, отколкото аз бих предположила.
— Очевидно изглеждам малко прекалено развълнувана.
Той повдигна брадичката ми, за да изучи лицето ми.
— Изглеждаш много разгорещена, всъщност.
Лицето му се наведе бавно към мен, като постави студената си буза срещу кожата ми. Застанах напълно неподвижно.
— Ммм… — промълви той.
Беше много трудно, докато ме докосваше, да оформя смислен въпрос. Отне ми минута, за да се концентрирам преди да започна.
— Изглежда, че е… много по-лесно за теб, сега, да си близо до мен.
— Така ли ти изглежда? — измърмори той, докато носът му се плъзгаше по края на челюстта ми. Почувствах ръката му, по-лека от крилцето на молец, да отмята мократа ми коса назад, за да могат устните му да докоснат извивката под ухото ми.
— Много, много по-лесно — казах, като се опитах да издишам.
— Хмм.
— Та се чудех… — започнах отначало, но пръстите му бавно проследяваха ключицата ми и изгубих нишката на мислите си.
